Мениджърката е родена  през 1956 г.  Завършва Института по международен туризъм, специалност „Хотелиерство и ресторантьорство”, Икономически универитет Варна, специалности „Международен туризъм” и „Стопанско управление”. Магистър е по „Здравен мениджмънт”  от ИУ „Асен Златаров” – Бургас. От 1976 г. работи в сферата на туризма, последователно като управител на ресторант, комплексен управител, зам.директор „Маркетинг, продажби и реклама” на КК „Св. св. Константин и Елена”. Има специализации в Германия, Испания и Кипърския университет по туризъм. Участвала е в квалификационни семинари в Унгария и Турция. Понастоящем е директор на хотел „Голдън Явор” – „Златни пясъци” и на туроператорската фирма „Prestige Property”.  Трети мандат общински съветник, втори мандат зам.председател на Общински съвет Варна. Член на Комисията по търговия и туризъм към Общински съвет –  Варна.

 Кое е най-сериозното предизвикателство, с което се сблъсквате в работата си?

    В течение на годините предизвикателствата се променят. Преди 10 години мислихме, как да обслужим по-добре туристите, които имаме. Нямахме проблем с квалифицирания персонал, дори и със заетостта. Знаехме, че ще имаме туристи през целия сезон, знаехме, че имаме сезон до октомври месец. С течение на времето обаче настъпи бум в строителството на хотели, вече се борим за всеки турист. Най-голямот предизвикателство в момента е, че сега се борим и за всеки човек, който да обслужва туристите. Няма достатъчно подготвени кадри, нещо повече: стигна се дотам да търсим изобщо някакви хора, които да работят и наша задача е да ги обучим в движение. Същевременно качеството на обслужване е по-важно отвсякога, защото има голяма конкуренция, както в рамките на нашите туристически комплекси, така и по отношение на конкурентите ни в Гърция, Турция, дори Хърватия. Надявам се обаче туристическият пазар да се нормализира и да сме в състояние да предложим качествена услуга на нашите гости.

Според вас с какво българсикят бизнес може да изненада европейския?

    Безспорно европейският бизнес е добре развит, работи по установени стандарти и предлага определено качество. Само че българският бизнес има нещо, на което са го научили 20-те години на трудности и неволи и което е непонятно за европейския – а именно адаптивност и възможност за справяне с всякакви предизвикателства. Европейските мениджъри са добри при равни други условия, но в ситуация на криза и нерегулиран пазар са безпомощни, докато в същото време тук ние сме в пълната си сила. Ето дори и в сферата на туризма практиката показва, че западните мениджъри, които идват тук да упраавляват хотелски комплекси,  бързо си заминават и биват сменени от нови, защото не могат да работят по начина, по който го правим ние. Успешните мениджъри на хотели в България са българи.

Какво пречи най-много на бизнеса във Варна?   

Бизнесът във Варна се развива добре. Тук има добра инвестиционна среда и засилен интерес от страна на западни, а и руски партньори. Това, което пречи на бизнеса във Варна е това, което пречи на бизнеса в България изобщо – бюрократичната система, лицензионните режими, твърде бавният темп, с който се случват нещата. През последните 8 години се направиха определени законодателни постъпки това да се промени, но като всичко останало и това е процес, твърде бавен за съжаление.

Кои са най-важните проекти, които трябва да се реализират в нашия град?

    Нашият град  е от ключово значение в икономиката на страната – ние сме граница на Европейския съюз и това ни прави важен транспортен център, предстои да се развие морският бизнес, да се увеличи капацитетът на Пристанище Варна, да се развият прпоекти за алтернативен туризъм, който да генерира повече средства в нашия град. Във Варна има и възможности за развитие на енергийни и селскостопански проекти.

Как виждате Варна след 10 години?

    След 10 години  Варна ще продължи да бъде вторият по значение град в страната след столицата. Ще продължи да бъде най-добрият град за живеене в България, ще се разгърне на юг и на север – североизток, ще наброява над 1,5 милиона души и за съжаление ще се сблъсква с проблемите на големите европейски градове – натоварен трафик, замърсен въздух, голяма трудова миграция. И, разбира се, след 10 години ще посрещнем много туристи и гости на града, които ще бъдат привлечени от богатата ни програма, характерна за всяка европейска културна столица.

Как поддържате ентусиазма в работата си и как мотивирате екипа си?

    Важно е да се разбере, че туризмът е свързан с хората. Това е цикъл, в който човекът е и на входа, и на изхода. Когато се работи с хора, предизвикателствата са по-големи и отговорността е по-голяма. Трябва да сме по-гъвкави и да имаме реакция на всичко. Хората, които решават да работят в тази сфера обикновено са хора, които обичат да общуват, за които е важно, клиентите да остават доволни. Ако имаш такъв екип, трябва да го поддържаш и да поощряваш. Ако показваш на персонала си, че цениш усилията, които полага, това се оплаща – с още по-качествена работа и отдаденост.

Защо българите не обичат успелите хора?

    По принцип не съм съвсем склонна да се съглася, че българите не обичат успелите хора. Самият факт, че процъфтява жълтата преса, която пише за успелите хора и риалити формати като "ВИП брадър", "Денсинг старс", "Великолепната шесторка" и др., показва, че ние всъщност симпатизираме на успелите хора. Друг е въпросът, че не сме свикнали да се борим за успеха.  45-те години социализъм  не възпитаваха амбиция, защото имаше уравнивиловка и беше все едно, колко усилия полагаш. Ние искаме да сме успешни без да полагаме усилия, защото погрешно смятаме, че успехът ни се полага по право. Не че не обичаме успелите хора, просто не ни се работи достатъчно, а искаме да имаме това, което имат и те. Социализмът има много грехове към нашия народ и това е един от тях – превърна една работлива нация в хора, на които нито им се работи, нито им пука особено за греховете на обществото, като корупцията и престъпността. Ние просто претръпнахме и вече сме безразлични.

barometar.net