Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 05.11.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Бизнес

Иво Каменов от ТИМ: Нашите политици ме е срам да ги погледна

Срещнахме се с Иво Каменов края на октомври в Мюнхен, в хотел „Кемпински“ на летището. Разпознах го още отдалеч. Небрежно облечен мъж, който водеше със себе си малко момиченце. Очаквах да пристигне с телохранители. Поздравихме се и аз му представих моята преводачка – препоръчана ми бе от мюнхенската полиция – която между другото трябваше да наблюдава нашата среща. Иво Каменов бе на път за Токио – отиваше на световното първенство по карате. Самолетът му излиташе след обяд, така че имахме достатъчно време. Всъщност беше доста приятен мъж и мога да си представя, че е чудесен баща. Изобщо не отговаряше на представата, която си бях изградил въз основа на многобройните си разговори в България. След като му казах, че ще записвам разговора, той веднага започна да говори. Сякаш искаше да се отърве от някакъв товар. Предавам разговора ни почти изцяло, тъй като той, естествено, има право да представи своята позиция, а за читателя ще бъде любопитно да разбере от първо лице какво казва или не казва единият от основателите на ТИМ за обвиненията по адрес на групировката.

Юрген Рот: – Вие все още нямате негативни преживявания с българската полиция, нали?
Иво Каменов: – Искам да ви кажа, че няма личност или фирма у нас, която да не е проверявана от финансовите служби. Познавам живота в Западна Европа и мога да ви кажа, че в България полицията и финансовото ведомство тотално нарушават основни права на хората. Всичко се проверява. За мен това е остатък от комунизма. Няма сделка, малка, средна или голяма, която да не е свързана със скандали. След 1990 г. всеки за всичко се обръща към съда.
Ю. Р.: А вие какво правехте преди 1990 г. Във флота ли бяхте?
И. К.: Ще се върнем по-късно на този въпрос. Сега искам да кажа нещо друго. Първо, Западна Европа няма обективно отношение към България, а е много предубедена. Непрекъснато сравняват България с Русия, но тя няма нищо общо с нея, дори и по отношение на културата. Второ, процесът на преустройството непрекъснато се сравнява с този в Украйна или Русия. И това не е правилно. България няма ресурсите на Русия. Допуска се и още една грешка – в България не е имало нито едно правителство, което да се е задържало на власт повече от четири години. В тежкия период след 1990 г. правителствата се задържаха само по година-две. 12 години след 1989 г. България беше в черна дупка, абсолютно изолирана. Вследствие на политическата промяна цареше пълна анархия. И какво стана? Абсолютна деградация на обществото, наркотици. Моралът отиде по дяволите. През комунизма поне имаше морал. Моето лично мнение е, че трябваше да следваме китайския модел. Не мога да говоря за политическа свобода, защото България не е свободна. Само войни, войни. Преди 10 ноември всички вярвахме, че това, което правим, е правилно. От нас се искаше да сме добри работници или спортисти. Мога да кажа, че тогава имаше истински приятелства. Моралът беше на високо равнище.
Ю. Р.: Коя е групировката ТИМ?
И. К.: Първо искам да кажа, че името ТИМ не идва от началните букви на трите имена на основателите на групировката/Тихомир-Иво-Марин/, а от team – отбор.
Ю. Р.: Вярно ли е, че голям процент от ТИМ са бивши служители от Военното контраразузнаване?
И. К.: Бяхме военнослужещи, но не към разузнаването. Бяхме най-добрите войници в нашата армия. Флотът имаше едно поделение за Гърция, едно за Турция и едно за специални акции по целия свят.
Ю. Р.: Какво означава специални акции по целия свят?
И. К.: Ставаше дума за саботажни действия срещу кораби, топлоелектроцентрали…
Ю. Р.: Завършили сте Националната спортна академия, така ли?
И. К.: Академията, Военен факултет, имам и друго образование, техническо, завършил съм държавен университет.
Ю. Р.: В основната си част групировката ТИМ от бивш войници ли се състои?
И. К.: Казвам го съвсем открито, ние сме горди с това, което направихме. 99 % от това, за което отговаряме – авиокомпании, банки – сега щяха да са банкрутирали. Всяка сделка, която се сключваше, беше абсолютно официална, особено големите, за които е необходимо разрешение от много органи. Виждат се датата, часът, балансът. Застрахователното дружество на армията например беше пред фалит.
Ю. Р.: Въпросът ми беше дали групировката ТИМ е основана от бивши войници и служители на тайните служби. Да или не?
И. К.: Повечето да.
Ю. Р.: Казвате, че сте обучен за саботажни действия…
И. К.: Казвам още веднъж. Смятам, че образованието, което получихме, беше на много високо равнище. Видяхме как е при турците, американците, руснаците. Бяхме горди с това, което правехме. И все още мисля така. Започваш от бащината къща, после в училище, униформа, късо подстригана коса. А сега какво е – днешния морал не мога да го приема.
Ю. Р.: Според това, което казвате, в ТИМ има предимно хора с добър морал.
И. К.: Ние сме от една и съща кръвна група. Познаваме се от времето, когато нямахме нищо, само себе си. Горди сме, че сме заедно, че направихме пари. Не приемаме хора като Роман Абрамович. Не им подражаваме. Ние работим, блъскаме се, не сме холивудски звезди.
Ю. Р- Какво правехте след промените?
И. К.: През 1992 г., когато на власт дойдоха демократите, нашето правителство реши, че България вече няма нужда от армия, подписа, че няма да търгува с арабските страни и със Съветския съюз. Руснаците наложиха мита, спря частната търговия.
Ю. Р.: Още веднъж повтарям въпроса си. Какво правехте след промените?
И. К.: Основахме охранителна фирма ТИМ. В момента това е най-голямата охранителна фирма в страната.
Ю. Р.: За нея казват, че се е занимавала с рекет.
И. К.: Няма такова нещо. Ние бяхме първата охранителна фирма с бронирани коли, която въведе униформи, софтуерна връзка с полицията и в момента сме най-голямата фирма за инкасо. Никога не сме изнудвали за пари и нямаме нищо общо със сделки с наркотици.
Ю. Р.: А какво ще кажете за проституцията? Твърди се, че там ТИМ е навлязла много надълбоко.
И. К.: Ако се занимавах с тоя бизнес, нямаше да мога да си плащам бензина. Цялата ни дейност е проверявана хиляди пъти. Започнахме с банките. По тяхно поръчение се грижехме за лошите им кредити. Работата е в това, че трябваше да изминат седем години, за да убедим хората, че ако купим едно предприятие, ние няма да го разбием, а ще го възстановим. 22 000 души работят за фирмите, които имаме.След банковата криза през 1996 г. държавата затвори много банки. Ние изкупихме почти всички затворени. Това бе нашият бизнес.
Ю. Р.: Още един път въпроса. Полицейски служители и един прокурор твърдят, че сега ТИМ контролира каналите за проституция.
И. К.: Щом като ми цитирате такива неща, ставам и си отивам. Едно ще ви кажа. Аз живея в България. Не се крия. Никога не съм се крил. Фирмите, които притежаваме, са отворени. Не защото правим всичко, каквото си поискаме, а защото сме спокойни по отношение на това, което правим.
Ю. Р.: Всъщност с какви пари основахте вашето охранително предприятие?
И. К.: Що се отнася до това, сключихме договори с две държавни банки и с една частна. Първоначално всички автомобили бяха закупени с кредити. Искам да ви кажа още нещо. България е член на НАТО. И ако страната ми не беше поставена под контрол, никога нямаше да стане член на ЕС.
Ю. Р.: Вестник „Капитал“ беше писал, че в началото сте били бодигард на високопоставени шефове от ТИМ.
И. К.: Още от началото предлагахме истинска сигурност на най-високо ниво, с което и в момента се гордеем. Това е истината. Нямаше да сме живи, ако не си вършехме работата добре. И в момента предлагаме най-добрата лична охрана. Не само във Варна. Говоря за цялата страна.
Ю. Р.: Вярно ли е, цитирам вътрешен полицейски доклад, че през 1996 г. сте взели участие в престрелка с хора от бившите специални части? Ставало е въпрос за контрол над проституцията в курорта Златни пясъци край Варна.
И. К.: Не е вярно.
Ю. Р.: Обвиняват ви, че през 1998 г. сте хвърлили във въздуха колата на собственика на телевизия „Скат“ в Бургас. Тази телевизия е била кандидат-ку-пувач на „Варна кабел“.
И. К.: В момента собственикът на „Скат“ е сериозна политическа фигура. Член е на партия „Атака“ /б.р. Валери Симеонов вече напусна „Атака“ и създаде своя партия/. Отскоро е председател на общинския съвет на Бургас. И вие можете да го попитате за това. Ако искате, ще ви намеря телефонния му номер.
Ю. Р.: Обвиняват ви още, че сте извършили покушението срещу тогавашния главен приватизатор на варненски окръг Иван Чолаков.
И. К.: Ако искате, ще ви дам телефонния му номер и можете да го попитате.
Ю. Р.: Били ли сте някога в сътрудничество със СИК или ВИС?
И. К.: Никога. Не беше и възможно. Защото ние сме войници, а те са престъпници, бандити. Тях вече ги няма. Мога да ви кажа едно. Повтаря се все едно и също. Във всяко общество се започва със спекулации. Не говоря за нас. Всичко в България се проверява и контролира. Правите голяма грешка, ако си мислите, че с пари може да се уреди всичко. Просто не става.
Ю. Р.: Обаче има доклади, според които вашата страна е една от най-корумпираните в Европа.
И. К.: В нашата страна 90 % от банковия сектор е собственост на западни компании. В енергетиката процентът е 100, при телекомите – пак 100, в застрахователната сфера – 70, в пенсионното осигуряване – 80. През последните години митническите служби се ръководеха от една английска фирма. Всички магазини, консултантски служби, външнотърговски банки или ревизори са в ръцете на западни предприятия. Мога да ви кажа, че само няколко български фирми се занимават с това, кой да получава пари от европейските фондове. И то чрез публични търгове. И всичко минава през медиите, телевизията. Никой не искаше да се занимава например с въздушния транспорт.
Ю. Р.: Не пропускате ли нещо? Например по повод на това, че енергетиката 100 % е в западни ръце. Най-големият вносител на петрол е руското предприятие „Лукойл“, а що се отнася до доставките на газ – най-големият играч е „Булгаргаз“, който е в тясно сътрудничество с „Газпром“, също руско предприятие. Атомната енергетика работи изключително с уран от Русия, технологиите, които използва, са руски, съхранява отпадъците в Русия. Като прибавим и руския бизнесмен Майкъл Чорни. Нали преди вас той беше собственик на „България Еър“?
И. К.: Лъжете се. „България Еър“ винаги е била държавна собственост. Всичко беше купено на търг. Не само от Майкъл Чорни. Още през 1999 г. можехме да направим добър бизнес с него. Но не пожелахме, защото знаехме с кого какво можем да правим и с кого – не. Не става, ако не играеш по правилата.
Ю. Р.: За ТИМ се изказват високопоставени полицейски служители. Според тях най-важното поле на дейност между другото било прането на огромни потоци пари. Неотдавна с тази цел сте купили „Параходство българско речно плаване“.
И. К.: Имаше следствие, за да се разбере как сме го купили. Речното корабоплаване в България е част от националната сигурност. То фигурира в регистъра на военните резерви. Имаше единадесет кандидати, накрая останаха трима. Собствениците на „Дневник“ и „Капитал“ спечелиха търга. Ние обжалвахме решението. Шест месеца се съдихме с тях. И тогава делото беше прекратено. Те се оттеглиха от сделката. Тя е на стойност 11 милиона евро, с дълговете. Изцяло е финансирана от банка. Във фирмения регистър може да се провери какъв е размерът на кредита. Срокът за погасяването му е десет години.
Ю. Р.: Разговарях с различни журналисти, във Варна също. Всички те се страхуват да говорят и да пишат за ТИМ. На какво се дължи това?
И. К.: Ако беше така, нямаше да публикуват толкова много неща за ТИМ. Това не е вярно.
Ю. Р.: Но публикациите винаги са доста лаконични, или не съм прав?
И. К.: Елате във Варна. Имаме архив с всички публикации срещу нас.
Ю. Р.: Как бихте се определили днес – милионер или милиардер?
И. К.: Не съм нито милионер, нито милиардер, а просто човек. Вие смесвате нещата – в България има много богати и много бедни хора. Как се стигна дотук? Вярно е. Цялата икономика на държавата, с изключение на мобилните комуникации, е изградена по времето на комунизма. След промените всичко беше разпределено, и то между много хора, не само между няколко човека. И пред всеки един стоеше отговорността да развие тези активи или да ги превърне в старо желязо. През 2002 г., когато стана ясно, че България ще бъде приета в Европейския съюз, дойдоха чуждестранните инвеститори и повечето наши хора, които притежаваха фабрики, предприятия или недвижими имоти, започнаха да продават. Направиха добри пари и заживяха нашироко. Това е реалността. Всеки казва: „Живей днес, защото не знаеш какво ще стане утре“.
Ю. Р.: Познавате ли някогашния прокурор Николай Колев? Работил ли е някога за вас?
И. К.: Не е работил с нас.
Ю. Р.: Знаете ли дали през последните години хора от Русия, Албания или от Косово идват в България, за да развиват бизнес с недвижими имоти?
И. К.: Не е вярно, че във Варна има руска мафия. Имаше руснаци, които крадяха някакви пари в Русия и после идваха във Варна. И грузинци, които започнаха да се занимават с контрабанда. И от Чечения дойдоха малцина. Но не и от Солнцевская, това не е вярно. Големият проблем на България са наркотиците. Знам едно. Наркотиците, дали идват от Афганистан, от Турция или от България, отиват в Косово. Сигурен съм в това. Една част от дрогата остава и се пласира у нас. Друго нещо, което се правеше тук – в България фармацевтичната индустрия беше много добре развита. Заради това се произвеждаха амфетамини и се изпращаха в арабските страни. Но ги хванаха, главния организатор го застреляха. България е много малка. Не можеш дълго да се задържиш в бизнеса. Печалбите идват от други неща. Трябва да си много тъп, за да се занимаваш с наркотици или проституция. Ние охраняваме банки, автомобили, транспортираме големи суми пари. През последните години всеки се оплаква от всеки. Само да вдигна телефона и да кажа, че някой ме изнудва за пари срещу охрана, ще има поне три полицейски участъка, в които всички служители ще се втурнат на работа с надеждата да се окичат с медал за разкриването на подобно престъпление.
Ю. Р.: За вас и за групировката ТИМ се твърди, че сте представители на модерната форма на организираната престъпност.
И. К.: Каква е тази модерна форма?
Ю. Р.: Икономическата престъпност.
И. К.: Всички наши баланси се проверяват, ревизират и заверяват от „Прайс Уотърхаус“, толкоз, Суми над 5000 евро минават по банков път. Еврото минава през Франкфурт, доларът – през Ню Йорк. Всичките ни по-големи компании са публични, всичко се подлага на сериозен контрол. И още веднъж ви казвам – за мен е много просто, защото ми е дошло до гуша през последните 15 години непрекъснато да ме проверяват. Ако не се занимаваш с по-големи работи, всичко около теб си е мирно и тихо.
Ю. Р.: След като всичко е така нормално, както го представяте, защо през последните години имаше толкова много неразкрити убийства?
И. К.: /Смее се/ О, ще има и други убийства. Последните години анархия доведоха до генетични изменения. В момента в България се провежда търг за един интересен обект. За да го спечели някой, трябва да има добра оферта. А ние имаме едно лошо качество, не се договаряме, когато предлагаме, въпреки че би било добре да го правим. Ако някой иска да получи обекта, за него е по-изгодно да убие конкурента, отколкото да изхарчи милиони. През тези години на изолация някои хора наистина се побъркаха. Но повечето от тях са мъртви. А други се пенсионираха.
Ю. Р.: И остана групировката ТИМ?
И. К.: /Отново се смее/ Правите грешка. За съжаление, ние сме едни от малкото, които продължават да се борят за всичко. Застраховки, авиокомпании, банки. Молят ме да продам това, да купя онова. За какво ли не ме молят. Ако говорим за банки, имам 21 предложения, само от су-перпредприятия. Проблемът в България е, че много хора престанаха да се борят, а други пък не искат вече да работят. Ако анализирате убийствата в България, ще видите, че между тях няма такива, извършени по икономически причини. 99 % от убийствата имат или семеен мотив, или някаква скрита причина, свързана с наркотици. Такава е действителността. Населението е разделено на четири категории. Повечето хора, които не можаха да се приспособят, живеят в една голяма трагедия. Друга една част, един милион души, напуснаха страната. 30 % са сравнително платежоспособни. Не 15 %, а около 30, смятал съм го. Говорим за хората от средната класа. Това е благодарение на социалистическите активи и на качествата на хората, на моженето на хората. Не става въпрос за това, да взимаш нещо – в периода 1997-2002 г. можеше да се сдобиеш с предприятие за по два долара.
Ю. Р.: Всъщност вие направихте страхотна кариера, нали?
И. К.: Разказвам нашата история. Тя е много проста. След 15 години ние, а и не само ние, ще бъдем част от миналото. Продукт сме на времето. Печели бързият инстинкт срещу бавното мислене. Училище, университет, работа, кариера. Това е бавното мислене. Бързият е онзи, който се доверява на инстинкта си. Говоря за голяма част от населението на България. Една част от него беше в точното време на точното място, но в едно ужасно обкръжение. За това България не е виновна. Българите са горди хора. Ние не желаехме милостиня, а просто да имаме пари за инвестиции. България винаги е искала нормално отношение и никога не го получи. Говорете с някого как изглеждаше държавата ни преди промяната. Не говоря така от носталгия. Този икономически модел тогава беше погрешен. Истината е, че след Втората световна война някой беше решил да раздели Европа на две части. В продължение на години Европа искаше от нас непрекъснато да се демократизираме, но ние бяхме варварите – убийства, корупция, проституция. Докато при вас Хелмут Кол го хващат с един милион марки, друга немска гордост, „Сименс“, както се оказа, е дала един милиард евро за подкупи. Съжалявам. Но ние не сме варварите.
/Не мога да не призная, че всъщност тук Иво Каменов има право. С вдигнат показалец сочим на изток, а в същото време и ние, на Запад, естествено и в Германия, имаме подобни проблеми. Много по-лесно е да заклеймяваш другите. Сещам се за изказването на един водещ специалист по икономически престъпления. Беше ми казал следното: „Цяла армия от обучени специалисти и прокурори би била необходима за допълнителни разследвания по повод на поглъщането на „Хипоферайнсбанк“ от „Уни Кредито“. През последните години чрез финансирането на така наречените жилищни фондове паричните институти възприеха един начин на работа, който в друго време би бил приписан единствено на престъпните картели. Сега вече те навлизат в мъглявата среда на банкрутирали субекти, на фалшификатори на финансови баланси и на икономически престъпници“. Но бързо отклонявам тези мисли и задавам следващия си въпрос./
Ю. Р.: Е добре, и вие действате точно като „Сименс“!
И. К.: Направете правилен икономически анализ за България. Корупцията не е български патент. Ние не сме Русия. Та България влезе само по една-единствена причина в Европейския съюз – за да може ЕС да си защити икономическите интереси у нас. 90 % от банковия сектор, Е.ОН, Телеком Австрия, Телеком Гърция, можете да направите икономическа карта на България и ще видите какво принадлежи на българската икономика и какво – на западноевропейски концерни.
Ю. Р.: Защо говорите така резервирано? Нали сега ТИМ е най-влиятелната икономическа структура в България?
И. К.: Тя не е най-влиятелната, а единствената, която остана жива. Защото никой не иска да работи. Активите, които имаме днес, никой друг не ги искаше. А сега изведнъж всички ламтят за тях. Но ние не сме нито в енергетиката, нито в сферата на телекомуникациите. Ние поправяме и строим кораби. Речното корабоплаване, да. Какви са приходите? 20 милиона евро. Даваме работа на 800 души. Разбирам нещичко от проста математика.
Ю. Р: Говори се, че корумпирате политици и сте в близки отношения с тях.
И. К.: Подхващате темата за политиците. Те са подредени по партии. Има достатъчно държавни дружества, където работят. Тези хора няма да си цапат ръцете с мен. А икономическата схема на царя, който, естествено, не е българин, беше в Лондон. Всичко ставаше в Лондон. Никой не прави малки или средни сделки, защото ще си изцапа ръцете. В България има нещо като директива още от 1997 г. – кое къде трябва да отиде. Не се допускаха руски инвестиции. Затова не можаха да купят топлоелектроцентралите във Варна и Русе. Попитайте и Е.ОН. Какви бяха условията на търга? Фирмите трябваше да имат опит на регулирания пазар и това беше формулирано така заради руснаците. Относно българските ведомства и служби – виждам, че тази тема ви интересува. Можете да разгледате списъка от 1993 г. От тези хора почти никой не е останал жив. А през 1997 г., когато демократите отново дойдоха на власт, пак им взеха всичко. Затвориха банките им и извадиха от играта повечето от тях. От старата генерация никой не остана в политиката. А главната фигура застреляха през 1996 г. Това беше Луканов.
Ю. Р.: Всички водещи сили в икономиката днес в миналото са били свързани с разузнаването или с тайните служби. По това не може да се спори, нали?
И. К.: Ще ви кажа нещо, без да се обиждате. По същия начин можете да кажете и че през 1945 г. всички са били фашисти. Всички немци участваха във войната. Разберете българската история. Имало е само войни. Откога в България има демокрация, ако изобщо може да се каже, че има? За първи път от шестдесет години в Европа има мир, оттогава са познати мирът и демокрацията. Но тук кой ги познава? В България имаше само войни. Заради немците преживяхме две национални катастрофи, заради руснаците – трета. През комунизма наистина вярвахме в нещо. Гордеехме се със спорта, с културата си, с историята си. Моралът в обществото беше много висок. Бяхме селскостопанска страна, а искахме да станем индустриална. Тук трябва да търсите причините. Всички българи просто вярваха в това. Ето защо не трябва да се обвиняват тези хора.
Ю. Р.: Един недискретен въпрос. На колко възлиза състоянието ви в момента?
И. К.: Нито съм го смятал, нито ме интересува. И не само моето.
Ю. Р.: Но във Варна имате много красива вила.
И. К.: Във Варна нямам вила. Това е крепост.
Ю. Р.: Тази вила, някои я наричат дворец, е разположена в един малко мизерен квартал.
И. К.: Защо там ли? Марин Митев се пенсионира през 1991 г. Той е много добър майстор. Скулптор. Построи си там работилница. Затова къщата е там.
Ю. Р.: Но защо тогава така зорко я наблюдават с въоръжена охрана, камери и т. н.?
И. К.: Охранява се професионално и трябва да се охранява професионално. И в Германия е така. Докато разпределението на благата в България не приключи, сме в нещо като военно положение. Какво означава това? Трябва да се подхожда към работата професионално и с нужната експедитивност. Трябва да останем живи, защото сме в състезание с чуждестранни фирми, с банки, със застрахователни дружества, с авиокомпании. От една страна се конкурираме с чуждестранни фирми, а от друга трябва да се борим с какви ли не типично български глупости, с удари под кръста. Тези обвинения срещу мен и срещу ТИМ не са сериозни. Защото ако обвиненията отговаряха на истината, срещу мен трябваше отдавна да е започнала съдебна процедура.
Ю. Р.: Но това, че не е започната досега, може би се дължи на добрите ви връзки в политиката и съдебната система.
И. К.: Заблуждавате се. В България не е възможно да се покриват толкова неща.
Ю. Р.: Наистина ли?
И. К.: Вие не познавате България. Защо да се занимавам с престъпни работи, с каква цел? Знаете ли защо устояваме, какво ни дава силата да продължаваме? Хората купуват нашата светлина, нашия хляб, нашето олио, летят с нас, застраховат се при нас, това са привържениците ни, не политиците. Те нямат думата. Как да ми помогнат политиците при изкупуването или продажбата на мляко например.
Ю. Р.: При отстъпване на дялове от магистралата…
И. К.: Ние не сме в този бизнес.
Ю. Р.: Но нали се опитвате да изкупите акции на една фирма, която е централен играч в строежа на магистралата?
И. К.: Това е заблуда. Всички наши компании са сериозни фирми. Сред тях има една, която след година ще отиде на борсата. Но тя не е от строителния бранш. Ние купуваме малки дялове от много дружества там, където смятаме, че има потенциал, а тези предприятия от своя страна да имат шанса да бъдат купени от чуждестранни фирми. Постепенно се изтегляме от някои позиции, но не изведнъж. През следващите три години възнамеряваме да продадем част от нашите компании. Но искаме да останем в тях като миноритарен собственик. Защото е по-добре да притежаваме на много места по малко дялове. Какво ще правим тогава? Има природни и математически закони. Човек трябва да спазва тези закони, а не да си създава свои собствени и да иска да осъществява личните си представи за нещата. Мога да кажа, че ние сме свободни хора. Но свободата е много скъпо имущество. Доволен съм, че България е член на ЕС по една-единствена причина – сега вече не сме варвари. Влизането на България в Европейския съюз е същата работа като приемането на християнството навремето.
Ю. Р.: Има други гласове, които казват, че влизането на България в ЕС е положително за хората, защото само така е възможно да се гарантира сигурността на гражданите, да се ограничи организираната престъпност и корупцията в политиката, в полицията и в съдебната система.
И. К.: Налагало ли ви се е някога да кандидатствате за немска виза? Били ли сте по границите, за да видите как ви унижават? Някои неща наистина не сте ги преживели. Ще ви кажа съвсем открито. Повечето материали, които съм чел за България в чуждата преса, са отвратителни и не са верни. Казвам ви, боли ме от това, което се твърди за нас. Вие говорите за корупция. Каква корупция? Не завиждам на политиците. Моите уважения към тях – но това не е работа за мен. Нашите политици се занимават от сутрин до обед с журналисти. След това се оправдават пред Брюксел и нямат време нито да решават проблемите на държавата, нито да помислят за себе си. Разберете, за мен икономика и политика са две различни неща. През последните години в България имаше толкова много възможности, че изобщо не беше необходимо да се занимаваш с политика. Сега е много късно. Цените са много високи, днес трябва да продаваш на големите, на глобалните играчи, да влизаш в джойнт-венчъри. Който иска, нека се занимава с политика. Цялата работа е много смешна. Нашите политици ме е срам да ги погледна. Жалко е. Излиза един министър-председател и заявява, че в България е възможно да се краде от еврофондовете. А като гледаш кой получава поръчките, та то всичко е официално. Парите се изплащат само ако фирмата участничка спечели търга. Обикновено фирмата е просто едно име, един проект, един софтуер. Винаги има и друго споразумение. Извинявайте. Това е вашият свят – не нашият. България е малка брънка от веригата.
Ю. Р.: Но вие лично, скромно казано, не станахте по-беден от тази катастрофална ситуация?
И. К.: Какво значение има това. Най-важното е да съм здрав.
Ю. Р.: Това е важна житейска мъдрост.
И. К.: Вие наистина не разбирате нещо. Цената, която се плаща. Ако имитираме Абрамович, това е друга тема. Питайте някой в България дали можем да работим. Питайте. Има разлика. Вижте, има природни и математически закони. Този процес трябва да се доведе докрай. Не можеш да застанеш на средата или накрая. Затова главното е да сме здрави. Освен това никой не може да каже, че сме купили нещо и после сме го унищожили или довели до фалит. Винаги може да се направи равносметка. Вижда се какво е било, какво се е случило и какъв е крайният резултат. И какво ни дава самочувствието да продължаваме напред? В момента, в който нашето мляко, нашето олио не се купуват, хората не се застраховат при нас, ние ще изчезнем от сцената. Обратното, разбира се, също е вярно. Знаете ли колко е трудно всеки ден да работиш, докато слушаш тези спекулации? Знаете ли колко е трудно?
Ю. Р.: Нали затова си имате вашите специалисти.
И. К.: Всички си имат специалисти. Но разликата е, че нашите имат най-голяма свобода на действие. Всъщност големите организации създават бюрокрацията. Без нея не могат да контролират работния процес. Ние разчитаме на две неща. На вродената честност и на свободата на мисълта.
Ю. Р.: Какво означава вродена честност?
И. К.: Най-важното нещо в България. Генетичният материал. Има много умни хора, които са генетично увредени. Тази анархия след промените, тя доведе до много големи изменения.
Ю. Р.: Ето че научих нещо ново.
И. К.: Казвам ви, занимавам се с въздушния транспорт, това са 38 % от пазара. Имайте предвид, че съм скачал с парашут. Да, много е странно. Дори и за мен. Или ние сме много добри, или пазарът е много лош. Ние сме добри, но не прекалено. Всичко е доста просто. Преди пет години започнахме с 14 руски самолета и 450 души. И тогава разбрахме, че или трябва да организираме българския пазар, или да го продадем. Организирахме пазара. Кооперирахме се с „Луфтханза“. Пазарът се преструктурира. Сега сме в преговори със „Стар-Алианс“.
Ю. Р.: Никой не подлага на съмнение вашите икономически успехи. Но вие можете ли да ми обясните защо има толкова много слухове и изказвания на хора, които ви обвиняват, че във времето на анархията, както го наричате вие, вашата делова дейност е била криминална, а в известна степен и днес е такава.
И. К.: Правите грешка. Бизнес поведението на нашите конкуренти беше анархистично. Знаете ли по какво се отличаваме от другите. По дисциплината. Защото ние сме били войници. Ние не можем по друг начин. Да ви кажа ли каква е единствената разлика между Варшавския договор и НАТО? В НАТО, като те пращат някъде, казват „Каквото и да стане, ще дойдем да те приберем“. Във Варшавския договор те пращат някъде, изискват от теб да станеш герой и да се прибереш сам. В най-лошия случай загиваш с чест и внимаваш родителите ти да могат да се гордеят с теб. Значи не е достатъчно само да останеш жив, трябва да бъдеш и герой. Или в спорта да си шампион. И в работата е така. Вземаш нещо и трябва да го вкараш в ред. Средно положение няма. Разликата между вас и нас е, че Западна Европа е истинско социалистическо общество. На първо място, Германия. Германия е по-добра социалистическа държава от Швеция, и то по една-единствена причина. При вас можеш да се занимаваш с двеста неща наведнъж и да напредваш. Това е голямата демокрация. В други страни няма как да го направиш. Вие сте построили социализма. Надявам се в близко бъдеще и България да стане истинска социалистическа държава. Това е моята мечта, да приемем по нещо от различни модели. Има няколко страни, които ако се обединят, ще бъдат един много хубав модел за България. Нашата мечта е да свържем морето при Варна с река Дунав и, ако е рекъл Господ, ще я осъществим. Това е целта ми. Човек трябва да е генетично увреден, за да се занимава с други глупости.
Ю. Р.: Вие сте и спортист, собственик сте на футболен клуб във Варна.
И. К.: Групировката няма футболен клуб. „Черно море“ беше фалирал. И ние по неволя го взехме.
Ю. Р.: Говори се, че резултатите се манипулират. Известно ми е, например, че мачът между ФК „Македония“ и ПФК „Черно море“ на 7 юни 2007 г. е бил уговорен.
И. К.: Още веднъж ви казвам. Ще отидем където поискате и всички ще ви кажат само едно. С нас не се преговаря, ние не играем на „черна лотария“. Някой трябва много да ме мрази, та да говори такива неща. България е малка страна. Всички се познават. Не върви да си над средното равнище и да не спазваш правилата. Ще те унищожат.
Ю. Р.: И все пак този клуб често е бил свързван със спорни резултати от мачове.
И. К.: Да се обзаложим ли? Ние сме собственици на клуба от две години и половина. Можем да се обзаложим, ще ви подпиша декларация, че при нас няма такова нещо. Не знам какво трябва да кажа.
Ю. Р.: Познавате ли проблема?
И. К.: Вие наистина не познавате България. Всеки иска да има футболни клубове, но няма пари. Бюджетът на шампиона е два-три милиона евро.
Ю. Р.: Кой е най-големият букмейкър в България?
И. К.: „Еврофутбол“. 51 % са на един грък, който е следвал в ГДР – Кокалис.
Ю. Р.: Чия собственост е остатъкът?
И. К.: На бившия собственик на ЦСКА – Васил Божков.
Ю. Р.: Не застреляха ли преди година президента на един футболен клуб?
И. К.: Що се отнася до залозите – „Химимпорт“ е с пазарна капитализация в размер на два милиарда долара. И печалба от седемдесет милиона долара. Защо ни трябва да се занимаваме със залози, наркотици и проститутки?
Ю. Р.: Понякога се питам дали определени проблеми, генетично обусловени, както бихте казали, не остават извън вниманието ни? Става въпрос за нелегалните залагания, корупцията, убийствата, изнудванията. Вие казвате, че всичко това са измислици. Говорех за албански кланове, които перат парите си в България, а вие казахте, че такова нещо няма. Аз ли живея в друг свят, или вие?
И. К.: Що се касае до залозите, „Еврофутбол“, лицензите… Кой трябва да има монопол над лицензите и черното тото е нещо друго. „Еврофутбол“ е дружеството, което има официален лиценз. За него е важно хората да играят. Интересът на „Еврофутбол“ е само да има лиценз навсякъде. Защо да се занимава с манипулации? Ако 100 000 души залагат – това е чудесно.
Ю. Р.: Вярно ли е, че различни собственици на футболни клубове чрез договорки си осигуряват големи приходи от тези залози?
И. К.: За тях не мога да кажа нищо. Сега ще строим във Варна нов стадион – същия като в Кьолн. Архитектите са същите. Нашата печалба не идва от стадиона или от футбола, а от хотела и бизнес центъра към него. Общината има 34 %. Както прочетохме във вестник „Капитал“, в устава е записано, че можем да намалим участието. Това не е вярно. Няма такъв вариант. Повтарям, нашата печалба не идва от стадиона, а от един 40-етажен хотел. Предстои конкурс, дали да го получи „Хаят“ или „Кемпински“. Към него трябва да прибавя и бизнес центъра с 40 етажа.
Ю. Р.: Още един кратък въпрос. Известно ли ви е името Илия Кокая?
И. К.: Не. Не обичам футбола, макар че обичам да ритам. Но мразя футболната психология. Всички, които са свързани с тази дейност в България, имат психическата нагласа на българските играчи. Те искат само пари, дискотеки и да се оженят за дъщерята на някой богат татко.
Ю. Р.: Значи са много податливи на корупция?
И. К.: Какво означава корупция? В България казват: като не ми плащат добре, ще правя каквото си искам. Получавали сме много сведения от недоволни мениджъри.
Ю. Р.: Няма слухове, а факти, що се отнася до вашия клуб. В Европа има различни институти, които на базата на квотите и печалбите от залозите в Европа и Азия са в състояние да наблюдават определени мачове на определени клубове.
И. К.: Щастлив съм, че имам честта да построя стадион за града. Не може човек да се занимава с някакви 75 000 евро примерно.
Ю. Р: В Азия има мачове, при които става въпрос за 200 милиона евро.
И. К.: Не знам нищо за Азия. Но знам друго. Западна Европа неудържимо хукна към Азия. Макар че със същата интензивност трябваше да се втурне към Източна Европа. Не знам много за Азия. Имам си свое мнение за китайците, което не е добро. Като се започне с ресторантите и се стигне до фалшификатите на всичко. Те си имат своята стратегия. Но Западна Европа забравя за комунизма. Гледа само парите. Това е двойнствен морал.
Изминали са вече два часа и Иво Каменов е отделил на този разговор повече време, отколкото всъщност беше предвидил. Чакаха го самолетът за Токио и неговата дъщеря. Накрая каза:
И. К.: Не дойдох, за да се оправдавам. Нещата, които съм прочел и чул, наистина ме възмущават. И никога не наричайте един войник мафиот. Това е най-голямата обида.
Ю. Р.: Познавам много войници и офицери, който са били и са мафиоти и големи престъпници.
И. К.: Какво означава това?
Ю. Р.: Ами да, светът не е така ясен и еднозначен, както го представяте вие.
И. К.: Това е разликата между нас и другите. Ние виждаме два цвята, хората виждат пет. И още една разлика между нас и вас, между морално и неморално – за нас светът винаги е бил черен и бял.
Ю. Р.: За мен беше чест да се запозная с вас, благодаря ви. Научих много неща.

интервю на Юрген Рот