Често сравняват основателя на Polaroid Едуин Ланд със Стив Джобс. Колкото до регистрираните патенти, Ланд отстъпва само на Томас Едисън. Той обаче става световноизвестен благодарение на фотоапарата си за аналогова моментална фотография. Едуин, потомък на одески емигранти, забогатели от оползотворяване на метални отпадъци, се ражда през 1909-а и от дете се интересува от оптически експерименти. След като постъпва в Харвардския университет, е завладян от идеята да създаде лещи, които да неутрализират отразената светлина на фаровете на движещите се в насрещното платно автомобили. Преди това учените неуспешно се опитвали да изработят лещи въз основа на кристали от редки минерали. Ланд тръгва по друг път, разработвайки лист от прозрачна пластмаса с множество микроскопични кристали. На 20 години той създава първия в света евтин и практичен поляризиращ материал, което му носи световна слава на изобретател. Заедно с научното признание идва и финансовият успех и Едуин можел просто да си харчи парите и да се радва на живота. Но това не е за него.

Поляризация

През 1934-а Ланд създава фирмата Land & Wheelwright, която произвежда най-вече очила с поляризирани стъкла. Те се продават с голям успех. През 1935-а Optical Society of America придобива лиценза за производството им. Любопитно е, че един от първите бизнес партньори на компанията на Ланд е фирмата Eastman Kodak, която впоследствие се превръща в един от най-яростните й конкуренти. През 1937-а Едуин намира инвеститори и основава в Кеймбридж Polaroid Corporation. Тя се специализира в производството на оптичната техника – прибори за нощно виждане, перископи, бинокли. Ланд е създател и на стереоочилата за 3D киното. На нюйоркската изложба през 1940-а посетителите на павилиона на Chrysler били снабдявани с очилата на Ланд, за да изгледат 10-минутен филм за монтажа на автомобилите Plymouth. Принципът на полязирираните филми, приложен в тяхното производство, е запазен и в съвременните 3D-очила.

Изобретенията на Ланд се радват на голяма популярност в годините на Втората световна война. Той получава голяма държавна поръчка за разработката на инфрачервена система за насочване. Компанията му доставя защитни очила за армията, цветни филтри за перископи, прибори за нощно виждане и др. В разгара на военните действия годишният обем на договорите на Polaroid Corporation е в обем на милиони долари. Но когато става ясно, че войната върви към своя край, Едуин Ланд се замисля за бъдещето на бизнеса си.

Детски въпрос

Смята се, че идеята за моменталната фотография е подсказана на Ланд от тригодишната му дъщеря Дженифър, която искрено се чудела: "Защо снимката не може да се види веднага?" По-късно бизнесменът изобретател си спомня, че отговаряйки мислено на този въпрос, само след час си представял в детайли какво трябва да направи – да съвмести проявяването на негатива с печата на снимката. Ланд приспособява негатив и хартиена подложка в същия размер и добавя касета с реактиви към фотоапарата. При ръчно изтегляне на лентата от камерата химикалите се разпределяли равномерно върху снимката, а изображението се появявало за по-малко от минута. През следващите няколко години Ланд работи за стабилизиране на постигнатия резултат.

През 1948-а Polaroid Corporation съобщава за създаването на първия фотоапарат за моментална цветна фотография. Новината е посрещната с голям ентусиазъм от американците. Впрочем това направление носи слава на компанията не само в САЩ, но и в целия свят. През следващите 30 години Ланд и Polaroid патентоват и внедряват иновации една след друга, а всеки следващ продукт превъзхожда предишния.

През 1972-а сър Лоурънс Оливие представя на публиката във Флорида долгоочаквания триумф на Polaroid – култовата за 70-те години камера SX-70. Това е първата преносима, сгъваема, огледална камера за моментални фотографии. Цветните снимки, направени с нейна помощ, излизат автоматично. Интересът е толкова голям, че желаещите да я придобият, дори на завишена цена от прекупвачи, се записват в специални списъци. Точно тогава, по думите на фоторедактор на списание Time Дейвид Айзендрат, компанията Kodak разбрала това, което Polaroid знаела от самото начало: "Има хора, които искат хубави фотографии, и такива, които искат да ги получат по-бързо. Вторите са повече." В отговор Eastman Kodak произвежда своя версия фотоапарат за моментални снимки. Предвид факта, че компанията има развита мрежа за дистрибуция, големи производствени мощности и безупречна репутация, никой не се съмнява, че Polaroid ще трябва да отстъпи част от позициите си на пазара.

Съд и дело

Ланд обаче намира изход от ситуацията. През 1976-а започва деветгодишният съдебен процес по иска на Polaroid срещу Kodak за нарушаване на патентните права. В края на краищата съдът признава Eastman Kodak за виновна по 7 от 10-те точки на иска, включително и в копиране на патентовани технически решения, използвани при създаването на легендарната СХ-70. Магистратите отсъждат че компанията, която по онова време владее 25% от американския пазар на апаратура за моментална фотография, трябва да прекрати производството на апарати и ленти и да брои на Polaroid 925 млн. долара. Изплащането на компенсацията завършва едва през 1991-ва. По онова време бъдещето на Polaroid вече не изглежда безоблачно, компанията трябва да се бори с основния си враг – техническия процес, и най-вече с цифровите технологии. Те позволяват да се правят снимки с изключително високо качество и въпреки че Polaroid Corporation е безспорен лидер в моменталната фотография, технологията, която използва, стремително остарявала. През 90-те години компанията, вече без починалия през 1991-а Едуин Ланд, отчаяно се опитва да следва новите тенденции и разработва собствени модели цифрови фотоапарати. Но и професионалистите, и масовите потребители не ги посрещат с възторг, защото на пазара вече отдавна присъстват прекрасните цифрови камери на Canon, Nikon, Panasonic и Kodak.

През 2001-ва се стига дотам, че Polaroid е принудена да обяви фалит в рамките на 11-ата глава от корпоративния кодекса на САЩ (при този вариант се извършва финансова реорганизация, но компанията продължава да функционира, изплащайки дълговете си). Голяма част от бизнеса на Polaroid е продадена на Imaging Corporation, собственост на Bank One. Това поглъщане се превръща в обект на сериозна критика, защото в резултат на сделката топмениджърите на Polaroid получават значителни бонуси, а многобройните акционери и служители остават с празни ръце. През 2005-а Petters Group Worldwide, специализирана в покупката на известни, но проблемни брандове, придобива Polaroid от Imaging Corporation. Компанията обаче отново е принудена да обяви банкрут, макар и по друга причина. Новият собственик на Polaroid, Том Петерс, се оказва замесен в шумен финансов скандал. Американската Темида го осъжда на 50 години лишаване от свобода за организиране на мошеническа схема, която му позволява да придобие незаконно над 3 млрд. долара.

Като Феникс

С името на Петерс е свързано и най-голямото разочарование за потребителите на Polaroid. Смята се, че с негово участие през 2008-а беше обявено, че компанията прекратява производството на камери и фотоматериали за моментална фотография, както и че закрива заводите си в Масачузетс, в Мексико и в Холандия. Тогава стана ясно, че старата и на пръв поглед излязла от мода технология има внушителен брой почитатели, които не искат да се примирят с изчезването й от пазара. Появи се виртуалното движение Save Polaroid, към което се присъединиха онези, за които полароидните снимки представляват художествена ценност. "Всяка снимка е неповторима и несъвършена като самия живот. Това е осезаема естетика, която трябва да се съхрани" – смятат феновете. Сред художниците, работещи с полароидни снимки, и онези, които просто им се радват, се намериха доста хора, свикнали да използват фотоапаратите Polaroid за професионални нужди. Оказа се, че служители на модни агенции, архитекти, криминалисти и дори хирурзи и стоматолози от САЩ намират моментална фотография за изключително удобна. Всички те започнаха да се запасяват с фотоматериали за любимата си техника и да съжаляват за бъдещето без Polaroid.

Така благодарение на ентусиазма на почитателите си форматът на моменталните снимки получи нов шанс. Група бивши служители на завода на Polaroid в Холандия под ръководството на Андре Босман и фотографа-художник Флориън Капс създадоха компанията The Impossible Project, която започна да произвежда лента за старите полароиди. "Това не е просто бизнес план. Ние се борим за самата идея на моменталната фотография" – твърди Капс. Проектът е наречен невъзможен (impossible), защото се наложи технологичният процес да бъде пресъздаден от нулата. Чернобелите ленти, създадени от The Impossible Project за няколко от основните модели камери Polaroid, вече се продават, а в близко бъдеще на пазара ще се предлагат и цветни.

Самата компания Polaroid Corporation също е на мнение, че моменталните снимки имат пазар, макар и малък. През 2009-а тя произведе цифров вариант на фотоапарат с вградения принтер PoGo и призовава "творците и почитателите да се присъединят към движението за запазване на Polaroid". За да привлече вниманието на младите потребители през януари 2010-а PLR IP Holdings, която притежава марката, създадена от Ланд, нае за творчески директор популярната поп звезда Лейди Гага. "Толкова се радвам, че ще се пробвам в ролята на дизайнер и че най-после, както казва баща ми, имам истинска работа" – заяви по този повод певицата. И докато скептиците обсъждат неясното бъдеще на бранда, самото присъствие на Лейди Гага работи за новия имидж на компанията. Сделката може да се окаже изгодна и за двете страни. Поп дивата ще спечели пари, а легендарната марка ще се опита с нейна помощ да увеличи продажбите си и да върне някогашната си популярност.

banker.bg