Ели Маринова: Обсъждане на поправка в закона разбуни духовете на фелдшерите. От какво се боят колегите ви?
Веселина Цветанова: Поради предстоящи промени в закона фелдшерите, предимно работещи в малките населени места са притеснени, че ще останат без работа. Ясно е, че в тези селища има дефицит на специалисти, населението е предимно от стари хора, страдащи хронично и с чести потребности от здравни грижи, трудно подвижни, особено в есенно-зимния сезон. Фелдшерът има право на диагностициране, но няма право да разчита рентгенови снимки, както и да борави със съвременна апаратура, уточняваща даден здравословен проблем. Но по мое мнение трудът на фелдшерите може да бъде доволно полезен, защото школата, която имахме в миналото е доста добра, освен това те имат опит и аз разбирам тяхното притеснение.
Е.М.:Какво е положението във варненските училища – повече фелдшери ли работят или медицински сестри?
В.Ц.: В много училища има все още фелдшери, но те са назначени като медицински сестри, има и такива с по две сестри, има и т.нар. приходящи лекари, които обслужват повече от едно училище, детски градини с филиалите. Те не са стационарни само в един здравен кабинет. Работят по направление „Медицинско обслужване” на здравни кабинети към Дирекция „Здравно развитие” към Община Варна. Определено има дефицит. Беше време, когато това перо от здравеопазването работеше с пълна пара. Имаше стоматологични здравни кабинети с цялостно оборудване, там се извършваха не само редовните измервания на учениците в началото и края на учебната година, а и имунизации, прегледи, лечение.
Е.М.:Достатъчно оборудвани ли са лекарските кабинети във варненските училища в момента, в частност – двете училища, които съчетават една сграда по настоящем – ОУ ” Г.С. Раковски” и 5 ЕГ „Йоан Екзарх”?
В.Ц.: Според наредба от 27 април 2000 г. от закона за здравето тези кабинети в детски заведения и училища са за до-лекарска помощ. Те трябва да разполагат с най-необходимите консумативи и лекарства за бърза реакция при здравословно неразположение на детето до идването на лекар. Аз съм подала заявка за тези лекарства за новата учебна година съобразно броя на децата в двете училища още през месец май – в края на предходната учебна година.
Е.М.:Доставени ли са ви консумативите и лекарствата от Община Варна и в частност дирекция „Здравно развитие”?
В.Ц.: Все още не.
Е.М.:Как тогава реагирате ако дойде дете с болки в стомаха, главоболие, прилошаване?
В.Ц.: Първо снемам жизнените му показатели – температура, кръвно налягане и съобразно това, ако се наложи, викам „Спешна помощ”. Независимо дали детето е дошло само или с другарче, аз му помагам да се върне в класната стая като го предавам на преподавателя и изрично подчертавам какво е предприето при първата помощ. Търсим връзка с родител, а на следващия ден се интересувам какво е развитието на състоянието на детето. Това са неща, на които аз държа. Така трябва да бъде според мен.
Е.М.:Според наблюденията ви с какви най-често срещани проблеми идват при вас децата? Нахранени и добре облечени ли са?
В.Ц.: Много ми е тъжно да го кажа, но децата определено страдат масово от дефицит на внимание от страна на родителите. Особено по-мъничките. Не мога да допусна едно дете да дойде в понеделник на училище ненахранено, с лека дрешка в студен декемврийски ден. С някакви парички в джобчето, но гладно. Вярно, че до 4 клас на децата се предлага безплатна закуска, друг е въпросът дали те я приемат. Прави ми впечатление, че в забързания си ден родителите като че ли пропускат стриктната грижа за децата си. Редовно идват деца със стомашни болки, защото не са яли.
Е.М.:Идват празници. Вие като медицинско лице какво съветвате децата? Те ще поостанат в къщи през коледната ваканция.
В.Ц.: Повече движение, спорт. Хъсът на децата за спорт не е угаснал, това ме радва. Препоръчвам им да ходят пеша повече, дори да е обиколка на кварталната градинка. Колкото може по-малко да се застояват пред компютъра и в игра с мобилния телефон. Децата трябва да бъдат приканвани да излизат да играят, да се разхождат, важно е да се хранят балансирано, да си разпределят времето разумно. Защото здравословния начин на живот ще подреди деня им така, че ще им стигне времето за всичко.
Не е без значение това, че все повече българчета страдат от наднормено тегло, затлъстяване и диабет. Стряскащо е, че България по данни на СЗО е в първата десетка на т. нар.не-инфекциозни хронични заболявания, диабети, хипертонии. Не е нормално едно дете да яде на крак всеки ден джобове, тостове, чипсове и на 6-7 г. да тежи 60 кг. Нашата нация е водеща в негативния списък, постоянно пада и възрастовата граница. Тук трябва заедно да се борим с това явление – родители, учители, здравни работници. Заинтересовани сме, защото децата са нашия утрешен ден.
14.12.10

