Пламена Божилова е млада актриса, която живее и се развива във Великобритания.  Завършила е център по драматично изкуство Drama Centre London към университета по изкуства в Лондон, придобила е магистърска  степен по класическо европейско актьорство. Играла е ролите Мария Росария в „ Милионерката от Неапол” по Едуардо де Филипо, както и ролите Нора в „Куклен дом”, Нина в „Чайка” от Антон Чехов, Лизавета в „Дама Пика” от Ал. Пушкин и много др.  Снимала се е в киното. На големия екран е играла Алиса в „ Да преследваш Ейми” от Стивън Смит, Емма в „ Един ден” от Дейвид Никълс.  Участвала е и в рекламни продукции. Младата актриса споделя за кариерата, живота и изкуството в Лондон.

Драматичният център, който си завършила е сравнително млад. Смяташ ли, че се е наложил като професионално място за развитие на млади таланти?

Мисля че да. Наистина е сравнително млад, защото е създаден преди около 50 години за разлика от Кралската Академия по Драматично Изкуство, но пък се е наложил като много сериозна институция за подготовка на актьори от цял свят. Основателите на Драматичен Център Лондон (Drama Centre London) са били актьори и преподаватели в друга драматична школа и са вярвали силно и във физическата подготовка на актьора. Това е била една от причините да се отделят и да създадат собствена, затова по време на създаването й, а и до доста по-късен период е била единствената школа, което преподава балет и психология на движението. Някои от актьорите завършили там са Пиърс Броснан, Колин Фърт, Пол Бетани и т.н.

Има ли много чужденци в учебното заведение и в частност източноевропейци? Усещала ли си някакво разделение и имало ли е достатъчно поле на изява за всички?

Има да. Други българи не е имало докато бях там, но имаше гърци, румънци и много други националности. В моята група единствените чужденки бяхме аз и една австрийка. Не бих казала, че има разделение – ако преподавателите забележат, че имаш талант ти се дава възможност да го демонстрираш като ти дават главните роли в постановките, които се играят през годината.

Кои са авторите от световната драматургия, които най-съответстват на същността ти?  Коя роля играеш най-освободено?

Не знам дали имам любими автори или роли. Всяка роля е предизвикателство и част от теб като човек. Въпреки, че съм играла най-вече драматични роли,  комедийните роли ме карат да се чувствам не само по-енергично, но са и много забавни. Престоят ми в Театралния Институт “Вахтагов” в Москва също ме обогати много в тази насока. Това беше част от курса ми, а ролята на Нина Заречная в “Чайка” на Ан. П. Чехов ми показа, че човешката емоция може да стигне до крайност. Колкото до автори – чета най-различна литература – от актьорска техника на различни теоритици и учители като Ута Хаген, Лий Страсбург, Стела Адлър, Вахтангов до романи, исторически книги и т.н.

Завършила си скоро, занимаваш ли се към настоящия момент с театрално изкуство?

Да. В момента репетирам една нова комедия. Казва се “Крем” и премиерата ще бъде на 2 февруари. Историята се разказва за две съквартирантки които искам да имат деца и се опитват на всяка цена да постигнат целта си. Преди това направих късометражен филм и реклама.

Играеш ли роли в живота? Сместваш ли тетаралната сцена с житейската?

Понякога ни се налага да играем роли и в живота, но се старая да не смесвам едното с другото, а и за мен едно от най-важните неща е да бъдеш истински и в живота и на сцената иначе хората разбират че не си искрен. Повече ме бива да бъда актриса на сцената отколкото в живота.

Сцената била ли ти е опора в трудни моменти? Използвала ли си я като отдушник на напрежението?

Понякога да. Ако имаш насъбрала се негативна енергия или стрес насочвайки ги в играта си или към кариерата си като цяло се чувствам по-добре. Когато влезеш в театъра оставяш проблемите си зад вратата или пък ги използваш за ролята.

Кое предпочиташ повече: театъра или киното?

Двете си приличат толкова колкото и се различават. Театърът ти дава една емоция, която я няма в киното. Там нямаш шанс да повториш. Но според мен киното донякаде е и по-трудно. Трябва да знаеш точно какво правиш, когато си пред камера, за да си наистина добър. Обожавам филмите и с това бих искала да се занимавам но никога не бих спряла да играя театър.

Какво би казала на младите хора, които тепърва започват да се занимават с театрално изкуство?

Да не позволяват да се влияят от чужди мнения и ако искат да се занимават с това да дават напред. Актьорството е призвание, а не просто работа. То е начин на живот. Всичко останало е аматьорство.

Според теб какво е отношението на англичаните към театъра и операта, ценят ли ги като изкуство?

Посещаемостта на театри и опери тук е много голяма. Хората имат голямо уважение към изкуствата. Има много театри и постановки за всички вкусове.

barometar.net

Интервю на Деница Герчева

26.01.2011