Историята с подслушания телефон на шефа на митниците се превърна в долнопробен ченгеджийски сериал. И на децата вече е ясно, че в дъното му стои кукловодът от улица "Арарат" – Алексей Петров. Скрит зад оградата на дома си, уцеленият октопод отвръща на удара. Но не мъжкарски, очи в очи с опонентите си, а подмолно. Старите ченгеджийски прийоми омръзнаха на българите, но Алексей Петров няма капацитет да проумее това. Той и другите замесени ченгета си мислят, че хората вечно ще се връзват на номерата им. Младите например въобще не се интересуват кой кого подслушвал – за тях са важни конкретните резултати, възможността за работа и нормалната среда за живеене. Алексей Петров има изкривено мислене и никога няма да си го оправи. Той ще си остане старшина до края на живота си. Жалкото в случая е, че в гнусните му игри приглася бившата журналистка Кристина Патрашкова. Казвам бивша, защото за мен тя е оръдие в ръцете на Петров, пощенска кутия, проводник на ченгеджийски игри. Същото се отнася за колегата й Явор Дачков, който някога имаше добри журналистически текстове. Какво кара тези двамата да се продадат на едно ченге?
Парите, оцеляването, жаждата да са в светлината на прожекторите, мимолетната слава…Каквото и да е – те се принизяват до нивото на старшинския мозък на Алексей Петров. Подобно на иззлобелия Слави Трифонов, бившето протеже на Филчев няма куража да се изправи срещу Бойко Борисов. И ако го направи ще бъде по долния му, подмолен начин. Изпитвам съжаление към тези хора. Те си мислят, че творят история, а всъщност заливат с помия обществото. Което никога няма да им повярва.
 

Иво Югов