Смисълът на правовата държава е не да защитава престъпниците. Смисълът и е да не позволи държавата да стане престъпник. Защото когато тя е такава, това е най-лошият възможен вариант за обществото. Именно поради тази причина, след векове на демократична еволюция, западът е стигнал до правовата държава. Тя не е наше изобретение, не е измислена от българите или от Тройната коалиция. Тя е разумният избор на доста по-мъдри от нас нации.

Опитът да се подкопае правовата държава, в името на краткосрочни цели, които при това изобщо не е сигурно ще се изпълнят ли, е нищо друго освен превръщане на държавата в инструмент, обслужващ няколко човека. Това ще е резултатът, ако пожертваме правовата държава. Обществото ще си изпати много повече, отколкото си пати сега, а единствените печеливши ще са онези от върхушката, която героично е ликвидирала свободата.

Идеята за извънредни съдилища не е нещо самостоятелно. Тя е част от цялостния процес на ликвидация на свободата. Процес, започнал с грубо потъпкване на процесуални правила, продължил с демонстративни арести, продължил с напълно антиконституционното обсебване на прокуратурата от правителството, продължаващ в момента с ежедневни атака на министри срещу съда. Истината е, че правителството ни е „пълна скръб” в борбата с престъпността, защото арестите не са борба с престъпността. Арестът е просто помощна мярка, която да улесни разследването. Ако няма разследване, или то се прави некадърно, арестът е безсмислен. Но заснемането на ареста и превръщането му в основна демонстрация на борба с престъпността, е подмяна на истината, и измама в най-чист вид. И тъй като измамата рано или късно лъсва в целия си блясък, то единственото спасение на измамника е да хвърли вината върху някой друг (съдиите), и да поиска промени, които ще му позволят да крие измамата си.

Извънредният съд е спасението за Цветанов от изобличаването на това че е обикновен лъжец. В нормален съд измислените му акции с цветисти имена ще станат за смях. Адвокатите ще го направят „луд”. И цялата кухота на действията му ще излезе наяве, заедно със съответните политически последствия. Но ако заедно с покорената прокуратура имаш и покорен съд, нещата могат да се отложат. Ще започнеш да си издаваш едни присъди и сам да се кичиш с медали за грандиозните си успехи.

Разбира се, рано или късно, и това ще рухне. Българинът е страшно подозрителен субект, и много лесно усеща като започнат да го манипулират. Така както усети Тройната коалиция, както усети царя, както усети Костов… Така както усети и тоталитарния режим. Бързо ще разбере, че държавата е станала най-големия бандит. И отношението му към държавата ще стане безмилостно, който и да е начело, и колкото и неудобни да е натикал в затвора. Това, в комбинация с членството в ЕС, ще сгромоляса всеки възможен недемократизъм.

Въпросът е не дали добрите ще победят. Измамниците са обречени. Въпросът е добрите да победят по-бързо, и да не правим крачки назад, в името на личната суета на неколцина властници. Правовата държава ни е по-ценна от Бойко и Цветанов, и бихме били глупци да го разберем едва когато я загубим.
 

До-приватизирането на ЕРП-тата е откровена корупция на едро
 

След като седмици наред кълне приватизацията на ЕРП-тата, и заплашва с национализация, накрая Бойко обяви до-приватизация. Призивът на разума, който мнозина отправиха, да не се отстъпва и като е казано А, да се каже и Б, остана на бунището. Вместо това критикът на грабежа ще стане и той грабител, и ще подари остатъчните държавни дялове. А тези дялове никак не са малки. Те имат право на една трета от печалбата и активите. Сега ще бъдат откровено подарени, защото ние ще се молим да ни ги купят, и то в момент на криза, когато всички активи са подценени. Правилното поведение е обратното – собствеността да се управлява отговорно, както се казва „с грижата на добър стопанин”. Всеки съсобственик има право да проверява дейността на дружеството, и да го съди ако то не се управлява добре и му причинява загуби. Миноритарните акционери не са обезправени. Те просто имат по-малко права. Но разумното ползване на правата може да донесе много. Съвсем отделно държавата може да направи законодателни промени, с които да защити по-пълно малките акционери. Може например да изиска избирането на бордовете да не е с обикновено мнозинство, а да е пропорционално на акциите. Може да вкара представители на работниците в ръководството (в Германия това е масов модел). Може да впрегне по-усилено да работи ДКЕВР, може да прати данъчните. Изобщо, ако иска да си защити интереса, държавата има изключителни привилегии и правомощия да го направи. Никой друг стопански или нестопански субект, няма такива възможности.

Но едно е да можеш, а друго е да искаш. Очевидно много по-лесно и удобно е да станеш и ти грабител, отколкото да защитиш собственика, който те е избрал. Това е корупция, и с оглед на мащабите в ЕРП одисеята, това очевидно е доста мащабна корупция.
 

ЕС трябва да спазва правилата на пазара, а не обратното
 

Пазарите „повярваха” точно за половин ден на „спасителния план” на ЕС, през което време еврото за кратко обърна тренда на обезценяването си. След това за броени часове бяха изтрити „печалбите” срещу долара, а на следващия ден курсът стигна точно колкото беше най-ниското ниво, преди да се появят спасителите … Обективно погледнато, нямаше какво друго да се случи. Защото пазарите (известни също като „злите спекуланти”) се интересуват от реалността, а не от приказките. И реагират положително само на истински мерки, а не на хвърляне на прах в очите. Факт е, че еврозоната е в криза, не заради някакви митични „вълци” по пазарите, а заради пълната безотговорност на правителствата в еврозоната, сред които няма нито едно с нормален и стабилен бюджет. Еврозоната е на светлинни години от собствените си правила за работа, наречени „пакт за защита на еврото”. Него никой не го спазва. Тогава всъщност кой защитава еврото? Вместо да вземат непопулярни мерки, така че да спазят собствените си правила, евролидерите извадиха една огромна сума пари, с която да „сплашат” вълците. Но тази сума в същността си е вредящ фактор, защото предполага допълнителен бюджетен дефицит, и трупане на нов дълг, в името на това да се съберат парите, с които да се спасяват закъсалите. На трупането на дълг, и на дефицитите, пазарът отговаря по един начин – с недоверие… И силата на това недоверие е по-голяма и от най-големите хипотетично възможни спасителни милиарди… Възможно е евролидерите да си правят сметка да решат поне частично проблемите си чрез умишлено обезценяване на еврото, с което дълговете на правителствата да станат по-малки. Но инвеститорите не са „лукови глави” да гледат как инфлацията ги ограбва. Номерът с печатането на евра няма да мине, защото инвеститорите ще поискат по-висока доходност, в отговор на нарасналия риск, и задаващата се обезценка. Ще поискат, казано накратко, по-високи лихви. Ако не им се дадат, те ще се получат чрез спад на цените на облигациите, така че даваната доходност да стане равна на исканата. Т.е. хитруванията в ЕС ще доведат до обратен ефект – не до спасяване на закъсалите, а до доубиването им чрез неминуемата рационална реакция на пазара. Евролидерите трябва да разберат едно – пазарът е по-голям от тях, и трябва те да играят по правилата му, а не да се опитват да го командват. И ако трябва да се режат заплати и пенсии, и да се намалява жизнен стандарт, то това просто трябва да се направи, като сме наясно и, че всяко отлагане вдига цената след това.
 

Добри Божилов