Немските стандарти са добър пример за българското висше образование, коментира ректорът на Техническия университет проф. д-р инж. Камен Веселинов

– Преди 20 години Техническият университет в София стана пионер в нещо непознато за българското висше образование.

– Тогава формално бе създаден Факултетът за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт. Решението е взето без мое участие, но се включих буквално от самото начало в осъществяването на проекта. Забележете, разговорите за Немския факултет са водени между България и тогавашната Западна Германия още преди падането на Желязната завеса. Така се стига до договор между Техническия университет и Германската служба за академичен обмен. Още една интересна подробност – на същото заседание на Академичния съвет, когато се взима решението за откриване на немски факултет, е решено да се открие и руски факултет. Но вече 20 години така и не се разви идеята за руски факултет, а немският чества юбилей.

– Вие сте бил негов декан. Какво се случи в този период?

– Осем години, в самия период на изграждане на факултета, бях негов декан. Тогава подготвихме академичния състав, който да преподава изцяло по германски учебен план, със съответното съдържание и изисквания. За мащабите на тази задача говори фактът, че за преподаването в една специалност са потребни около 50 подготвени университетски преподаватели. Началото бе поставено със специалността „Машиностроене", с 6-годишен период на обучение и двугодишно надстроечно обучение за дипломирани инженери. Те получаваха допълнителна икономическа подготовка.

През тези осем години изградихме първите лаборатории по немски образец. Доставено бе съответното оборудване за тях. Изготвени бяха учебните планове, програми и документация по германски стандарт. Досега немската страна е вложила в проекта около 11 милиона евро – за стажове на българските студенти в Германия, за специализация на преподавателите, за подготовка на дипломни работи. Осигурени бяха и немски преподаватели.

– А защо обучението е било 6-годишно?

– Бъдещите инженери-машиностроители имаха една подготвителна година, през която допълваха знанията си от 13-годишното гимназиално обучение в Германия. В тази подготвителна година вкарахме губещия се материал най-вече по математика, химия и физика и по усъвършенстване на немския език. Това позволяваше един спокоен преход към немските учебни планове и програми.

След двайсет години от началото на проекта Машиностроителният факултет на Технологичния институт на Карлсруе продължава да ни подкрепя. Открихме още една специалност – по информатика. Задачата ни днес е да поддържаме високия стандарт на немското инженерно образование в нашия факултет, защото абсолвентите му получават и немска диплома.

– Проектът е рожба на партньорство между Техническия университет в София и Университета в Карлсруе. Но днес говорим и за трета страна – научноизследователския институт в Карлсруе.

– След реорганизация университетът и научноизследователският институт в Карлсруе вече са едно цяло. Реформата бе подплатена със съответното държавно финансиране. Днес Технологичният институт на Карлсруе е сред първите три елитни университета на Германия. Тази структура е много интересна и би могла да бъде полезна и на България при евентуалната реорганизация на българското изследователско и  университетско пространство. Ключовата дума днес е интеграция и германците са пионери в тази насока.

– Оценява ли се това, което българското висше образование има в лицето на първия Немски факултет и на постигнатите от него резултати за тези 20 години?

– Всичко, което правим в Техническия университет, обикновено идва в България 15 – 20 години по-късно. Така беше и с немскоезичното обучение. Започнахме го преди 20 години, но едва сега чуждоезиковото обучение и партньорството с чужди университети си пробива път в българското висше образование.

А тези програми дават на младите българи образование, съпоставимо с обучението във водещи европейски университети. Немският факултет на Техническия университет наложи нов стандарт на висше образование. Затова открихме програми и на английски и на френски език. Опитът ни е приет радушно в индустриалните среди. За това говори добрата реализация на абсолвентите ни. Тук бих добавил за съжаление. Защото става все по-трудно да ги убедим да останат в университета. Мисия невъзможна, след като инженерите, подготвени в чуждоезиковите ни факултети, започват със стартови заплати от 1200 лв.  – равни на ректорската.

– Ако имате възможност да се върнете 20 години назад …

– Ако преди 20 години имах сегашния опит, може би щях да положа повече усилия, за да наложа германския стандарт в системата на висше образование у нас.

 bnews.bg

16.12.10