„Само една шантава, максималистична електро денс песен от България можеше да спаси конкурса от самия него.
Не мисля, че някой очакваше това. В напрегнатия до последно финал на един типично абсурден конкурс „Евровизия“, единствено една налудничаво ексцентрична електро денс машина от България успя да спаси шоуто от самото него.
Изпълнена от харизматичната и кипяща от физическа енергия 27-годишна певица DARA, заедно със стегната и особняшка танцова трупа, странно озаглавената „Bangaranga“ буквално се появи от нищото, за да триумфира на 70-ото издание на Евровизия.
Този нелеп, експлозивен и изключително съвременен трак звучи така, сякаш четири напълно различни песни са били натъпкани в една – което всъщност е много модерен начин за правене на музика в днешно време. Тази хибридна смес от клубен поп, боливудски ритми и рап не беше ничий фаворит преди финала, но заразително подскачащото изпълнение на DARA нахлу в Евровизия с груба, почти нахакана енергия, която проби целия помпозен балон на конкурса и цялата му абсурдност… да не говорим за геополитическото напрежение.
В един наистина напрегнат финал из цялата зала избухнаха освирквания, след като огромният зрителски вот по телефона едва не подари победата на Израел – държава, която според мнозина е трябвало да бъде отстранена заради действията си по време на войната срещу Палестина.
Като се има предвид, че пет държави се оттеглиха от тазгодишната Евровизия в знак на протест срещу участието на Израел, победа за всъщност много приятната фолк-поп песен „Michelle“ на Ноам Бетан почти сигурно би означавала края на Евровизия във вида, в който я познаваме днес.
„Bangaranga“ се притече на помощ. Интересното е, че самата DARA изглежда не знаеше какво означава заглавието на собствения ѝ хит, което поражда въпроси доколко реално е участвала в създаването му. Попитана от интервюиращ какво означава думата, тя изрецитира някакви съмнителни обяснения за хармония с духа на природата. Всъщност „bangarang“ е израз от ямайския патоа и означава „пакост“ или „хаос“, а използването му като припев в източноевропейско денс изпълнение е типичен пример за безпардонното отношение на поп музиката към културното присвояване.
Каквото и да означава, проклето заразително е — а това е единственото, което поп музиката истински я интересува. „Bangaranga“ носи онази преждевременна, почти детска радост, която може да я превърне в истински световен поп хит. Не предричам бъдеще от мащаба на ABBA за DARA, но смятам, че пред нея има съвсем солидна кариера.
Което е повече, отколкото може да се каже за британското участие — „Look Mum No Computer“. Не беше съвсем „Look Mum No Points“ („Виж, мамо, без точки“), но фактът, че британската болезнено безмелодична комедийна песен завърши последна с жалка една-единствена точка, честно казано, е точно толкова, колкото заслужавахме. Всъщност дори с една точка повече, отколкото заслужавахме.
Избран от ръководители на BBC без никакво участие на публиката (или, всъщност, на музикалната индустрия), 37-годишният Сам Батъл изглеждаше напълно не на мястото си. Аматьорската му, тромава като детско телевизионно шоу танцова хореография към тази уж шеговита песен с припев на немски („Eins, Zwei, Drei!“) беше направо болезнена за гледане.
Нека това бъде последният път, в който BBC еднолично избира поп представителя на нацията за Евровизия. Ако ще участваме, нека истинските таланти в тази страна сами се борят за правото си да купонясват.
Много неща са се променили в 70-годишната история на Евровизия… и въпреки това тя по странен начин си остава същата. Това всъщност не е конкурс за песни — ако изобщо някога е бил. Това е пищна, кичозна шоу бизнес феерия, лагерна телевизионна екстраваганца, която увеличава до краен предел най-евтините, най-нелепите, най-новелти и най-угоднически крайности на поп музиката, с всичко усилено до максимум.
Получената неудържима оргия от пиротехника, сух лед, оскъдни костюми и сблъскващи се музикални стилове превръща конкурса в нещо като самопародиращ се коментар върху вродената абсурдност на самата поп култура.
Тази година крайностите стигнаха дотам, че Украйна се опита да строши всички витражи в залата с 28-секунден висок тон, а Румъния предложи ню-метъл ода на еротичната асфикция.
Това, изглежда днес минава за забавление. А може би винаги е било така.
Bangaranga, наистина.“

Нийл Маккормик – музикален критик на The Telegraph