Най-значимите находки, които са намерили и изследвали през последния археологически сезон показват археолози от Шуменския исторически музей в навечерието на професионалния си празник – 14 февруари. Експозицията се подрежда за седма поредна година. Атрефактите от отдел Нумизматика отразяват съвременните тенденции на придобиване на материали – чрез откупки и дарения. През 2010 г. са инвестирани 242 материала – каза гл. ас. д-р Светлана Венелинова от Шуменския исторически музей.В последните години значително се увеличи броят на намерените византийски монети от периода VІІ-ІХ в. Това са монетни емисии, които са редки не само за България, но и за самата Византия. Върху голяма част от медните емисии (фолиси) има следи от препечатване от други монетни печати. Този процес е характерен за периоди, в които има недостиг на парични ресурси. Тъй като няма време за отсичане на нови монети, прибягва се до практиката старите монети на предходния император да се препечатват от новия.

  По този начин им се налага нов паричен курс.Бяха придобити и нови екземпляри от групата на т.н. фурета. Това са фалшиви византийски златни монети, чието ядро е направено от неблагороден метал – мед, бронз, олово, а повърхността им е позлатена. Представени са фурета на императорите Теофил (829-842), Василий І и Константин (867-886), Константин ІХ (1042-1055). Шуменският исторически музей притежава най-голямата и разнообразна колекция от оловни печати в България – каза още археологът Светлана Венелинова. Представените тук моливдовули са от два географски ареала – Североизточна и Южна България. Произходът им е тясно обвързан с определени селища и крепости от българската история. Акцент сред експонираните печати са тези на императрица Ана Палеологина Савойска (1341-1347), Теофилакт, куратор и магистър (ІХ в.), а така също и тези на българските владетели Михаил, архонт на България (886-889), Симеон (893-927), Петър (927-969).Новопридобитите нумизматични и сфрагистични материали са още един материален и научен принос не само към фонда на музея, но и към историята на шуменския край – допълни гл. ас. д-р Светлана Венелинова.

Ели Маринова

barometar.net

11.02.11