Интервю на Ели Маринова с актьора Симеон Лютаков – Втора част

 „Жегна ме дълбоко арабския свят и разбрах колко малко знаем за него. Най-вече нещата, които знаем са пълни глупости.” 

Ели Маринова: Какъв тип роля мечтаете да изиграете? 

Симеон Лютаков: Истината е, че мечтая да изиграя моноспектакъл, който да е близо до мен самия. Но моноспектакъл за човек, който не е 100%-ва звезда се пише и поставя трудно. Т.е. трябва да седна да си го правя сам изцяло. Моноспектаклите могат да бъдат машина за пари когато си много известен. На мен ми се прави моноспектакъл, в който да покажа какъв съм аз, защото моно-формата е много благодатна за такъв тип послание към публиката. Мисля, че мога да бъда интересен на хората с това, което съм самият аз. 

Е.М.:Фотографията не ви ли дава поле за подобна изява? 

С.Л.: Да, но фотографията е изкуство, в което и двете страни мълчат. Докато театъра е нещо, в което можеш да влезеш в диалог. 

Е.М.:Кога открихте фотографията като тръпка?

С.Л.: О, много отдавна, поне преди 20 години. Правил съм много изложби, снимам много по света, понеже ми се е налагало да пътувам.

 Е.М.:Пътешественическа душа? 

С.Л.: Не съвсем. Дори сега снимам лабораторно, изолирал съм се с приятелката ми Кристина. От 3 години сме заедно, имаме собствена лаборатория, в която аз и тя се събираме двамата и започваме да снимаме някакви неща, които само ние двамата разбираме и много ни харесва. И това го правим, за да излекуваме душите си, да ги нахраним с нещата, които искаме да правим. А иначе правя театрална фотография, плакати. Напоследък доста често започнах да се занимавам с такива неща и много ми хареса. Обичам да снимам и репортажни неща от улицата. 

От Египет донесох не просто снимки, а историята на тази страна и на арабския свят. Писах по вестници, списания, правих мултимедии, изложби, давах интервюта. Жегна ме дълбоко арабския свят и разбрах колко малко знаем за него. Най-вече нещата, които знаем са пълни глупости. Затова реших да разкажа моя поглед, какво съм видял и за какви хора става въпрос.

 Е.М.:Виждам, че ви впечатлява и човешкото тяло в снимките ти.

 С.Л.: Да, занимавам се и с актова фотография, където е по-добре да мълчиш със зрителя и да не му казваш нищо.

 Е.М.:Доколко долюбвате и одобрявате намесата на обработващи програми като Фотошоп?

 С.Л.: Фотошоп е един софтуер, който много рационално повтаря аналоговия принцип на работа във фотографията. Сериозните фотографи знаят това и рядко си позволяват да прекрачват границите на работа с Фотошоп, защото това олекотява нещата, които произвеждат. Що се отнася до това фотографията да остане фотография, е хубаво да не се прекалява. Лично аз обичам да прекалявам, но нещата, които аз произвеждам далеч не ги наричам фотография.

Е.М.:Нароиха се плеяда от фотографски портали. Могат ли те да помогнат на потребителите, които публикуват в тях да израстват, да се учат на техники и майсторство и така да станат по-добри според вас?

 С.Л.: Аз членувам в много от тях. Примерно в един такъв – photo.net, който е една от най-големите фото медии в света, аз съм първият българин, който е заставал на първа страница. Много български фотографи участват там, но не са били на заглавна страница. Но и ме разсипаха от критика за нещата, които съм направил. Имаше изразени 600-700 мнения, на които се зарадвах в началото много. В един момент се оказа, че тези критики са в добрия смисъл само на теория, защото аз не мога да отговоря на всеки от тези 600 човека. В контекста на вашия въпрос аз ви казвам, че контакта с един фотограф, който харесваш е 100 пъти по-ценен от това да се луташ в Интернет, където всеки втори може да те ядоса, всеки трети може да те напсува, всеки четвърти може да те излъже, че е много талантлив само защото е много популярен и има висок рейтинг. Фотографията се представя в контекст, в неща, които Интернет не носи със себе си. Едно фотографско показване е един мини спектакъл. А Интернет трудно може да бъде спектакъл. Той е един екран, на който гледаш някакви изображения.

 Е.М.:Освен киното, театъра и фотографията кои са другите ви страсти?

 С.Л.: Интересувам се от много неща – от история, политика, музика. Колекционирам музика.

 Е.М.:Идват празници. Пожелайте нещо на тези, които ще ви прочетат!

 С.Л.: Искам да им пожелая да са малко по-горди и взискателни, защото ми е много тъжно когато хората се държат като електорат и не осъзнават, че има какво да изискат, както и какво да кажат когато им поискат мнение. Пожелавам им повече гордост и сили през новата година, за да не ни мачка повече системата, че ми дойде до гуша.

 Към Първа част от интервюто:

http://www.barometar.net/?view=22685

briz15.com 

23.12.10