В социалната мрежа фейсбук икономистът Георги Кадиев направи традиционния си обзор на политическата обстановка у нас и в чужбина:
„У нас, нищо интересно. Президентска кампания няма, дебати няма, разговор за геополитика няма, съспенс- нула, дори лични атаки няма, кандидатите очевидно са „за мир“ и в кампанията. Резултатът ще е ниска активност, и това устройва кандидатите на партии с твърд електорат. Това само вдига цената на ГЕРБ и ДПС за втори тур. Американците ще ги натиснат за Гюров.
В САЩ, Тръмп изрази подкрепата си за Нетаняху след месеци на нарастващо напрежение между двамата лидери.Тази стъпка на Тръмп представлява късна намеса в изборите в Израел. Тя слага край на продължили месеци колебания и напрегнати отношения с Нетаняху, като идва едва девет дни преди изборите на 27 октомври – първите след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023.
В Русия, Путин предложи среща с Тръмп и Си Дзинпин следващия месец, за да обсъдят прекратяването на войната в Украйна. Украйна и Европа отсъстват. Путин е повдигнал идеята за тристранна среща на върха по време на телефонен разговор с Тръмп на 9 октомври. Именно в рамките на този разговор е постигнато и споразумението САЩ да купуват руски дизел и да съдействат за реализирането на продажбите му на международния пазар.
В САЩ, Тръмп обвини Зеленски, че удължава войната между Русия и Украйна заради военната помощ, която е получил от европейските съюзници. „В процес съм на договаряне на мир във войната между Русия и Украйна и не искам да правя нищо, което по глупав начин би могло да откаже Русия от масата за преговори. Постига се значителен напредък“, написа той в публикация в социалните мрежи.
В Албания, Еди Рама обвини опозицията и неназовани „чужди сили“ в подклаждане на насилствени протести, като заяви, че демонстрациите са опит да се провалят усилията на страната за присъединяване към Европейския съюз. „Това вече няма нищо общо със студентите“, каза Рама от сграда, повредена от пожар по време на протестите. „Как може непълнолетни да бъдат насърчавани да носят маски, да разбиват тротоарите и да хвърлят камъни по полицията?“
Във Франция, ескалацията на протестите ще засили крайните политически сили както вдясно, така и вляво. Между 550 000 и 800 000 души излязоха по улиците заради високите разходи за живот, проблемите с обществените услуги и несигурните перспективи пред младите хора. Мирните демонстрации прераснаха в насилие, сблъсъци с полицията, палежи и разграбване на магазини и обществени сгради. Правителството е изправено едновременно пред политическа, икономическа, енергийна и кризисна ситуация в сферата на сигурността. Събитията могат да повлияят съществено на предстоящите избори, като дадат предимство на Марин льо Пен и засилят политическото разделение.
В Португалия, протестиращи настояват за по-високи заплати, по-добри пенсии и достъпни жилища, след като цените на имотите рязко нараснаха. В Италия демонстрациите са свързани с поскъпването на живота, горивата и недостатъчните възнаграждения, а в Белгия студентите протестират срещу увеличаването на университетските такси. Макар протестите да не са координирани, едновременното им възникване показва задълбочаващо се обществено разочарование в ЕС. По-високите енергийни цени и предстоящите избори в редица държави могат да превърнат тези проблеми в основни политически теми.
По света, рисковете за световните енергийни доставки се увеличават заради атаките на Иран и съюзниците му срещу петролни танкери и енергийна инфраструктура. Досегашните обходни маршрути за транспортиране на нефт са скъпи и водят до по-високи разходи за потребителите. Атаките вече засягат не само Ормузкия проток, но и корабоплаването около него, като ограничават потока от петрол.
В Брюксел, ЕС отново отложи окончателното решаване на спорните въпроси около бюджета и системата за ценообразуване на въглеродните емисии. Особено разногласия предизвиква новата система ETS2, която трябва да обхване емисиите от автомобилния транспорт и отоплението и засега е планирана за 2028 г. Някои държави, начело с Италия, настояват за ново отлагане заради опасенията от допълнителни разходи за домакинствата и бизнеса. Вместо окончателно решение европейските лидери се договориха да преразгледат системата, без да определят конкретен график.
В Китай, страната неволно допринася за ограничаването на световната петролна криза, като намалява вноса и потреблението си на суров петрол. Това е постигнато чрез използване на стратегическите резерви, ограничения върху цените на горивата, забрани за износ и широкото навлизане на електрически автомобили и хибриди. По-ниското китайско търсене оказва влияние върху световните цени и частично компенсира ограниченията в доставките. Тъй като решенията му вече имат глобални последици, Китай ще трябва да съобразява политиките си с водещата си позиция в електромобилите, възобновяемата енергия и петролния пазар.“

barometar.net