21 години от падането на комунистическия режим в България и началото на демократичните промени се навършват днес. Доведоха ли промените до истинско преосмисляне на миналото или до видима промяна в живота на хората? Промяна да, но каква? Победи ли демокрацията и може ли да се говори за реална „власт на народа”, каквото всъщност означава демокрация? Все въпроси, които обикновено нямаме време да си зададем в забързаното ежедневие. Задаваме си ги обикновено на 10 ноември. По традиция.

10 ноември 1989 година. Какво се случи? И историци, и политолози продължават да се питат за това, въпреки, че историята ще направи най-вярно своята правдива оценка. На 10 ноември 89-та на пленума на ЦК на БКП е освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, управлявал еднолично страната в продължение на 33 години. Със свалянето му от власт започват политическите промени в България. Ден преди свалянето на Живков в Германия е съборена Берлинската стена – тоталитарния символ на разделението и Желязната завеса.  „Тато”, както казвахме на Тодор Живков е принуден да подаде оставка от доскорошните си близки съратници, основни организатори за това искане за Петър Младенов и Андрей Луканов. Пленумът на БКП предлага на НС да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет.
 

Протестите срещу комунизма в бившата Германска демократическа република са започнали още през есента на 1989 г., както свидетелства книгата на "Нов форум" – "Сега или никога демокрация, Лайпцигската есен през 1989 г.". Според хрониката на събитията те са започнали в Лайпциг още на 10 септември 1989 г. със свикването на "Нов форум". Един от лозунгите на лайпцигските протести е следният: "Както демонстрираме сега, така ще живеем утре". В снимки и текст книгата показва историята и съпротивата срещу режима от страна на гражданите на ГДР. В началото протестите са били само в посока на добиване на право на пътуване извън социалистическия лагер и за по-хуманен социализъм.

Скоро обаче са прераснали в искане за обединяване на Германия, с което започна и краха на социализма в Европа, протестите обхванаха и другите бивши социалистически страни. В България лозунгите от първия демократичен митинг в България на 18 ноември 1989 г. Първият демократичен митинг на независимите дружества и клубове в България се състоя седмица след пленума на Централния комитет на Българската комунистическа партия, който свали от власт Тодор Живков.
На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември.

Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През юни 90-та в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България след 45 години тоталитарна система. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. Някой ден историята ще си каже тежката дума – какво се случи на 10 ноември и какво донесе на обикновените българи?

barometar.net

10.11.10