Лидерът на КНДР Ким Чен Ир е свикнал да харчи солидни суми за обновяване на гардероба си и за изискани напитки. Това писа неотдавна южнокорейският вестник The Chosun Ilbo, позовавайки се на свидетелствата на бивш севернокорейски чиновник, който успял да избяга в Южна Корея. Той разказал, че в родината си изпълнявал отговорната задача да купува от чужбина стоки за Ким Чен Ир. В началото на 90-те години на ХХ в. например пътувал до Франция, където похарчил 18 хил. долара за покупка на коприна и кашмир на престижната лондонска фирма Scabal. Журналистите от вестника пресметнали, че цената на всеки костюм, ушит от такива платове, е около 1.2 хил. долара. "Това е разкошна стока дори според южнокорейските мерки. А за Северна Корея е направо невероятна сума", заявил бившият чиновник пред The Chosun Ilbo.
По думите още в началото на 2000-а ръководството на КНДР се усетило, че Ким Чен Ир носи само скъпи обувки от италианската фирма Moreschi. Оттогава високопоставените държавни чиновници при всяка командировка зад граница се надпреварвали да търсят обувки от скъпата и шикозна марка в желанието си да направят подарък на лидера на страната. Бившият чиновник съобщил още, че Ким Чен Ир обича да пие минерална вода Perrier, както и прочутия коняк Martell. Той разказал, че веднъж купил за държавния ръководител голяма серия швейцарски часовници Omega – вероятно Ким Чен Ир искал да ги подари на най-близките си съратници.
Впрочем Ким Чен Ир е наследил страстта си към разкоша от своя баща. Преди време в Австрия бяха публикувани спомените на гражданина на КНДР Ким Чон Рюл, записани от местни журналисти, в които той описва дългите си години на вярна служба при севернокорейския лидер Ким Ир Сен, а след това и при приемника му Ким Чен Ир. По думите на Рюл в личния си живот държавният ръководител предпочитал лимузините. През 1970-а автомобилният му парк включвал около 1000 автомобила, сред които бронирани Mercedes 600, както и Lincoln, Ford, Cadillac и Citroen класа лукс. Случвало се Ким Чен Ир да поиска в неговия Mercedes Pullman да бъде вграден креват или автомобилът му да се движи съвсем безшумно. В такива случаи Ким Чон Рюл заедно с екип от механици работели по цяла нощ, като демонтирали колата на части, завивали детайлите в пореста гума, кожа или мека тъкан, а след това монтирали автомобила наново.
Някои от потребностите на ръководството на КНДР нямало как да бъдат удовлетворени с вътрешните ресурси на страната. Затова се налагало Ким Чон Рюл и други инженери да пътуват в Европа, за да купуват оттам необходимата техника и предмети за бита. Най-предпочитаната дестинация била Австрия. По думите на Ким Чон Рюл поръчките били най-разнообразни: "Деликатни, например устройства за проследяване; абсурдни и забранени – като позлатено огнестрелно оръжие; категорично забранени – например високотехнологични стоки; мащабни – като цели машиностроителни заводи; и банални – от рода на копринени покривки, котлони и килими. Предметите на разкоша били 4\5 от размера на всички покупки, правени в Европа. В много вили на Ким Ир Сен и на членовете на семейството му само стените и покривът били корейско производство. Те били обзаведени и оборудвани с най-качествени предмети, внесени от Австрия – полилеите, мебелите, прозорците, включително и водопроводните тръби били западни.
Авторите на книгата отбелязват, че за Ким Ир Сен и семейството му нито един деликатес не бил прекалено скъп или прекалено необичаен, докато на населението било внушавано, че храненето два пъти на ден е не само полезно, но и правилно. По думите на Рюл синът на Ким Ир Сен – Ким Чен Ир, също е ценител на хубавата храна. Той употребява значително по-големи количества алкохол, отколкото препоръчват лекарите, обича компанията на красивите жени и партитата. Точно обратното на официалната версия, че предпочита да прекарва цялото си време, преглеждайки армейските части. По думите на представител на компанията Hennessy, когото авторите на книгата цитират, Ким Чен Ир харчел по над половин милион годишно за коняк от тази марка. Впрочем заради проблемите му със здравето се наложило да се откаже от любимата си напитка и да премине на червено френско вино, най-вече бордо.

