– Mускулите вече не са важни за просперитета, отчетоха учени на световен конгрес за ролята на мъжа в Дюселдорф. Изчезва ли мъжкарят, г-н Александров?

– Не съвсем, но се променя. Просперитетът вече е свързан с интелигентно справяне във високотехнологизирана социална среда, а не с преборване и убиване на мамути или воюване със съседното племе.

Затова и идеалът за мъж се трансформира – вече не е достатъчно да си окосмен, едър и наперен, за да си успешен и харесван. Трябва хем да си мъжествен, хем – чувствителен, хем да партнираш интелектуално на жената до себе си, хем да можеш да я осигуряваш финансово. Лесно e да се провалиш при толкова високи и разнопосочни изисквания.

За разлика от мъжете жените все още разполагат със защитената територия на дома и семейството, която им дава базисна сигурност и самочувствие – ако жената е успяла да отгледа и изучи децата, тя се е справила с най-важните изисквания на социалната си роля. Оттук идва усещането, че “истинските” мъже са на изчезване.

– Какъв е идеалът за мъж на българина?

– Ако съдим по това какви мъже у нас се излъчват в лидерски роли, все още има носталгия по мускулестото главатарство. Но е очевидно, че не това са качествата, които носят успех в личен и обществен план.

Честно казано, и аз харесвам смелите, решителни мъже – не балканските бабаити, а по-скоро благородната рицарска версия за мъжественост, героичния тип на воина, защото представата ми за мъжественост е възпитана от романтично-приключенски юношески романи. Не случайно колекционирам фигурки на рицари.

Но героичните времена са отминали. Онова, което се изисква от мъжа воин, е да може да концентрира вниманието си в една точка, да разпознае врага и да го връхлети смело и безмилостно – да се наредят рицарите в боен клин, да се врежат в строя на враговете и да им изпосекат главите с големите си мечове. Тази конструкция на ума днес върши все по-малко работа, макар че известна доза агресия е необходима в бизнес войните и политическите битки.

В сложния свят, в който живеем, вече няма ясно разпознаваем враг, няма героични каузи и романтични приключения, които животът да ти предлага. Завихрени сме в турбулентна и нестабилна среда, в която мъжът трябва да успява чрез комбинация от компромиси, временни коалиции и частични обвързвания.

Пълното отдаване на една кауза все по-често се оказва губеща стратегия, печелят гъвкавите стратегии на свързване и работа в мрежи.

– Странно защо, но днешните жени се справят доста по-добре в такава “турбулентна” ситуация и все по-често се оказват в ролята на силния. Заради слабостта на мъжете ли?

– Така е, защото вече има нова дефиниция на сила, много по-свързана с гъвкавост и адаптивност, отколкото с конфронтация и неотстъпчивост, което предполага способност за поддържане на отворени отношения на договаряне и предоговаряне. Това са по-скоро женски характеристики, свързани с отглеждането на децата и грижата за вписването им и оцеляването им в средата. Едно е сигурно – фактът, че си мъж, вече не ти гарантира доминираща позиция.

– До момента науката, армията, полицията например бяха типично мъжки полета за реализация. Защо сега учените зоват мъжете да бъдат допуснати до традиционно феминистки професии каквито са учител, възпитател, медсестра. Защо?

– Защото момчетата и младите мъже в разпадащите се патриархални култури не разполагат с достатъчно убедителни модели за идентификация. Това е т.нар. феномен на отсъстващите бащи, на бащите, които са емоционално оттеглени и дезангажирани с отглеждането на децата.

Поради отсъствието на мъжа като обект за идентификация момчето изгражда своята идентичност като се разидентифицира с жената, т.е. мъжко става всичко онова, което не е женско. Така се ражда мачизмът, хипермъжествената фасада, зад която се крият неувереност и емоционална незрелост.

Такива мъже всеки път, когато усетят у себе си проява на “женствени” тенденции – уязвимост, ранимост, нужда от грижа – силно се разтревожват и извършват нещо ужасно мъжкарско – най-често да се напият и да набият някой по-слаб.

– Странно е, че все повече мъже се примиряват с успешните кариери на жените до тях, не се и амбицират да ги надминат. Защо?

– Допускането за мъжко превъзходство в някои области се дължи не толкова на биологични качества, а по-скоро на социално конструирани феномени. Това е феноменът на “натурализация” – вменяване на природна валидност на разлики, които са конструирани социално и културно. Например на жените се приписва непълноценност в точните науки или в управлението на финанси, просто защото дълго не им е бил даван шанс да участват в тези дейности. Има куп доказателства, че когато бъдат допуснати до същинско съревнование с мъжете, жените се справят не по-зле от тях.

– Днешните мъже имали по-лош имидж, здраве и образование от жените, отчитат учените. Извършвали и повече престъпления. Какво ги прави толкова уязвими?

– Когато не можеш да отговориш на проваления си модел за успешен мъж и когато не разполагаш със средствата, които в реалността или във фантазиите ти трябва да имаш, за да бъдеш харесван и признат, опитваш да компенсираш това по лесния начин, като се мутризираш.

– Оказват ли се мъжете по-неподготвени за живота?

– Ако не бъдат подготвени за живот в сложна, комплексна, динамична, променяща се среда и ако не бъдат поставени във връзка със своите “женствени” характеристики, те изпадат в риск.

Познавам мъже, които започват да се примиряват с ролята си на придатък към жената с аргумента “Така и така нищо друго не става от мен”. Такива мъже са ориентирали житейските си проекти към това да си намерят жена, която да се грижи за тях, да ги дундурка и отглежда, а те да я ощастливяват сексуално, като за целта се поддържат в добра форма – нещо средно между държанка, жиголо и съпруг “под наем”.

Има и новатенденция – все повече жени се отказват от устойчиви връзки с мъже и гледат на тях като на донори за създаването на поколение.

– Не вървим ли към матриархат?

– Матриархатът е мит, който почти не е наблюдаван антропологически. Може би е феномен на бъдещето, а не на миналото. Защо не?

– Кризата няма ли да обезсили още повече силния пол?

– Във времена на кризи и преходи, в каквито ние непрекъснато пребиваваме в последните 20 години, мъжете се справят по принцип по-зле, защото отнасят основния удар. Това е така тъкмо заради патриархалните нагласи, според които мъжете носят отговорността за състоянието на публичния свят – икономиката, политиката, държавното управление.

Провалът в тези сфери се схваща като провал на лидерството, тоест като мъжки провал. Докато самочувствието на жената се гради върху семейството, ако случайно преуспее и в мъжка сфера, това е допълнителен бонус.

– Как тълкувате метросексуалността?

– Метросексуалността носи елемент на протест, оттегляне и отказ от тази хиперсексуалност, която бележи традиционните полови роли.

Патриархалната култура дефинира мъжете като свръхмъже, а жените като свръхжени, които взаимно се допълват. От едната страна е героичният мъж, а от другата е уязвимата, крехка и безпомощна жена, която копнее да бъде защитена и обладана от коравия юнак.

Постмодерната култура размива тези граници и позволява игра с идентичностите чрез преразпределяне и свободно комбиниране на мъжките и женските характеристики. Появяват се същества, които от гледна точка на патриархалния модел са неопределни, почти безполови.

– Има ли география мъжествеността на жената?

– Има такава зависимост – колкото по-провалени са мъжете в едно общество, толкова по-силни стават жените. Типичен пример е Русия, където на жените исторически се пада тежката роля да продължат живота през поредица от кървави войни, революции и репресии, при които мъжете са подложени на систематично изтребление и унижение от други мъже. Формира се силна, активна, жертвено героична женска идентичност, която решително доминира над пасивните, наплашени, травмирани и често алкохолизирани мъже.В критични моменти като Втората световна война нацията оцелява благодарение на готовността на жените да поемат мъжки роли. Не случайно думата “родина” на руски, а и на български е в женски род и се отъждествява с изстрадалата, но непобедима славянска майка.
Между другото българската традиционна култура изобилства с образи на юначни жени и майки, които се справят с мъжки задачи. Баба Илийца е емблематичен пример. Почетното й място в канона на българското средно образование според мен е едно постоянно припомняне, че мъжът рано или късно ще се докара до жалко и безпомощно състояние и ще трябва някоя корава баба да изтръгне кола и да го спасява.
 

вестник 24 часа