Парите, които българските емигранти изпращат на своите роднини по време на кризата, са повече от усвоените средства от европейските фондове. През 2009 г. паричните трансфери от чужбина са около 1.2 млрд. евро, което е с 15% по-малко спрямо 2008 г. Това показва изследване на института "Отворено общество" за тенденциите в трансграничната миграция и ефектите за България.

Постоянно живеещите българи в чужбина пращат около 600-700 млн. евро годишно, като сумата се запазва през годините. Поради това тези финансови потоци продължават да оказват стабилизиращо влияние върху макроикономиката и домакинските бюджети, каза икономистът Георги Ангелов.Семействата на емигрантите изразходват спестяванията им за храна, сметки, медицинско обслужване и образование. Тези трансфери са "мощни компесаторни механизми за намаляващите чуждестранни инвестиции в условията на икономическа рецесия, но те не са лекарството, което би заменило реформите, финансовата дисциплина и енергичния растеж", посочват авторите на изследването.

В края на миналата седмица от Инситута за пазарна икономика съобщиха, че българските емигранти са превели 700 млн. евро от средата на 2009 г. до средата на 2010 г., което е 30 на сто по-малко спрямо година по-рано.Данните на Евростат показват, че България е на второ място по парични трансфери от чужбина в Европейския съюз. Единствено в Румъния тези потоци са по-голям дял от БВП. "В останалите страни от ЕС емигрантските пари не са съществено перо в платежния баланс", каза Ангелов.Изследването на "Отворено общество" показва, че очакванията, че кризата ще върне емигрантите в България, не се потвърждават от статистическите данни. "Дори засегнатите от кризата емигранти продължават да стоят в чужбина, тъй като не очакват да намерят по-добри перспективи у нас", се посочва в изводите на проучването.

вестник Дневник

22.09.10