На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст или Попова Коледа. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. ”мръсни дни”, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден.Свещеник ”кръщава” водата, като пуска в нея кръст. На следващия ден, Богоявление, същия кръст попът хвърля в река или водоем. Със светената вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси, за да пропъди нечистите дни и злите сили.

 На Зимния Кръстовден, както и на Кръстовден през септември, се спазва строг пост.

 Празникът е част от новогодишните празници и е връзка между Нова година и Йордановден.Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. "мръсни дни", които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.

 През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем.

 Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди,

 които по начало са много сходни. Втория и третия са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне.Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.

 На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми облечени като булка и младоженец. В себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.

bulgaria-news.bg

05.01.11