Учени и пчелари влязоха в люта схватка и след час препирни не успяха да се разберат какво се случва с пчелите у нас – дали изчезват мистериозно или напротив, става дума за традиционната зимна смъртност. Единодушни бяха обаче, че браншът им е в упадък и проблемите са много.Тезата на Съюза на пчеларите е, че през последните година-две и у нас се наблюдава тревожното явление, хвърлило в паника САЩ – пчелите изчезват. Те излитат от кошера и повече не се връщат. Аномалията вече има научен термин – синдром на изчезващите (разпадащите се) пчелни семейства.

 Най-тежка е ситуацията в Северозападна България – Мездра, Враца, до Плевен, но оплаквания има и от Перник и Кюстендил. “Никога не са ми измирали толкова семейства, колкото тази зима – половината. На един колега от Троян от 200 кошера му останаха само 50. Медът си стои, а пчелите – измрели”, проплака Илия Дешев, представил се като пчелар-практик от 20-30 години. “Нека науката да си каже думата. Молим за помощ. Не знаем какво става, не сме специалисти и не можем да дадем точен отговор. Има неща, които се случват за първи път”, обяви зам.-председателят на Съюза на пчеларите у нас Симеон Тодоров.

Науката в лицето на д-р Филип Станчев контрира – не става дума за мистериозния синдром, а за обичайната зимна смъртност на пчелите. Примерите, давани с Испания например, били неуместни, защото тамошните учени също подчертавали, че студът и гладът през зимата са причина за неблагополучията.Според проф. Мария Чучкова обаче причините за негативното явление могат да се търсят в прекомерното наторяване, ГМО-културите, глобалното намаляване на кислорода във въздуха, изместването на магнитните полюси на света. Д-р Йордан Христов, секретар на Научната асоциация по пчеларство прибави още фактори – нов паразит– нозема серена, който мори в пчелите. Особено фатален е в комбинация с вече съществуващия – нозема апис. Те причиняват болестта нозеаматоза, който първо вилняла в Северозападна България, а сега се разраства на цялата територия. Прилаганите препарати за лечение на това и на другото заболяване по пчелите – вароатозата, не действат, защото крилатите твари развили устойчивост и резистентност спрямо тях.

 Към неблагоприятните фактори се прибавя и недостатъчната професионална подготовка на пчеларите, преексплоатирането на пчелните семейства, пропуски във ветеринарното обслужване. На практика у нас трима диагностици от НВМС трябва да се грижат за пчелите в цялата страна.Рапицата с ГМО ли е виновна?

“На пчеларите прави впечатление, че в България се засяват много големи площи с рапица. Никой не може да каже тази рапица какво представлява, на ефектът е следният – в кошери, които са на 600 метра от рапицата, буквално изчезват пчелите. В тези, които са по-близо, започва масово рояване (т.е. бягат от пчелата-майка в търсене на друга, но така снесените яйца не могат да се развият – б.а.)”, обясни Симеон Тодоров. Неговата версия е, че възможно да се пръскат с препарати, забранени в голяма част от европейските страни. Другото обяснение е на проф. Чучкова – тя не се нае да го заяви с категоричност, но се доверява на селски стопани – възможно е у нас да има насаждения от ГМО-рапица.

В търсене на обяснение от Съюза на пчеларите стигнали до Италия. Местните им колеги твърдят, че от площи, засети с ГМО, добивът от пчелите пада с от 30 до 100 %. “У нас няма лаборатория, която да изследва дали има ГМО-растения, въпреки че по закон трябва да е абсолютно забранено това нещо”, допълни Тодоров.

 Данък ще съсипе пчеларите, преживели войни и национални катастрофи.Отделно от това пчеларите се оплакват от икономическия натиск върху тях и неправилната политика на Земеделското министерство. “И войни е имало, и национални катастрофи, но никога не сме били облагани с данък. До тях ли опряха през 2010 г.?”, попита инж. Илия Цонев, който е в ръководството на Пчеларския съюз. Статистиката показва, че през 2006 г. у нас е имало 36 пчелари, през 2009-та са намалели със 7 хиляди. През 2007-ма те са обгрижвали 718 хил. пчелни семейства, през 2009-та вече са 624 хил.

 Политиката на МЗХ е да подпомага едрите пчелари. За такива се считат притежаващите пчелини с над 150 пчелни семейства, а у нас те са под 1 %. Същите показатели са и в Европа – там едрите пчелари са едва 3 %, такава е спецификата на дейността. Т.е. от европейските програми се възползват под 1000 души. За сравнение – 13 хиляди стопани имат до 10 пчелни семейства. Те не могат да стигнат до европомощите, защото трябва да се регистрират като земеделски стопани и да плащат годишно 200 лева данък на държавата и много големи осигурителни вноски. Повечето са пенсионери и това е непосилно за тях.

 За 1 ден едно пчелно семейство опрашва над 1 милион цвята, а за един сезон – над 600-700 декара. Това е една невидима за хората дейност, многократно надвишаваща приходите от мед например. Затова от пчеларския съюз настояват стопаните да получават между 20 и 40 лева за отглеждането на едно пчелно семейство. “Това не е помощ, а признание за труда”, подчерта инж. Цонев.

vsekiden.com

24.02.11