Бихте ли ни разказали малко повече за постановката „Горката Франция”, на която сте продуцент?

 Проектът се зароди в началото на месец май, тази година, когато се появи идята за направата на такъв спектакъл. В основата сме аз и режисьорът Богдан Петканин. В началото започнахме да мислим за определен текст и определени актьори. Целта ни беше да съберем  творчески екип, с който да създадем спектакъл, който да бъде продаваем не само в столицата, но и в големите областни градове на България. Но конкретно ще бъде в репертоарната програма на театър Българан във Варна, както в Народния театър и сцена „Сълза и смях” в София. Във Варна ще гостуваме веднъж месечно и искрено се надявам публиката в морската столица да се забавлява на нашата постановка. Първото представление в града ще е на 2 ноември от 20 часа на сцената на театър Българан.

 Защо решихте да се спрете именно на този текст?

 Избрахме заглавието заедно с режисьора Богдан Петканин, защото постановката е изключително забавна, поднесена е много фино, типично по френски. Мога да кажа, че буквално всяка втора реплика е смешна. Преди премиерата в Кърджали се страхувах, защото не знаех как ще бъде приета от публиката. Тя обаче се забавлява много и наистина хареса представлението. Спектакълът е поставен доста театрално. Богдан Петканин е млад режисьор, но вече е поставил много постановки, включително и в Русия. Работи много фино, като в работата му има много истиност и психология. Конкретно за „Горката Франция” ще отбележа, че няма евтини смешки, което го прави подходящ за всички възрасти и хора. Това е комедия за сблъсъка на поколения, сексуална ориентация, ценностни стойности, идеали и любов. Като основната тема е, че в името на любовта, човек отстоява правото си на свобода и избор.

 Kои актьори ще видим в постановката?

 Актьорите са изключително талантливи. В спектакъла се изявяват Сашо Дойнов, който е изключително смешен и добър актьор. Участие взе и сина на Катето Евро, Алексанър Кадиев, който има зад гърба си две номинации за Аскеер. Той се изявява в театър „Зад канала”, а напоследък стана известен с ролята си в сериала „Стъклен дом”. За варненската публика ще бъде интересно участието и на Албена Михова, която е родена в морската столица и е много силна комедийна актриса.

 А трудно ли е да се осигури спонсорство и да се намерят пари за реализирането на подобен проект?

 Много е трудно, много. Истината е, че се учудих, че намерих хора, които да помогнат в реализацията на спектакъла. Бях изключително амбициран и не само успях да осъществя проекта, но и всичко свързано с него – да направим наш декор, да платим на актьорите и да организираме началото на спектакъла. Костваше ми много труд и от началото на проекта през месец май не съм спирал да работя.

 А защо решихте да продуцирате спектакъла?

 Идеята се роди от това, че в момента в сферата на българското изкуство има много проблеми. Виждаме, че има и театрална реформа. Мога да кажа, че ситуацията е кризистна, а положението в тези среди е тежко.

 Споменахте театралната реформа? Какво смятате, че трябва да се направи, за да се подобри състоянието на българския театър?

 Мнението ми е, че хората от творческите среди трябва да се захванат с преструктуриране на театъра и от държавна структура да се премине към частни трупи. Реално в момента държавата е купила изкуството поради факта, че не се отпускат никакви пари, а бюджетът е максимално съкратен. Бяха освободени много хора на изкуството. В момента нямаме възможност да реализираме идеите си, нито творческите си проекти. Затова апелираме към спонсори, фирми, които биха подпомогнали изкуството.

 От финансова гледна точка колко струва да се реализира проект като „Горката Франция”?

          
Зависи.. Варира, може да е спектакъл без декори за 5-6 хиляди лева. С по-масивни декори представлението може да струва около 15-20 хиляди. За нещо наистина грандиозно са необходими между 50 и 100 хиляди лева, което е и максимума за България. На Бродуей цената на един спектакъл варира от 500 хиляди до 1 милион долара.

 Вие станахте известен  най-вече с ролята Ви в телевизионния сериал „Забранена любов”, сега Ви виждаме да се изявявате и на театралната сцена. Къде се чувствате в свои води?

 На сърцето ми са театъра и киното. Телевизията не ме изкушава, но смятам че тя е нещо, през което всеки един актьор трябва да премине, за да се научи как се случват технически нещата. Телевизията е голяма школа, но предпочитам театъра или киното. В театъра е трудно, защото всичко се случва тук и сега и от тази гледна точка той е и най-сложен за актьора.

 Вие сте млад актьор, реално сте в началото на професионалната си кариера. Къде се виждате след 5-10 години?

 Мечтая да работя с чужди актьори, а също и с родни имена – Камен Донев, Мариус Куркински, Юлиян Вергов. В момента участвам в една постановка с Иван Бърнев, който е и един от любимците ми. Бях приет в една школа в Америка, но заради този проект нещата бяха стопирани. Исках да го продължа и да го реализирам. Надявам се, живот и здраве, до няколко години планирам да замина да уча там и да видя как стоят нещата в Ню Йорк.

Интервю:Екатерина Монева

briz15.com

02.11.2010