Отворен обществен съвет, „Варненци за Варна“, Иван Петров… Тези и други имена се прескачат в новините, идващи вече все повече от кулоарите на общината, отколкото от улиците и булевардите на града ни, където доскоро се изливаше на воля народното недоволство. Тези хора говорят от името на протестиращите. Да, ама то протестиращи вече почти не останаха. Та от чие име тогава предлагат, искат, декларират? Честно казано, вече никой не е съвсем наясно. Ако питаш тях, те се наричат граждани. Точно като в животинска ферма на Оруел, където всички животни са равни, но някои са „по-равни“, така и от варненските протести се пръкнаха и тези, „по-специални“ граждани. Това, че те се опитват да играят роля в определянето съдбата на града, във вземането на решения, при това без да са минали през ситото на изборите, е доста обидно. И то не за политиците, които все пак са получили гласовете на хиляди. Напротив, обидно е за гражданите, които пак оставиха някои да говорят от тяхно име, при това без дори да са ги избрали по законния начин.

Веселин Златков
 petel.bg