Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 11.12.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Анализи

Много държави биха се зарадвали на подялбата на Либия

Обстановката в Либия е резултат на троен неуспех, се посочва в разпространен в понеделник анализ на Изследователския институт за международна политика /ИСПИ/ в Милано. Първият неуспех е този на режима на Кадафи, който само за един месец възстанови своята непредсказуемост, характерна за 80-те години на миналия век.Бунтът е вторият неуспех и само историята ще ни покаже в каква степен протестите през февруари са били спонтанни или подготвени.Третият неуспех е този на военната намеса, която наложи забранена за полети зона, чиято заявена цел беше хуманитарна, но в действителност трябваше да допринесе за падането на Кадафи, което не бе постигнато, се отбелязва в анализа.

Конфликтът е във фаза на застой и възникват въпроси относно неговата продължителност и вероятни изходи. Трудното за намиране политическо решение на кризата с най-различни и разнообразни опити за посредничество, както и военната безизходица могат да подтикнат към обмисляне на някаква форма на военна намеса по суша. Това естествено ще изисква ново гласуване в Съвета за сигурност на ООН.Наистина е трудно да се приеме, че застоят може да бъде преодолян без въвеждане на сухопътни сили и средства и тяхното използване срещу режима на Кадафи, но до момента този вариант се изключва.

Изборът да се доставя оръжие на бунтовниците също не е лишен от комплексни усложнения и обратни ефекти от типа на онези, които в миналото се получиха в Афганистан. Веднага възникват въпросите кого въоръжаваме и какво може да стане след приключването на войната.В случай на дълготраен конфликт е възможно да се стигне до решение за разполагане на сухопътни сили, които да установят разделителна линия между двете воюващи страни. Подобна ограничена мисия вероятно ще получи по-лесно разрешението на Съвета за сигурност. На тази тема вече открито се говори във военните среди на НАТО и на коалицията на желаещите.

По този начин обаче ще бъде на практика санкционирано за неопределен период разделянето на Либия. Никой не се е обявил в полза на това решение, но то се очертава като твърде вероятно, ако режимът на Кадафи се задържи на власт.В перспектива този сценарий може да се окаже приемлив за редица страни. На първо място е Египет, който ще се облагодетелства от един слаб, но богат на природни ресурси съсед като бъдещата Киренайка, за чието създаване е допринесъл в политическо и военно отношение. Страните от Персийския залив също ще бъдат доволни, защото Кадафи ще бъде ограничен, а Либия ще бъде разделена и отслабена като енергиен съперник.В по-далечен план Франция и Великобритания биха погледнали на разделянето като на компромис, който е приложим с оглед да се избегне провалът на военната операция, която двете държави оглавиха и към която се стремяха повече от всички останали.

Важното е бъдещата Киренайка да бъде по-голяма от контролираната сега от бунтовниците територия и да обхваща богатите на петролни залежи южни области, както и силно оспорваната брегова ивица, на която са разположени рафинериите и танкерните терминали.САЩ ще се придържат към възприетата линия и няма да имат сериозни възражения. Европейците ще трябва да привикнат към роля на намален интерес от страна на САЩ в едно „постамериканско“ Средиземноморие.Италия отново ще бъде изправена пред нежелана опция. Рим ще трябва да поддържа двойни и трудни взаимоотношения, от една страна, с бъдещата Триполитания на чувстващия се измамен Кадафи, а от друга – с Киренайка, която може да обърне посоката в търсене на нови и по-малко „компрометирани“ от връзките си с предишния режим партньори, заключава анализът.

investor.bg