Какво ви подтикна да създадете детска школа „Дедал”?

Това ателие съществува като част от Вселената и положихме много усилия да бъде  създадено.

Какво ви дават децата в ателието, на какво се учите от тях?

Всичко, каквото обществото се опитва да убие при децата е чисто, ясно и непипнато, за това реших да помогна и заедно с приятелите ми, с всички възможни средства искахме детското в тях да оцелее. Те изучават изкуствата, далеч от наркотиците, насилието и простащината, които ни заобикалят ежедневно.

Ваша ученичка ми сподели, че би искала да се занимава с изкуство професионално, но смята да го направи извън България. Смятате ли, че само в чужбина може да бъде разгърнат потенциала на младия човек?

Смятам, че човек не бива да живее като варненец или българин, а като гражданин на света, част от живота на планетата. Децата, младежите и девойките, които са в ателието живеят навсякъде по света достойно с уменията, които придобиват. Така че – по-добре човек да се чувства дете на планетата, отколкото местна безмислица.

На какво учите възпитаниците си?

В школата сме разделили обучението на две. Едната част е чисто философска, говорим за световната култура, за историята на изкуствата, как се е  развивал през хилядолетията човешкия опит във всички области.  В момента възрастовата граница в школата е от 7 до 25 години, но мислим да я увеличим. Мога да кажа, че сдружението се развива непредвидимо и знаем какво ще стане приблизително до края на следващата година.

Изложбата, която организирахте на площад „Независимост”  ли е най-големият ви проект досега?

Не, имаме много проекти, голяма част от тях категорично отказах да бъдат финансирани от администрация и от каквото и да е, поради  причина, че не им пасваме на приоритетите и на какво ли не още. Бюрокрацията убива всяко творческо начинание. Творците трябва да започват да управляват света и да оказват влияние на процесите,  иначе нищо няма да се случи в ежедневието ни и ще продължаваме на потъваме в тази тиня.

Елизабет Петкова, ученичка на школа „Дедал”: В школата имаме пълна свобода на себеизява

Елизабет Петкова е на 17 годни, възпитаничка на детска художествена школа „Дедал”, ученичка е в Първа езикова гимназия. В интервю за briz15.com тя сподели своите впечетления от ателието и разказа за обичта си към изкуството.

Защо реши да се запишеш в школа „Дедал”  и на какво се учиш там?

От почти една година посещавам кръжоците по рисуване. Това е прекрасно хоби, по-голямата си част от свободното време го прекарвам в рисуване или правене на нещо с ръце. Това е един вид начин да се успокоя.

Мислиш ли, че хобито ти може да се превърне в  професия?

Обмислям това да се случи и смятам да уча сценография в Германия.  Това е нещо, което  много ми харесва и в „Дедал” се чувствам по-добре. Там  хората не ти налагат някакво мнение, просто ти казват „Заповявай, рисувай”. Казват  ти например, че имаш грешка и по този начин се учиш. Когато за първи път отидох в школата ми дадоха два огромни бели листа и ми казаха да нарисувам нещо за два дена и да го донеса след това. Тогава гледах много стреснато, но направих две картини, Дарин ги хареса и така започнах да посещавам ателието.

Има ли определен начин, по който сте разделени в „Дедал”?

Да, разделени сме по възраст, но ако някой има нужда от допълнителни насоки и не се чувства силен в това, което прави всеки един от ръководителите му дава насоки и го кара да се чувства добре.

Как ви мотивират преподавателите ви?

Те ни дават свобода, а това за нас е едно от най-важните неща. Дават ни пълна възможност на себеизява. Мястото е прекрасно, има настроение, позитивизъм, всичко е страхотно.

Можеш ли да ни кажеш какви техники на рисуване използваш?

Аз се стремя да използвам всяка техника. Примерно не използвам само маслени бои и не рисувам конкретно живопис, ами се уча от всичко и трябва да знам много неща. Много ми харесва да рисувам с масло, с молив. Начинаеща съм и има много неща, които трябва да усвоя.

 Интервю на Деница Герчева

barometar.net