Не знам защо, но понякога гледам „Евроком“. Или по-точно гледам в „Евроком“ в YouTube. Там има един удивително жизнен водещ на години, с бистър ум и бодри рефлекси, който умело оставя гостите си да „лалат“ какво си искат. За него един приятел каза веднъж – „Мумията се завръща отново, този път от екрана на кабелната“, но аз съм му голям фен.

Та, тези дни видях там Костадинов да говори за вота в Турция, за ограничението на изборните секции в южната ни съседка и за някакъв си пост „у Фейса“ на Радев, за който дори не съм разбрал.

Хич не съм фен на Коцето, особено на показните му снимки в стил – „патриотичния Ален Делон“, с опната бяла ризка и ръце, бръкнали небрежно в колана или в джобовете. Какво прави с ръцете си Костадинов, докато е бръкнал там, по-добре да не знаем, но той дори не е Ален Делон, а Джон Уейн (това е уестърн герой – да поясня за по-младите) – стрелецът на патриотизма.

От известно време обаче си давам сметка и то реална, че ако някой може да „думне“ Радев с думи, това ще е Костадинов, а не Бойко или Пеевски. Всъщност, ако „здравите олигархични сили“ и „мракобесието на статуквото“ искат да довършат Радев още преди да е започнал, просто трябва да му спретнат един дебат – Румбата срещу Коцето.

Преди се гневях, когато някой „принизяваше“ името на експрезидента, но днес той вече е един от нас – една „Румба“ в морето от „Коцета“, така че ще го наричам и аз така. Дори не е нужен пряк дебат – Румбата трябва да е психясал, за да се навие, защото дебатът вече тече. Тече по телевизията, тече в YouTube, тече и в клюкарницата „Фейсбук“. А там Костадинов е добър. Даже много добър.

Щем не щем, бившият уредник от музея в Добрич е със завидни исторически познания и то не само по българска, но и по световна история, а това му дава сериозен „багаж“ при интервюта, спорове и като цяло добавя сериозна обща култура. И то във времена, когато президентът на Франция не знае къде точно се намира Донбас, а президентът на САЩ не прави разлика между България и Грузия, примерно.

Второ, за толкова години Костадинов изгради една сравнително хомогенна партия-патерица на ГЕРБ, която въпреки няколко сътресения и бегълци, стои относително стабилно, следва определена политическа линия, гради имидж и връзки зад граница, и независимо от откровените заигравки със статуквото както на национално, така и най-вече на местно ниво, още диша и то добре. За доста българи Коцето може да е „копейка“, но за доста други той е „Костадинов, който все още не ни е предал, той водеше битка срещу еврото, той хокаше НАТО и САЩ и бранеше Русия, докато Радев балансираше ли, балансираше“.

Сега, за да не кажете, че го хваля повече от необходимото, длъжен съм да ви споделя, че имам един приятел от Варна, който като чуе за Костадинов, направо пяна му излиза по устата: Коцето бил от крайните квартали „Владиславово“ и „Кайсиева градина“, което не било точно Варна, а по-скоро предградие на Аксаково, и бил роден в Аспарухово, заради което си бил построил прословутата къща-близнак в съседното село до Белослав, до някакво тресавище на брега на Варненското езеро и то точно срещу „ТЕЦ-а на Доган“ (който май вече не е на Доган), за да го виждал от прозореца си всяка сутрин и така да си напомнял „откъде идват парите“, когато си собственик на партия-патерица на статуквото в България.

Но понеже родителите му на Костадинов пък били от едни села около Добрич, сега си строял и някаква луксозна патриотична „лятна хасиенда“ на ръба на една пропаст над морето на така нареченото „добричко Черноморие“. Въобще, ако питате този мой приятел, всичко най-гадно за България е дошло от Добрич. И тъкмо щях да го обявя за луд, когато той ме „затапи“, че Ивайло Мирчев също бил от Добрич и тогава вече започнах да се замислям и аз. Но да не се отклоняваме.

Дълго време Румбата Радев обитаваше уютната си крепост на президентската институция – място, където протоколът скрива липсата на конкретика, а гвардейците придават тежест дори на най-празните фрази. Но днес генералът свали мундира и нагази в политическото блато. Там обаче го чака реалност, за която нито школата в САЩ, нито походите по върховете са го подготвили. То не е като да правиш коремни възлизания на лост. В политиката и някой пълничък, дето две лицеви опори не може да направи, може да ти скрои шапка.

Най-голямата и може би фатална грешка на Радев е илюзията, че може да бъде „хем вълкът сит, хем агнето цяло“. Защото празните приказки вече са привилегия на Илияна Йотова, а не негова. Тя може да мръдне до Италия за Олимпиадата и да си позволи по път да нахока „политическите агитки“. И впрочем, на Йотова това й се получава доста по-добре, отколкото на Радев. Най-малкото, защото образът на Илияна Йотова в момента е обвит в дантеления воал на „първата жена президент“ и поне за известно време всичко, което тя изрече или направи, ще бъде приемано с толерантност и реверанс, дори когато не е много умно или адекватно на ситуацията.

А Румбата се опитва да лавира в невъзможен шпагат: хем да звучи прилично евроатлантически за пред Брюксел и Вашингтон, хем дискретно или не дотам дискретно да намига на проруския електорат у нас. Този политически „танц със саби“ обаче свършва там, където започва Костадинов. Проруският фен у нас не харесва вече само заключения от типа „войната е зло“ и „Украйна не може да победи Русия на бойното поле“. Тези изводи са по същество правдиви, но не печелят сърцата на маса българи, които всеки ден зяпат карти и военни сводки по разни канали в YouTube и Telegram, задавайки си въпроса: „а бе няма ли най-после руснаците да превземат Одеса и Киев?!?“

Ако Румбата не знае, да му кажа аз: войната радикализира не само русофобите, но и русофилите. За русофобите дори най-малък намек за безпристрастност означава, че си „слуга на Кремъл“, а за русофилите всяко увъртане по темата „кой ще победи в Украйна“ е удар в гърба на „Матушка Русия“. А за умерения българин пък темата с войната в Украйна като цяло май малко поприключи. За тях пък не може да говориш за „перспективите пред страната в Еврозоната“ и едновременно с това да тъгуваш, че „никой не попита народа кога да влезем“. Народът просто чака да му кажеш „връщаме си лева“ и то с точна дата.

Турбуленциите радикализират електората, а интересните януарски сметки за ток хептен го ядосват. Даже Бойко, дето практически назначи последния състав на КЕВР, взе да се жалва популистки за сметките за тока. А той има горчив опит с тях, не забравяйте, че веднъж вече беше свален от власт по този начин през 2013 година.

А Радев за какво се жали? За секциите в Турция ли? Грешка, Румба, грешка. Ние обичаме Анталия, Бодрум и Кушадасъ, но сме закърмени от първи клас с „Под игото“ на Вазов и поезията на Ботев. Анадънмо, Радев, да ти цитирам и аз Веселина Томова?

Ако има тема, която може да взриви и последната капка търпение на масовия българин, то това е вотът в Турция. Няма смисъл да се лъжем – на 90% от хората тук не им е приятно съдбата им да се решава от секции в Бурса или Измир.

Голямата илюзия на Румен Радев беше, че високият му рейтинг се дължи на неговата личност. Реалността обаче се оказа доста по-прозаична – той дължеше блясъка си предимно на институцията.

Днес, когато вече не е на „Дондуков“ 2 и няма протокол, който да мери всяка негова дума, Радев е свободен да говори. Но се оказа ,че май не може да го прави. И участието му в „Панорама“ беше супер показателно за това. 45 минути – 45 нюанса на сивото. Дъра-бъра, дъра-бъра – светът отдавна вече не е уводната статия на „Работническо дело“ от 1975 година.

Без ореола на президентството си Радев вече не е „Генералът“, а е просто един възрастен „Румба“, който е изправен пред предизвикателството да се мъчи да надприкаже Коцето в YouTube. Но това просто няма да му се получи. Или поне не на този етап.

Не ме разбирайте погрешно, аз не отричам, че Радев ще вземе много гласове и ще спечели изборите, защото, както казва Веселина Томова, никога не подценявайте „ехалето“, то е способно на всякакви геройства от незнание и слепи емоционални надежди.

Но след това Румбата няма да има друг изход освен прегръдката с ПП-ДБ, „Възраждане“ или даже с ГЕРБ, а защо не и директно една задкулисна сглобка с Новото начало. Както се казва, като ще е котка в чувал – нека да е рошава. Може да ви прилича на невъзможен групов секс, но по-паметливите от вас знаят, че нашата мила Родина е виждала далеч по-странни политически пируети и последващи ги извращения.

Филип Антонов

afera.bg