До средата на ноември тази година трябва да бъде готов проектът на Националната програма за реформи на България (НПР) в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Това стана ясно по време на обществена дискусия, организирана от Министерството на финансите и с участието на представители на министерствата, социалните партньори и неправителствени организации.
По време на дискусията директорът на дирекция „Международно сътрудничество и политика” в МФ Маринела Петрова представи проекта на структура и основни акценти в бъдещия документ. В него ще бъде направен анализ на социално-икономическото развитие и перспективите за развитие на икономиката в средносрочен план, съобразно стратегията „Европа 2020”. Програмата трябва да формулира основните предизвикателства пред развитието на България през следващите години и да набележи мерки за тяхното преодоляване. Предварителните дискусии по документа открояват като основни предизвикателства и приоритети в българската НПР състоянието на публичните финанси, по-доброто оползотворяване на трудовия потенциал, подобряването на бизнес средата, както и повишаването на качеството на образователните услуги и квалификацията.
В бъдещата НПР трябва да бъдат формулирани и националните цели по стратегията „Европа 2020”. Част от предложенията са намаляването на бедността и повишаването на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (до 2 на сто от БВП до 2020 година). В началото на октомври се очаква мисия на Европейската комисия да разясни какво се очаква от България да предприеме в отговор на идентифицираните предизвикателства пред растежа и за постигане на целите, залегнали в стратегията „Европа 2020”.
Обсъдена бе и необходимостта от ясно приоритизиране на реформите, които трябва да залегнат в бъдещата НПР с особен акцент върху т.нар “frontloading”, а именно ускорено прилагане на значими реформи и мерки като част от стратегията за адресиране на структурните слабости на икономиката, които биха могли да допринесат за растежа в рамките на две до три години. Според Европейската комисия, това са мерки в подкрепа на реформата на финансовия сектор; основни структурни реформи със средносрочни икономически ефекти, както и мерки за незабавен положителен ефект върху доверието, в т.ч. пенсионните реформи, промени в трудовото законодателство и мерки за стабилизиране на пазара на труда. Амбицията на реформите според ЕК е годишният ръст на БВП за периода 2011-2020 година да надвиши с 1/3 този съгласно „базисния” сценарий на Комисията.
Предложението на Министерството на финансите предвижда в НПР, освен на мерките с по-дългосрочен характер, да бъде акцентирано на мерките със средносрочна перспектива с възможно най-бърз ефект върху икономическия растеж и в същото време с неутрален бюджетен ефект. Пример за подобна мярка е успешното прилагане на програмата за по-добро регулиране, мерки за намаляване на административната тежест, както и включване на частния сектор като посредник на пазара на труда, чието приложение ще има значителен положителен ефект за бизнеса с минимални бюджетни разходи.
 

barometar.net

20.09.10