Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец август 2026 година.

Ето и основните изводи и прогнози:

След метеорологично горещия август България влиза в гореща политическа есен. През септември стартира кампанията за избор на президент, парламентът започва избор на нови членове на ВСС. През последната седмица на август се натрупаха и събития („Драгалевци“, „Струмяни“), които са симптом, че градусите в политиката предстои да се вдигат.

Почти целият политически август мина под знака на оценките за първите 100 дни от управлението на „Радев“ и „Прогресивна България“ и на прогнозите какво идва след тях. Самите управляващи сложиха границата между 100-те дни и останалата част от мандата си под формата на детайлна програма за управление.

Отчетлив белег на отключилата се дискусия бе дефицитът на добри оценки.

Опозицията, очаквано, бе остра. Оценките на опозиционните партии са продължение на острата линия от юли, когато първите гафове на новата власт дадоха криле на опозицията, претърпяла пълно корабокрушение на парламентарните избори два месеца по-рано.

„Прогресивна България“ има обезкуражаващо мнозинство и силно критичната реторика е инструментът, с който опозицията може да оперира постоянно, притискайки слабо комуникативната власт.

Правителството се опитва да засили комуникацията, но гафовете продължават. Отчетът за стоте дни се съчета с обяснения по повод на нови грешки, провокации, пропуски, предизвикателства (противопоставяне на обществените медии, необмислена здравна реформа, „Струмяни“, „Драгалевци“ и др.)

Радев отчетливо използва познатия прийом на Бойко Борисов от времето му на премиер да пренасочва вниманието към наследството и към предшествениците си. Полемично стана твърдението му, че олигархията е елиминирана от политическата власт. Но и той самият продължи в пожелателен тон, като подчерта, че предстоят още стъпки: разширяване на обхвата на проверките, установяване на сметки и имоти зад граница и др. Това води до извод, че по отношение на основното си обещание – за деолигархизация – Радев е гъвкав и ще бъде гъвкав: той хем ще отчита успехи, хем ще посочва бъдещи задачи в същата посока. Така битката с олигархията се очертава да бъде с перманентен характер и една от котвите на партията във властта – тя винаги ще има какво да обещава, за да обоснове управлението си (или заявка за него).

„Прогресивна България“ остава поливалентна и еднозначно лидерска партия. Тя се опитва да овладее центъра и да завземе широк периметър между дясното, което сега остро атакува в лицето на т. нар. градска десница, и по-крайното ляво, към което Крум Зарков насочва БСП.

Налице е тренд за колебания, ерозия и лек спад в доверието, но ПБ остава първа сила със солидна преднина пред останалите политически партии, които оформят една пъстра и раздробена картина.
Миникризите не застрашават правителството на този етап, но то трябва да увеличи рязко темпото и да започне плътна и интензивна комуникация с гражданите.

Разделението по линиите Изток-Запад, статукво-промяна, както и пропагандата на опозицията фокусират вниманието основно върху външната политика и действията на властта срещу олигархичния модел и мафията.

Радев се движи по линията Изток-Запад без да се позиционира еднозначно в едното (Изток) или в другото поле (Запад). Гъвкавата външна политика на Радев намира обществен резонанс, което провокира опозицията да се концентрира върху втория приоритет на правителството и да търси там слабите му места.

И „Драгалевци“, и „Струмяни“, както и реакциите след тях, показват, че конфронтацията се изостря.

Премиерът Радев заяви пред журналисти: „Държавният чадър на защита пада“, но последва обрат, след като от Софийската районна прокуратура съобщиха, че има доказателства за заглушаване на сигнал в кв. „Драгалевци“, но самото заглушително устройство не е открито.

Изявленията на обвинението влязоха в директен сблъсък с твърденията на Демерджиев и Радев и направиха така, че акцията на властта срещу „мафиотското свърталище“ (по думите на премиера) да изглежда куха.
В случая със заглушителя Радев застана категорично зад вътрешния министър, като защити акцията, действията, интерпретацията. Радев и Демерджиев действаха този път в синхрон, което е предпоставка да обърнат играта в своя полза.

Радев трябва да стартира процес на изчистване на службите, но и на съдебната система от лице без интегритет, свързани и зависими с престъпни и мафиотски кръгове. Той самият даде анонс с думите, че тече вътрешна борба за оздравяване и изчистване на самите правоохранителни органи.

Акция „Драгалевци“ може да се превърне в изходна точка за сътрудничество/колаборация с тази част от опозицията, която води автентична битка за промяна в модела, в системата, в частност в правосъдието и службите.

За да се случи това обаче, и управляващи, и опозиция трябва да направят известна ревизия на поведението и опорните си точки. „Драгалевци“ и „Струмяни“ трябва да са червена лампа за управляващите, че ще загубят, ако водят война с всички и по всички фронтове, ако са сами и без съюзници в ключови направления.

Действия на МВР, които нарушават правата на гражданите трябва моментално да бъдат санкционирани. Тъй като около случая в Струмяни се вдигна много шум с разнопосочни реакции, МВР и НСО трябва да го изяснят в детайли. Всичко и около поведението на местната активистка/журналистка следва да стане публично. В противен случай остава усещането, че за журналисти законите и правилата не важат, а това нито е вярно, нито е редно да се толерира.

В края на 100-те дни правителството представи амбицизна програма за управление, която е заявка за пълен мандат. Оттук нататък управлението ще бъде оценявано през заложеното в нея, а президентските избори се превръщат в гласуване не само за кандидатите, но и за правителството и изпълнението на неговата програма. На първо място – по резултатите от деолигархизацията – понятие, което въведоха самите прогресисти.

Протести сега няма са свалят правителството. Въпреки очевидния провал в комуникацията, доверието към властта остава на високи нива. Разочарование има дотолкова, доколкото гражданите очакваха по-високо темпо и по-смели реформи. В същото време има социални групи, които биха понесли негативи от радикални промени. Властта сякаш търси първо утвърждаване през победа на президентските и местните избори, след това – по-категорични стъпки, които да направят усещането за промяна в страната по-плътно.

Най-точният ориентир за посоката, в която ще се движи правителството на Радев, ще бъде бюджетът за 2027 година.

Образованието и здравеопазването излязоха много напред в обществената дискусия. Първите стъпки в здравеопазването обаче предизвикаха критики, отпор, оставки на утвърдени кадри (доц. Ангел Кунчев). Това е чувствителна сфера и евентуален провал ще се отрази крайно негативно върху здравния министър и върху правителството. Засега изглежда, че амбициите в сектора са повече от здравия разум.

Кандидат-президентската надпревара получи ускорение към края на месеца с появата на нови кандидати, но Илияна Йотова остава ясния фаворит.
Белег на предстоящата политическа битка е късният старт на неофициалната кампания, както и дългото бягане на място на една очаквана двойка – Андрей Гюров и Георги Кандев.

Сблъсъкът промяна-статукво, който доминираше в последните пет години, е туширан с победата на Румен Радев на парламентарните избори. Затова водещо ще бъде противопоставянето Изток-Запад през призмата на войната Русия-Украйна, макар че Йотова не може да бъде разпозната като проруски кандидат, но това ще бъде внушавано от нейните десни и неолиберални опоненти. Важна роля тук ще играе кандидатът на „Възраждане“, от когото очакваме да създава контраст с Йотова. Това ще работи за нея, защото ще неутрализира опорните точки на кандидата на ПП и ДБ.

Двете сили и техният кандидат ще се опитат да компенсират това като реанимират битката статукво-промяна. Индикациите са налице: и двете слагат знак за равенство между моделите „Борисов-Пеевски“ и „Радев“, твърдейки, че деолигархизацията на ПБ е бутафория.

„Прогресивна България“ използва почивния месец за ударно партийно строителство, като почти изцяло покри страната със свои структури. Целият процес премина без да се вдига шум във водещите медии, което доведе до куриоза в национален ефир да се говори в условно наклонение (ако партията изгради местни структури), докато ПБ вече финализираше усилията си.

Премиерът и лидер на ПБ Румен Радев реанимира по нов начин лозунга си, който вдигна протестната вълна през 2020-а, а именно: „Мутри, вън!“ Сега призивът е допълнен с посланието „държавата се връща“ и „чадърът се вдига“.

Темата за правосъдието и съдебната реформа е свързващото звено между основното обещание на „Прогресивна България“, с което партията спечели изборите, и есенния парламентарен сезон. Тежкото понятие „делиолигархизация“, което програмата лансира, бе заменено с разбираемото „държавата се връща“.

Партия ГЕРБ се изправи пред нов път в своето развитие. За първи път Бойко Борисов заговори за оттегляне от лидерския пост. За първи път партията (най-вероятно) няма да има кандидат за президент, което носи риск от демобилизация на структурите.

ГЕРБ изостава драстично в номинацията на кандидат за президент и това е симптом за кризисни процеси, които лидерът Борисов се опитва да тушира през обновлението на партията.

Обиколките му в рамките на Младежката академия са добра инициатива, но ГЕРБ вече има сериозен конкурент на терен, тъй като ПБ експресно изгради структурите си.

Независимо от обясненията на Борисов, че без общ кандидат с ПП и ДБ изборите са предрешени, той е изправен пред трудно решение. За авторитета и влиянието на ГЕРБ е важно да има свой кандидат, но партията твърде много закъсня и участието й става все по-хазартно.
ДПС запази много нисък профил през ваканционния август. Партията, която е с третата по големина парламентарна група, поддържаше дистанция от злободневната политика, но влиза в новия сезон с категорично препотвърждаване на приоритетите си.

Проевропейската линия на политиката на ДПС е безалтернативна за партията. Същото важи за членството и ангажиментите на България към съюзите, където членуваме – ЕС и НАТО, като партньорството със САЩ се разглежда като стратегическо.

Партиите от „Демократична България“ и занапред ще мобилизират твърдите си ядра, но няма да разширяват подкрепата си. За тях да се шумни и протестни, но не да управляват, е едно удобно статукво.

Оценките на ПП за 100-те дни на кабинета „Радев“ са почти идентични с тези на ДБ – няма нито разграждане на модела, нито „елиминиране на олигархията“ от политическата власт.

Разликата: политиката на „Продължаваме промяната“ се отличава с прагматичност и конкретика. Острите критики изглеждат аргументирани, а не опозиционен фойерверк. Атаките на Асен Василев по линия на бюджета и доходите са последователни. Очакваме той да бъде острието на атаката срещу Бюджет 2027, чието обсъждане ще доминира есенния политически сезон паралелно с президентските избори.

„Възраждане“ имат ясна (макар и стеснена от появата на „Прогресивна България“) ниша, в която се движат много динамично. Линията, която поддържат все по-настойчиво е анти-Брюксел и анти-еврото и паралелно с това проруска. Партията представлява най-консервативното крило в българската политика с отчетливи националистически елементи. „Възраждане“ изостри крайностите в опит да си върне част от електората, който мигрира към Радев.

Бургас бе избран за домакин на „Евровизия 2027“, но реално градът ще представя цяла България, затова отговорността, която общината пое, заслужава адмирации, подкрепа и доверие.
Димитър Николов е доказан и успешен управленец. За последните години Бургас добави модерна визия към профила си на град със собствен културен образ, с колорит и музикални традиции, които го направиха магнит и за инвестиции, и за туристи.

Сюжетът с политизирането на избора ясно сочи, че една година преди местния вот за София се очертава Сталинградска битка. Доминацията на ПП и ДБ е разклатена след мандата „Терзиев“. Ако искат да запазят шансовете си, представителите на градската десница трябва да издигнат нов кандидат, което обаче веднага ще бъде изтълкувано като признание за провал. В същото време амбициите за победа в София ще бъдат изострени, като очакваме силни кандидатури да излъчат и ПБ, и ГЕРБ.

Софиянци няма да простят на Терзиев шанса, който пропуснаха – да бъдат съпричастни към събитие от световен ранг.

Оценките за управлението на София предстоят, но кризата на управлението става все по-видима. Няма визия, няма идеи, няма политики. В този контекст изборът на Бургас – многократен носител на приза „Най-добър град за живеене“, изглежда още по-естествен и логичен.

През целия преход БНР запази и утвърди имиджа си на свободна територия. Правителствата се сменяха, но БНР остана независима, а не обслужваща съответната власт медия. В този контекст атаката към нея е неаргументирана и опасна за развитието на демократична медийна среда.

В резултат на репликата на вицепремиера Иво Христов, насочена срещу БНР, всички идеи на „Прогресивна България“ за промени в медийния закон и начина на финансиране ще бъдат разглеждане под лупа и с недоверие.

С оглед на предизборните послания на „Прогресивна България“ промени в медийната среда са очаквани. Неочаквана е посоката, в която бе загатнато, че биха могли да поемат.

Изтезанията, които доведоха до смъртта на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив, провокираха безпрецедентни до този момент реакции в българското общество. Налице бяха ужас, страдание, стрес, парализа, объркване, мъка, дълбока съпричастност със семейството на жертвата, пориви за мъст и сурови наказания. Всичко това продължи дни наред.
Самият случай е безпрецедентен и непоносим за нормалните човешки възприятия.

Ужасът в Пловдив не е случайност, а резултат от процеси, които са се развивали в продължение на години. Някои от тях – на сянка, извън светлините на прожекторите и вниманието на медиите.

Преекспонирането на руската връзка е контрапродуктивен подход, който не носи ползи, а по-скоро – вреди на обществото. Той замъглява цялата картина и извън периметъра на вниманието остават важни детайли. Неонацистки групи, скинхедс и радикализирани организации са явление от световен мащаб. Въпросът е да се оцени мащабът на влиянието им тук, в България.

От мутризацията до локалите и ловците-насилници и убийци крачката бе малка и тя бе направена. Явления като агитки, скинхедс и др., разпространени и в други общества, тук минаха през усилвателя на разградената държава и бездействащите институции. Поколението на пост-мутрите намира на кого да подражава в глобалния свят.

Случилото се в Пловдив е абсолютното зло, пред което следваше да се обединим като общество, което иначе е съставено от групи с различен социален статус или идеология. Жонглирането с вината по партиен признак съдържа риска от доразпадане на същото това общество.

Необичайно високите температури през месеца обсебиха дебата за всичко и за икономиката включително. И това не е само в България. Англия беше засегната от безпрецедентна гореща вълна през това лято и опроверга всякакви международни индекси за уязвимостта на страните на промените в климата. По основния индекс Climate vulnerability index Англия е на второ място в света като втората най-неуязвима страна, но това, което се случи там разкри редица проблеми. Общите икономически ефекти се оценяват досега на 4.4 млрд. лири загуба на продукция.

България по този индекс е на 36-о място със сравнително ниска степен на уязвимост между 200 страни. Но по данни на системата GWIS Estimates за континента Европа в периода август 2012 август 2025 г. са изгорели 0.835% от територията на страната като това ни поставя на 9-то място в Европа след Косово, Черна гора и повечето балкански страни. За 2026 г. изгорелите територии са 0.1% от територията на страната.

Реформата на управлението, контролът и санкционният механизъм за нарушения е от фундаментално значение за превенция на пожарите и използването на отпадъците за развитието на кръговата икономика. България е на последно място в ЕС по рециклиране на отпадъци.
ЕС се провали в интеграцията и конвергенцията на енергийния си пазар.

Декарбонизацията и насърчаването на зелената енергия не доведе до сближаване на цените. Борсовата цена по зони в ЕС показва огромни различия. В нашия регион цените са по-високи отколкото в Централна Европа. Това поставя икономиките ни в неравностойно положение спрямо Централна и Северна Европа.

Едни от най-засегнатите от цените на петрола и газа са европейските икономики. Прогнозите за инфлацията са за 3.3%, което би било най-високото ниво от близо три години насам. Енергийният шок се счита за най-големия виновник за пълзящата нагоре инфлация в ЕС. Всъщност войната в Иран и последвалите цени на енергията са много удобно обяснение, зад което се скриват и други сериозни причини, свързани с невъзможното енергийно преструктуриране на ЕС, проблемите с митата, последиците от изтощителната война в Украйна и т.н.

Тенденциите в цените на горивата ще увеличат производствените разходи на повечето икономически сектори и ще наложат ревизия на макроикономическата прогноза. Прогнозата на Министерството на финансите за тази година за инфлацията досега не се сбъдва и е 4.5% при 4.3% прогнозна. За 2027 г. се предвижда по-ниска инфлация от 3.8%, но цените на горивата ще я правят трудно постижима.

Има косвени индикации, че Кремъл вече гледа на Тръмп като на „куцо пате“. Провалът на републиканците на изборите през ноември се възприема от Кремъл като неизбежен – след фиаското в Иран и липсата на напредък по „украинската писта“. Смятат – и не без основания – че след ноември американската администрация ще бъде заета главно с вътрешна политика, с евентуалния импийчмънт на Тръмп, и вероятно ще остави Европа и Украйна сами срещу Русия – която пък може в това да намери „нов прозорец за възможности“ да договори мир при свои условия предвид очертаващата се слабост на противника.

С опитите за прекратяване доставките на руски енергоносители, Европа на практика замени управляемата зависимост от един доставчик чрез дългосрочни договори (Русия) с неуправляема зависимост от световните пазари, които са непредсказуеми. Това особено си проличава в момента с войната на Израел и САЩ срещу Иран и влиянието й не само върху европейската, но и върху цялата световна икономика.

Предвид понижаването на ролята на днешно НАТО, водещите европейски страни търсят новото си място, и макар всички да говорят за помощ за Украйна и победа над Русия, дискретно търсят канали за преговори с руски представители, с оглед наближаващото „време пост-Украйна“. Oста Анкара-Рияд-Исламабад е по-скоро британска, отколкото американска в смисъл, че замества предишните регионални геополитически алгоритми с нови.

Вместо замислената от Тръмп израелско-саудитска ескалация като механизъм за изграждане на „Нов Близък Изток“, съсредоточен върху „Велик Израел“, Лондон използва инструментите си за влияние, за да изгради строго мюсюлманска ос.

Отрежданата на Турция в момента геополитическа роля е много отговорна и тежка. В случай на справяне я очакват велики дни, но при провал ще е ужасно за нея. А когато/ако стане ужасно за някой наш съсед, нас също ни очакват нелеки времена и решения.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи

Проф. Даниела Бобева (икономика)

Геополитика
Петър Воденски

Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Енергетика и политика, Гърция, Кипър)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)

epicenter.bg