България е сред първите пет държави в Европа по брой на нови търговски центрове в строеж през 2009 г. (доклад на Cushman&Wakefield) и на последно място по доходи.Търговските площи в столицата са около 200 000 кв. м и повече от 500 хил. кв. м. общо в страната.Както често се случва, и в тази ситуация има добри и лоши новини. Да започнем от лошите, за да свършим с хубаво:

Голяма част от площите пустеят, защото наемите все още не са стигнали реалистични нива, които да осигуряват на търговците поне движение около нулата. Натискът от настоящи и бъдещи наематели обаче е голям и наемите в моловете ще паднат още тази година, прогнозират от УниКредит.

Доскоро лоши бяха  новините и за българските марки, които не се считаха за „престижни” клиенти и трябваше да плащат наеми, които не плащат дори огромни корпорации с над 30 годишна  история. Очакването е, че наемодателите ще започнат да проявяват гъвкавост и да ценят всеки свой клиент.

Чуждите инвеститори успяха да направят истинска инвазия с моловете. Сметките им за покупателната способност и желанието за потребление на българина обаче излязоха грешни – 2010-а е втора поредна година, която отбеляза спад на доходите, но и покачване на спестяванията. Моловете не привличат богатите клиенти именно заради марките от нисък ценови клас.

През последните месеци обаче има добри новини за търговските улици – клиентите започнаха да правят разлика между блъсканицата и „сгъвачките” (разбирай консултанти) в моловете и бутиковото, персонално обслужване в другите магазини извън тях.

Добри са новините и за целокупния български народ, особено в лошо и студено време. Защото моловете у нас не изпълниха своята основна функция – да бъдат място за пазаруване. Съвсем логично, при липсата на добри социални пространства, пешеходни зони, паркове, зали за забавления, за българина остава възможност за социализация именно в мола. Затова е обичайна картинката цели семейства с колички, тийнейджърски групи и млади двойки да обикалят бавно коридорите, както се обикаля стъргалото, да поспират в заведенията, да влизат в кината и плейграунда. Но не и да пазаруват! Дори с любителско преброяване ще установите огромната разлика в броя посетители на мола и броя посетители на магазините в тях. Докато обширните търговски площи пустеят, в социалната част на мола е истинско стълпотворение. Анализът оставяме на вас, след като прочетете няколко стандартни изказвания:

Защо не влизате в магазините?

Ето някои отговори от нашата импровизирана анкета в столичен мол:

Сотир, 17 години
Ми аз съм дошъл на кино. После ще играя едни джаги, може и едно кафенце да пия

Венета, 37 години
Много са ми високи цените. Търся си нещо до 100 лв 

Валери, 44 години

Очаквах, че тук ще намеря престижни марки, но такива няма. 

Силвия, 21 години
Магазините са големи и трудно се ориентирам, предпочитам малките магазини на нашата улица, където ме познават и знаят, какво харесвам

Милена, 32 години
Улеснена съм при избора си и намирам почти всичко тук.

Ивелина, 68 години
Аз просто дойдох да се постопля, че ходих да плащам тока и …ама хубаво е тука, светло, чисто, сега ще поседна на тази пейка, нали може…

Ани Георгиева