Ели Маринова: Какво ви донесе професията и контакта с интересни и значими хора?

 Иван Иванов (Дядо): Знаеш ли, Вера Кочовска, моята прекрасна приятелка, царство и небесно, казваше, че „когато човек открие кода, с който е изпратен на този свят той е щастлив”…

В този смисъл аз наистина съм щастлив човек. Мисля си, че „кодът” предопределя съдбата. Моята е тази – да работя с всички известни хора на България в почти всички области от живота и пак почти всички да са ми добри приятели, и извън работата. С по-малко думи – професията ми донесе много щастие – творческо и човешко, може би за баланс и много разочарования, но лиши до голяма степен семейството ми от моето присъствие.

Не бих казал, че това е тежка съдба.

 Е.М.: Кое интервю ви изпоти най-много?

 И.И.: Не си спомням да съм имал такива интервюта, а и май нямам от какво да се притеснявам, че чак да се изпотя.

 Е.М.: Имал ли сте „трудни събеседници”?

 И.И.: Като тв водещ имам такива интервюта. Все пак 20 години правих телевизия. Най-трудно ми беше, когато за пръв път поканих дамата, която промени живота ми – моята учителка Бригита Чолакова. Десет и малко повече години ми трябваха, за да се престрашя и въпреки това не бях на себе си. За съжаление  двадесетина дни след това тя почина внезапно и се оказа, че това е било последното и интервю за телевизията. От друга гледна точка – страхотен подарък, нали? Каза много истини и много тъжни неща! Не пропуснах шанса си и до днес я цитирам, и пускам части от това интервю.

Признателен съм и.

 Е.М.: Интересен гаф в ефир?

 И.И.: О, толкова са много… И май много съм разказвал… вече не помня какво още не съм… Може би защото предаването ми „Шик,Шок, Шоу”  беше силно рейтингово и шоковете се коментираха още от следващият ден от медиите.. не знам точно. Но имам и любими гафове. Като този: финал на предаването, в което гости са ми великите Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев… Бях работил дълго със Стояна, но в тандем с Парцалев, царство му небесно, бяха ми се забили двете имена в главата и въпреки, че Парцалев вече не беше между живите не бях отвикнал да казвам двете имена едно след друго почти по инерция. Та закривам с думите:

– Уважеми зрители, да благодарим на Стоянка Мутафова и Георги Парцалев за участието им в Шик… и тук Калата ме прекъсва:

– Ти чу ли се кво каза, бе момче?

– О, извинете-казвам- той духът му сигурно е тук… – заизреждах купчина простотии, които съвсем ме пратиха в неправилната посока, но в стремежа си да се поправя казах:

–  Та! Царство му небесно на Калоянчев, да благодарим на Стоянка Мутафова и Георги… Калата стана прав, разпери ръце и преди да е казал каквото и да било колегите пускат финален каш и надписи, за да не се доизложа понасяйки скандала на Калоянчев в ефир на живо… Оказа се, че големият е голям и при гафовете. Вместо скандал, Калата поиска да ме прегърне и каза, че именно така се прави шоу на живо и че това предаване ще бъде коментирано с години. Беше прав. Ето и сега го коментираме.

 Е.М.: Вие сте близък с доста известни звезди на България? Какво е да си приятел с личност като Лили Иванова?

 И.И.: Да, работил съм с първата дама над десет години. Доста повече дори. Знам много, имам много снимки, детството на децата ни също е свързано с Лили, но… приятели не бих казал, че сме били. Сега по-големият ни син работи с нея, но приятели едва ли са. Впрочем Лили няма много приятели. Може би защото държи на респекта на звездата и мисля, че е права.

 Е.М.: Талант ли е или професионализъм да „вадиш душата с памук” на събеседниците пред камерата?

 И.И.: Виж, това и аз не знам какво е. Първа забеляза това Бригита докато работихме по сцените в страната. Тя ме качи на екран! Но и двамата се чудихме дълго време защо, когато знаят как се казва предаването ми звездите винаги се оказваха неподготвени за ШОК. Мария Статулова например, моята прекрасна приятелка, преди предаването трепереше какво съм и подготвил, така си изля душата в ефир, че чак когато влезе нейният шок – Васил Найденов – се осефери, че е в ефир и че дори беше запяла негова песен. А имаше условие да не пее, защото „ще прогони зрителите, а тон режисьора ще умре от фалшиво пеене”. Смешни работи! Но. Талантът без професионализъм е неизпълнена кодова задача, за която говорих в началото. Това е грях – казваше Вера Кочовска.

 Е.М.: Бяхте близък с покойната вече Вера Кочовска? Разкажете с няколко думи за нея!

 И.И.: Съвсем наскоро, дори преди погребението и в едно интервю казах, че ние българите така и неоценихме нейният Дар от Бог и това със сигурност и скъси живота. Изключителен феномен и то признат в целия свят. Освен в България. Невероятен приятел, човек, патриот и интелект. Преживял съм десетки, стотици дори странности с нейното можене, но си останах до край нейният „брат – неверник”.

Очаквайте втора част на интервюто.

barometar.net

23.02.11