Откакто стана трагедията в Петрохан, се наслушах на всякакви глупости. Казах си, че е нормално – всяка мистерия ражда мистериозни теории, след няколко дни истината се разбира, мистериозните теории увисват, а хората, които са ги разпространявали, стават смешни.

Вчера един приятел ми написа: „Мълчанието ти е оглушително“. Може би е прав. Ако с нещо този текст може да помогне, то е да даде на разследващите някаква представа що за човек е Иво Калушев, когото познавам от над 20 години, и загиналите Ивай, Пламен и Дечо, които само бях виждал покрай него.

Наложих си да мълча и защото не знам за детайлите нищо повече, отколкото всички знаете. Страхувах се, че с моите разсъждения мога да тласна разследващите в грешна посока, а те би трябвало по-добре от мен да знаят какво правят.

В тези два дни обаче се убедих, че не тече процес по установяване на истината. Тече процес по омаскаряването на жертвите. Вместо да се търси убиеца (или убийците), се фабрикуват грехове на жертвите, за да излезе, че някак си сами са си виновни.

Разбирам, че за хора, които нямат отношение към пещерите, планините и природата, някои неща ще звучат налудничаво и самият аз ще отнеса много хейт.

Иво Калушев е легендарен пещерняк. Някъде през 90-те, заедно с още двама приятели, е разработил една легендарна пещера до село Боснек. Тогава от нея са били известни няколкостотин метра. Тримата са открили нови галери, с които е станала над 5 км. Тази пещера е много трудна в самото си начало, не може всеки да влезе в нея и да види новите части. Огромната част от пещерняците само можем да слушаме какво има, без да ни е по силите да го видим, камо ли да продължим да търсим нови галерии. Хората, които можеха да ги търсят, сами по себе си имаха легендарен статут в нашите среди.

Някъде в началото на 2000-те Калушев създаде сайта Extremno.com. Това бяха форуми за пещери и скално катерене, а освен дискусиите имаше и учебна част. Скоро цялото пещерно движение почна да се върти около Extremno.com. Започна някак си да става по-важно какво си написал във форума, отколкото в каква пещера наистина си отишъл. Появи се и ефектът, който после видяхме във Фейсбук – хора, които добре биха се разбрали в живия живот, се изпокарват във виртуалния свят.

Иво пръв забеляза това и затвори форума. Каза, че този сайт е направен, за да обединява пещерняците, а е почнал да ги разделя, а не това е целта.

Предполагам, че някога тогава съм се запознал на живо с него, макар да нямам ясен спомен кога е станало. По това време имаше една министърка на екологията, която се казваше Долорес Арсенова. Тя беше решила да пише закон за пещерите. Ние, с основание или не, решихме, че това е опит да се приватизират пещери, да се дадат на концесия и да се ограничи достъпът ни до тях. Естественият лидер на цялата тази съпротива беше Иво Калушев. Има такива ситуации в живота, когато голяма група хора изобщо не си задава въпроса кого да следва, кой има решаващата дума, просто е ясно от само себе си.

Струва ми се, че тази черта на характера на Иво може да е от полза за разследващите – Калушев имаше качеството да става лидер, в каквато и ситуация да попадне. Около него винаги се събираха хора, които искат да правят неща заедно.

По това време пещерните клубове в България бяха в период на полуразпад. У „старите“ беше останал някакъв инвентар от времето на соца, но той не стигаше и те трудно допускаха новоизплюпени пещерняци – едно, за да не им цапат пещерите, и, друго, защото инвентарът не стигаше.

Около Калушев нещата винаги вървяха по-лесно – намираше се инвентар, ходеше се на по-интересни пещери. Имаше истинска дарба на учител, търпеливо да обяснява, не само възли и закрепвания, но и да възпитава отношение към пещерите и планините. Затова около него винаги е имало много хора – и младежи, и такива на неговата възраст.

Ако това, че си правил курсове по пещерно дело, алпинизъм и аварийно спасяване е педофилия, то в затвора незабавно трябва да бъдат вкарани всички учители и ръководители на кръжоци и школи за деца. Всъщност представяте ли си какъв скандал би било един родител да се оплаче, че нещо се е случило на детето му. За толкова години няма нито един. Има само едно оплакване от бабата на едно дете срещу дъщеря й – за това, че е пратила детето си в Петрохан. Върху този сигнал почива цялата теория за педофилията.

През 2010 г. в Духлата край село Боснек, която по това време беше най-дългата пещера, стана инцидент. Седем човека влязоха вътре, а в това време се изля порой и наводни пещерата. Знаехме приблизително къде са и знаехме, че имат броени часове, преди водата да залее и тази последна, най-висока галерия. Ръководител на спасителната операция беше Наско Русев, когото знаете от сдружение „Корал“. Единственото нещо, което можеше да се направи отвън, беше да се разкопаят изворите край село Боснек, за да изтече водата. (Благодарности на Катя Илиева, че вдигна цялата държава на крак, и на тогавашния главен секретар на МВР Калин Георгиев, който пръв реагира адекватно след 12 часа обаждания на 112, където така и не разбраха колко е критична ситуацията).

Но паралелно с това Иво с още двама стари пещерняци (Мара и Братока) се сетиха за път в пещерата, който може да не е залят – един тесняк, който са открили преди много години и са затрупали, за да не се стига толкова лесно до най-крехките части.

Иво, заедно с Теодор Кисимов намериха мястото, изкопаха го и измъкнаха през този тесняк бедставащите, сред които имаше 3 деца.

И двамата родители на Иво са университетски преподаватели. Самият той е изключително интелигентен и успяваше да изкарва пари, без това да е за сметка на хобито му. Още преди да се познаваме беше взел някакъв хан около Дряново, където с още двама приятели са живели, обикаляли са пещерите в района, ремонтирали са хана и са го продали на печалба. После по същия начин купи къща в едно Ботевградско село – тя по същия начин се превърна в хан – постоянно имаше хора, аз самият съм ходил там и ме е учил на алпийска техника на скалите наблизо.

В един момент започна много да се интересува от гмуркане в пещери. Често най-интересните места в пещерите са запушени от сифони, които трябва да се преминат с водолзана техника, а след тях се откриват още галерии. Раят на този тип пещери е в Мексико. С парите от къщата в Ботевградско Иво и приятелите му си купиха къща в Мексико и почнаха да изследват пещерите там. Това се оказа и много добър бизнес, защото е пълно с туристи, които искат да се гмурнат и са готови да дават добри пари за водач и техника. В Мексико с Иво бяха и убитите Ивай, Пламен и Дечо. И тримата са мъже, които са си надвили на масрафа и могат да водят живот, който искат, без да им се налага да работят нещо, което не им харесва. Ивай беше успешен адвокат, Дечо имаше счетоводна къща, а Пламен беше точно инструктор-водолаз. Няколко мои приятели им ходиха на гости в Мексико през това време.

Допускам, че случайността е имала голяма роля в това да купи точно хижа „Петрохан“, а не някоя друга къща, след като се върна от Мексико. Но извън случайността, Петрохан е вратата към Рая. От прохода, чак до Искърското дефиле, се намира най-красивата планина в България – Понор. Там със сигурност се намира най-голямата пещера в България. Проблемът е, че не се знае къде е входът й.

Преди няколко години се намери един от входовете към тази пещерна система и пещерата Колкина дупка вече е най-дългата у нас. Вижте разговор с пещерняците, които работят по нея:

На запад от нея, точно край хижа Петрохан, обаче остава по-голямата част от пещерната система, която още не е открита. Най-много разговори съм имал с Иво именно на тази тема – разказвал съм му къде съм копал аз, той ми е разказвал къде е копал той, обсъждали сме въртопи, през които може да се влезе и цепки, от които духа.

Не знам дали ще ви се стори сектантско това двама улегнали мъже на средна възраст да си говорят за пещери. Не очаквам нито някой да го разберете, нито да го аплодира.

Не очаквам и някой да разбере какво значи да пазиш планината като своя. Иво, както и аз, никога не сме разчитали на държавата. Тя и сега има хиляди горски и не знам какви си институции, които широко си затварят очите пред бракониери и дървосекачи. Сигурен съм, че се е вманиачил в това да прави всичко възможно да възпрепятства хора, които му изглеждат бракониери. Доколкото го познавам, съм убеден, че се е заяждал с тях и се е опитвал да ги плаши.

Проблемът с тези бракониери е, че веднага ти задават логичния въпрос: „А ти кой си, че да ми кажеш?“. И по един начин звучи да кажеш „Ми аз съм Иво“, а по друг начин да кажеш, че си от не знам каква си агенция или рейнджър, който има договор с министерството. Тия глупости за паравоенни формирования и частни армии са пълни глупости. Имаме няколко човека, които с подръчни средства и дребни изхърляния са се мъчели да пазят планината.

Това, което със сигурност са имали е дронове. С тях облитаха планината и на два пъти заснеха палежи. Дървената мафия функционира така – палиш нещо, после се обявява санитарна сеч и изсичаш десет пъти повече от обгореното.

Много е вероятно с тези дронове да са заснели нещо, което някой не е искал да види бял свят. Но това сега няма как да знаем.

Със сигурност обаче много хора познаваме Калушев, познавахме Ивай, Пламен и Дечо. И глупостите, които се говорят и пишат за тях, не са търсене на истината, а грозна гавра с жертви на едно ужасяващо престъпление.

Владимир Йончев

offnews.bg