Вие сънувате ли? Как вижда съня един невробиолог?

Сънувам, разбира се! Смяната на състоянията будност и сън е в основата на Живота.  Ако оставим един човек няколко денонощия без сън настъпват различни психични разстройства. Но нервните процеси около 95% са безсъзнателни в нашето будно съзнание протичат около 5% от нервните процеси, всичко останало е в областта на съня и дълбокия сън.

2. Какво всъщност става с нас докато спим?

Азът, който се проявява единствено в будно съзнание „отлита“ някъде и оставя телесните процеси сами на себе си. Азът е много агресивен спрямо тялото и тялото има нужда от възстановяване, почивка от съзнателните процеси.  Сънят възстановява нарушеното равновесие, от нашата съзнателна активност. Това става в дълбокия сън. Там тялото е оставено на Автономната нервна система или нашия суперкомпютър, който се грижи за хомеостазата – поддържането на жизнените процеси във клетките, органите и тялото като цяло. Активно възстановяване най – дълбокият сън е след заспиване  и затова е „най-полезен”. Ето защо понякога една кратка дрямка е изключително освежаваща, сънуването е друга фаза на съня.

3. Можем ли  да контролираме сънищата?

Тази фаза може да се каже, че се управлява от Лимбичната система, седалището на нашите емоции, мотиви, агресия, сексуалност. Тя е буферът, преводачът между клетъчните процеси и съзнателните процеси. Животът на клетките е една Вселена, за която Азът няма ни най малка представа, за да комуникират по някакъв начин Азът и клетъчния живот е необходим преводач. Това е полусъзнателния СЪНИЩЕН живот. Сънуването е многолико, то може да отразява от една страна телесните процеси вътре в тялото – потребности, нужди …

А от друга страна отразява преживяното от Аза през деня. Тези две Вселени се срещат в СЪНУВАНЕТО! Което е много странно и вълнуващо, защото означава, че в нашия емоционален живот ние всъщност СЪНУВАМЕ.  Всяка емоция, която ни изпълва, всъщност не я осъзнаваме напълно, тя е по – скоро сънищен образ. Ние сме полусъзнателни за емоционалните бризове… Доколкото контролираме емоциите си, дотолкова можем да контролираме сънищата си,  можем активно да участваме в тях, да ги моделираме, да пренасочим посоката на развитие на сънищните образи и действия.

4. Можем ли да объркаме съня с реалност и обратно?

Да, може да се случи! Много реален сън, който да ви разтърси и да определи посоката ви на движение в Живота и ежедневие, в което се носите като в дълбок сън, но има състояния при заспиване и при събуждане, когато на границата между двата свята,  понякога човек трудно разграничава съня от будното състояние.

5. Защо изпитваме нужда да тълкуваме сънищата си?

Защото както казахме 95% от нашия живот е в сънуването и дълбокия сън. Всъщност това е нашата истинска същност, която определя инстинктивното ни поведение през деня . Будните процеси всъщност са опит да избягаме от тази своя същност, да се почувстваме свободни, да чувстваме, че държим контрола върху поведението и Живота си , да изпитваме свободния избор. Ако разгадаеме тази дълбинна природа на човека ще достигнем до истинско себепознание, не случайно дълбинната психология, психоанализата имат свои подходи към тълкуване на сънищата.

А: Кажи ми какво сънуваш, за да ти кажа какъв си

Да, точно така. Повече информация има в онова, което не се е случило, отколкото в това, което се е случило

6. Прословутото чувство на летене!  Защо го изпитваме и толкова много ни впечатлява?

Ако си потиснат през деня,  летиш през нощта, а ако летиш през деня, пропадаш през нощта . Не е съвсем вярно, но като посока нещата са огледални много често в съня, някои даже го наричат огледалния свят. Всеки помни Алиса. Животът е Ритъм, не линейно възхождане или падане, а Вълна смяна на състояния, редуване на активност. Искаме или не искаме, ако човек иска да вдишва само – няма как да стане, това е неразбиране на Живота. Вдишваме, издишваме можем да променим дълбочината и честотата, но не и самия РИТЪМ! Така всяка нощ тялото „издишва“ Аза или будната съзнателност и я „вдишва“ като се събудим.

А: Ако сънищата са  огледален свят, то кошмарите би трябвало да са породени от хубава реалност,а обикновено реалността е обременена с проблеми.

Кошмарите са обикновено телесни дисфункции, както казахме оглеждат се ДВЕ ВСЕЛЕНИ – вътрешна и външна. Не трябва да забравяме това, ако ви боли някой орган, то се явява като образ в сънуването и алармира будното Съзнание, Аза, за това Сънищата са активна комуникация между Двете Вселени

А: Оттук и нуждата от тълкуване

Да!

А: А, когато не помним съня как разбира Аза за проблема?

Древните казват, че човек по време на съня е в духовния свят, оттам, откъдето сме дошли като духовни същности но във вид на емоционално състояние, настроение. Полусъзнателно съня се отпечатва в емоционалния свят на човека.

А: Ние сме дух в тяло, а не тяло с дух.

Да, а по средата е Психиката или Душата, НО в клетките се проявява също духовния свят, така че нашето ТЯЛО, въобще не е материално, то е пропито от Духовния свят. Материално е само субстанциалността, химията в тялото, не химията, а субстанциите. Но биохимията е всъщност дирижирана от духовността не от нас, а от духовния свят. Много грешно се твърди, особено в религиозните среди, че тялото е „материално“-  това е много погрешно! Материално може да бъде желанието ни да останем в субстанциалността, да бъдем консуматори и да задоволяваме нашите душевни желания тук на Земята. Самото

Тяло е в същността си духовно и въобще не ни принадлежи от самото начало, от зачеването то не ни принадлежи, то се изгражда по един уникален План. Ръководено от Съзнание, което не познаваме все още. „Наше“ е всъщност само Азовостта, което е нещо като музикант на един музикален инструмент, който му е подарен, но всъщност е много по-сложно. Тялото е Вселена, в която Азът влиза да учи, да се развива, да се осъзнава, но не му принадлежи!!!

А: Защо Азът влиза да се учи от 3тата година, защо не по – късно или по – рано?

Този призив се отнася най вече за родителите, да осъзнаят най-сетне, че децата им и като Тяло, и като Индивидуалност не им принадлежат!  Преди това му е „тясно“ Тялото не може да осъществи връзка с Него. На 3тата година след като се изправил бебока и проговорил вече има възможност за влизане във владение, на 3тата година всъщност е осъществяването на първия контакт. Пълното влизане във владение става около  17 – 19тата година.

Когато тялото минало през влакчето на ужасите, пубертета, е достигнало своята биологична завършеност. Всички жизнени процеси са налице, включително и сексуална зрялост. След това започва развитието на Аза навън от Тялото. До тогава влиза във владение после започва да влиза във владение във външната среда.Човешкото развитие е уникален процес!!! Тъкмо си мислиш, че си овладял процесите и случващото се, и започва нов етап, нови условия, нови закони, било то вътрешни, било то външни

Интересното е да се проследи в различните Култури от древността до днес с какво се е идентифицирал Човека. Например древните индийци са прекарвали повечето време в Съня, в сънищното си съзнание; после Гърците и римляните се идентифицирали с Тялото, затова са такива склупторите. Азът всъщност се е идентифицирал с Тялото, а днес се идентифицира със своя психичен, душевен живот. Нито със телесния, който е духовен, нито със социалния, който също е бъдеща духовност. Днес Азът е най-самотен, защото не осъзнава телесните си процеси, не осъзнава и Природните, световните.

8.Значи Азът идва от някъде, започва да властва, да се разавива и след това къде отива, какво става с нас след като азът си отиде?

Къде отива Азът? Знае ли човек! Някои казват, там откъдето е дошъл…. Но това прескачане от Горе – Долу и обратно е много опростенческо и не вярно. Все едно ти да прескочиш на почивка до Тайланд и после да се върнеш, не, няма логика да е така! Ние си представяме висшите светове с мерките на нашата ограничена триизмерна представа в момента, но самият Аз не е триизмерен, той ползва триизмерната затворена система, защото така е избрал, такова е училището, което учи в момента! Иска да провери, да изпита Свободата… това може да стане в Изолатор в свят, отделен от останалия Космос иначе няма как.  Представи си да нямаш собствена стая и всички твои приятели непрекъснато да се мотаят около теб.

А: А не, не, това не е добра идея

Именно, затова и Азът е решил да прекъсва за известно време комуникацията с останалия Свят и да се потопи в една реалност, която му дава възможност да се чувства САМ! Но в бъдеще ще е точно така и това бъде е започнало вече, самотата ще я оставим в тази стара епоха и Човекът отново ще стане групово, колективно съзнание!

8. Би ли ни помогнало събуждането с усмивка за задачите през деня?

Би било много добре, много по – добре би било и в съня и през деня да има усмивка.  В крайна сметка трябва да отпаднат ДРАМИТЕ или с други думи крайностите. Това е вид „хомеостаза“ на човешката душевност, едно равновесие, баланс. Ключът към този баланс е емоционалната Зрялост, емоционалната интелигентност на човека, а не интелекта!!!Скъпи приятели, чухте доктора! Повече усмивки независимо в коя реалност сте .Благодаря на д-р Везенков за интервюто и пожелавам на всеки да намери по нещичко от нашя тъй приятен разговор!

magazine.avaart.net

02.12.10