Руският милиардер Виктор Векселберг планира да обнови губещия пари завод за синтетично гориво от сталинската епоха в Слантси, близо до Санкт Петербург. Групировката на Векселберг "Ренова груп" е внесла заявка за покупката на 56-процентния държавен дял във фабриката, съобщил за агенция "Блумбърг" Яков Тесис – директор за проекта на холдинговата компания. Тесис информирал също, че Векселберг (16-и по лично състояние в Русия) ще вкара незабавно 40 млн. щ. долара за подновяване на производството на нефт. Решението е свързано с призива на руския президент Дмитрий Медведев заможните руснаци да инвестират в градчета, докарани до просешка тояга от умиращите им производства.
Броят на руските милиардери се е удвоил през миналата година, докато безработицата в страната е скочила до 9.4%, а стопанството се е свило най-чувствително от 1991-ва насам. Затова руските политици притискат богатите да инвестират в т. нар. сталински моноградове, в които една-единствена компания може да осигури повечето работни места и жилища и да финансира училищата. В подобни борещи се за оцеляване населени места живеят около 12% от общо 142 млн. руснаци, информира Независимият институт за социална политика. Шефът за регионалните проучвания в московското учреждение Наталия Зубаревич коментира, че правителственото предложение за продажбата на държавни активи на частни индустриалци "трудно би могло да бъде отхвърлено" политически.
През юни миналата година руският премиер Владимир Путин публично порица Олег Дерипаска и други собственици на бизнес в Пикальово, градче с 23 хил. души население близо до Санкт Петербург, за "липсата на професионализъм и вероятно просто алчност", след като бездействащи фабрики и бавене на заплатите предизвикаха масови протести. На правителствено заседание в Москва на 20 май Путин заяви, че държавата ще похарчи 27 млрд. рубли през тази година, за да подкрепи зависимите от една компания населени места.
Кметът на Слантси (където живеят 35 хил. души) Александър Коперски пък "очаква истински собственик на завода, който да работи за разрешаване на неговите проблеми". "Ренова" притежава 40% от тамошната фабрика, изградена за производството на подобно на нефт гориво от съдържащи петрол шистови скали. Групировката има мини за добив на такъв скален материал близо до Санкт Петербург. И докато заводът в Слантси е единствената надежда за градската икономика, възможностите за "иновации и ефективност" са предизвикали интереса на Векселберг, твърди Тесис. "Ренова" ще обнови фабриката и ще произвежда синтетично гориво, което да може да се конкурира с петрола.
Горивото от шисти е по-евтина алтернатива на природния нефт, обяснява Тесис. То струва 8 хил. рубли за тон, замръзва при по-ниски температури и съдържа по-малко сяра. До 2012-а "Ренова" планира да произвежда 1 млн. тона шисти годишно и от тях да получава по 140 хил. тона гориво в Слантси, където от 2004-а производството е прекратено. Холдинговата компания на Векселберг купува дял от завода в града през 2007-а и подновява добива на скален материал в най-голямата руска мина "Ленинградское", която три години била затворена. Нейните запаси се изчисляват на 1 млрд. тона. За разлика от щатските проекти за шисти, "Ленинградское" не съдържа залежи на природен газ, информира Тесис. Той добавя, че руските резерви на шисти са 37 млрд. тона, докато газовите никога не са били пресмятани, като се позовава на данни от 1981-ва. Интерес към покупката на гориво от Слантси проявили руският нефтен производител "Лукойл", както и полски финландски и естонски компании, твърди Тесис.
Естония е единствената страна, която днес използва гориво от шисти като основен енергиен източник. По информация на Тесис тя е спряла да го купува от Русия през 2005-а. През Втората световна война нацистката армия е използвала естонския синтетичен петрол за гориво на бойните си танкове и бомбардировачи. По време на съветската епоха в "Ленинградское" са били добивани по 9 млн. тона шисти годишно и са били преработвани в гориво за кораби и домашни бойлери.
Каре
Виктор Векселберг е роден на 14 април в Западна Украйна. Дипломира се в московския Институт по транспортно инженерство през 1979-а. След повече от десет години работа като инженер в затънтена държавна лаборатория Векселберг се прехвърля в частния бизнес през 1990-а. През 1993-а става председател на борда на директорите на "Ренова" – една от най-прогресивните руски компании за инвестиции и за бизнес иновации. Става известен след преизбирането на Борис Елцин за президент на Русия през 1996-а като съсобственик и председател на "Тюмен нефт" – една от най-големите руски компании за нефт и газ. Година по-късно получава контролния пакет от нея и веднага създава съвместно дружество с "Бритиш петролиъм". Почти по същото време участва и в основаването на "СУАЛ холдинг", който оттогава до днес се разраства до втори по големина и девети в света алуминиев конгломерат. По-късно интегрира тези и други активи под шапката на "Ренова груп", като предоставя отговорност за оперативното управление на отделни мениджъри.

