Приятел скоро при напомни, че в България е лукс да говориш свободно и да казваш това, което мислиш. Веднага се сетих за един продавач на вестници във Варна, който обикаля улиците и крещи на висок глас заглавията на газетата. Често се случва чешитът да прави свои интерпретации на новините и да говори, каквото му скимне. Варненци посрещат с ехидни полуусмивки неговите излияния и едва ли го вземат на сериозно. Но когато Бербатов или Стоичков кажат това, което мислят тогава много хора настръхват и започват да ги анализират и критикуват. Защото, когато си нависоко и си постигнал много в комплексирана страна, като нашата се предполага, че трябва да си мериш приказките. Както правят с малки изключения зализаните ни политици, звездите от шоубизнеса, изкуството и спорта. Всички сме принудени да живеем с публични тайни, публични истини и пр. Тъпа история, но в България е традиция истините да се изричат под сурдинка, да са подхвърлят ехидно намеци и да се смеем с ръка пред устатата. Навици на комплексиран народ, който не може да се отърси от миналото си, когато стотици години не е можел открито да изразява мнението си. По тази причина и слуховете у нас са традиционен начин за омаскаряване и виреят в благодатна среда. Луксът да говориш това, което мислиш е за Бербатов, Стоичков и продавача на вестници Калинчо. И те го правят, защото са свободни и не им пука, че разни дребни души им се присмиват зад гърба.

Иво Югов