Интервю на Ели Маринова с Иван Иванов (Дядо):

 Ели Маринова.: И Вера Кочовска, и Емил Димитров, и Невена Коканова, и Пепа Николова си отидоха от този свят тихо, на пръсти. Ценим ли значимите си хора, тези, които оставиха истинска диря в културата на България? 

Иван Иванов (Дядо): Да, за няколко месеца понесохме доста загуби…. Стефка Съботинова, Надка Караджова… много са….Благодаря за този въпрос! Изпишете отговора ми с главни букви, моля. НЕ! Ние сме от народите с най – дълга история, но именно за нас важи в пълна сила това – НАРОД, КОЙТО НЕ ЦЕНИ И ПОМНИ ИСТОРИЯТА, КУЛТУРАТА, ЛИЧНОСТИТЕ СИ НЕ Е НАРОД!

Последното ми възмущение беше свързано с Васил Левски. Правих материал, свързан с 19.02 и попаднах на един цитат от работата на един студент по история, който май трябва да се кандидатира за книгата на рекордите за най-много допуснати грешки в едно изречение – и писменни, и исторически, и смислени. На всичко отгоре свързани с името на Апостола на Апостолите!

 „Левски бил задържан на път за букуреш край село къкрина докато се гримирал като дякон за да лъже турците че не е той и го обесили”

Нямам какво да допълня! Срам ме е! Отдавна и от това, че говорим за Левски като част от задължителен държавен протокол. За останалите се сещаме само като прочетем по вестници или от некролозите! Наистина ме е срам! Много!

 Е.М.: Къде можем да ви гледаме на екран днес?

 И.И.: О, не ме търсете в ефир! Имам предложения разбира се, но аз съм човек с чувство за мярка. Остарях. Макар, че само в България възрастта има значение, а и… знае ли човек… Сега само подготвям млади кадри.

 Е.М.: Предаването, което искате да направите утре?

 И.И.: Ако все пак се случи, то ще е предаване различно от всичко в ефира, ще бъде скъпа продукция с гости българи от чужбина, на живо, с концепция, която ще откриете между изреченото от мен до тук. Повече не трябва да казвам. Ясно защо, нали?

 Е.М.: Казват ви „Дядо”. Защо? Разкажете за нашите читатели!

 И.И.: Ще спестя десетхилядното разказване на тези причини… може и да са повече, защото от 30 години така ми казват. Приемете го като арт псевдоним. Харесва ми.

 Е.М.: Ами когато станете дядо, как ще ви казват внучетата?

 И.И.: Разбира се, че дядо. Те със сигурност ще влагат и разбират друго. Дай Бог да доживея!

 Е.М.: Гледате ли новини? А харесвате ли това, което ви казват по новините?

 И.И.: Аз съм от хората, които не пропускат новини. Когато съм на работа гледам в интернет. Но държа на новините. Живея с тях. Харесвам или не – новините са новини и човек трябва да е запознат с всичко. А като видиш две или три емисии на различни телевизии вече няма да си манипулиран зрител и можеш да имаш свое мнение по който и да било въпрос.

Е.М.: С какво се занимават синовете ви? Някой от двамата взе ли вашата професия? 

И.И.: Въпреки „предизвикателствата” на професията ми, семейството ни е с 32 години семеен „стаж” и това се дължи преди всичко на изключителната ми съпруга Вили. Както казваше и Вера Кочовска – „тя ти е светица”!  Безкрайно съм и признателен за всичко, което изтърпя за тези толкова много години за да вървим заедно през живота, да си вършим работата, да си гледаме и възпитаваме синовете. Колко сме успели още е рано да се каже, струва ми се. По-големият ни си Станислав – Стенли наистина наследи професията на баща си на 100%. В момента е един от най-добрите мениджъри в областта на културата във всичките и области. Никак не му  е лесно в кризата, но то е защото работи честно.

По-малкият, Деан, известен с арт. псевдоним Di-Do както знаете е поп певец, чийто мениджър и продуцент е неговият брат Стенли. Получава се нещо като затворен кръг, нали? Стига да не беше в България, простете. В репертоара си Di-Do има над 30 авторски, български песни композирани от най-големите композитори, текстописци, аранжори, няколко клипа, участия в конкурси включително Евровизия, записи със звезди….  От известно време обаче усещам разочарованието му. Причината е проста. Българският ефир е задръстен от чужда музика. Никъде не звучи бг музика или там, където звучи се спазват определени регламентирани отношения с определен кръг изпълнители.

Явно не е дошъл ред за приемане на закон, който да регламентира в проценти излъчването на българската и чужда музика, както е в много държави. Хайде пак с примери. Кажете кой и кога ще чуе българска песен в ефира на Турция, Гърция, почти цяла бивша Югославия… да не говорим за Европа. Та! Разбирам разочарованието на Di-Do и опитите му да премине в друг бизнес. Дано се подредят нещата. Иначе им се радваме на възпитанието, на образованието, на гражданските им позиции, на приятелите … Да са живи и здрави! Благодаря за този въпрос!

Е.М.: Какво е да имате до себе си една силна жена – опора, приятел или одушник?

И.И.: Аха, да. Да продължим за семейството ни. Чудесно е, че определяте съпругата ми като силна жена. Точно така е. Ще дам само един пример. Тя е родена на 31 декември и никога за всичките години не сме празнували нито рожден ден, нито нова година всички заедно. Почти винаги и тримата сме на работа по сцените из страната. Правихме опити да бъдем на работа и заедно, но… не се получи. Представете си картинката. В 0,00 часа на нова година тръгват фойерверки, хората се прегръщат, целуват… а тя, сама някъде в залата, защото съпругът и е на микрофон, и води празничната нощ. Десетки са такива случаи. Докато бяха малки момчетата да речем някой се разболее или дори някой от близките ни има нужда от нещо… тя отново е сама по същите причини. Не силна, много силна жена е съпругата ми. Обичам я, дано ни е жива и здрава и много щастлива! Готов съм да направя всичко, за да е така.

Е.М.: Как релаксирате?

 И.И.: Пак към Бригита.Тя ме научи на релакс за 15 мин. Правя го всеки ден.

 Е.М.: Как и къде виждате себе си тогава, когато спрете да се занимавате с журналистика?

 И.И.: Аз никога не съм се занимавал само с едно нещо.  И няма да го допусна.

 Към първа част от интервюто:

http://www.barometar.net/?view=24018

barometar.net

25.02.11