В живота обаче стоп кадри няма, животът не може да бъде спрян, не можеш да измолиш това от него. Този образ, крайно анимализиран, ни казва само едно: тепърва ни очаква бурята. Този образ ни води право там.Историята сякаш се е преместила някъде другаде – скрила се е оттук и от нас, от нашите лигавения и безобразия. От нашите преструвки и мърсувания с фактите. Коя история ще издържи такива преструванковци, това е невъзможно.

Историята сякаш се е преместила някъде другаде.На снимката виждате стоп кадър от един скромен, но много важен телевизионен репортаж.Историята сякаш се е преместила някъде другаде – скрила се е оттук и от нас, от нашите лигавения и безобразия. От нашите преструвки и мърсувания с фактите. Коя история ще издържи такива преструванковци, това е невъзможно. Един от тъй наречените олигарси – по български това означава фантомни чепове, пръкнали се неизвестно как и откъде, твърди във вестника си, че държавата не била направила достатъчно за интеграцията на циганите. И как да го направи – когато същата държава беше заета да удовлетворява крадливите мераци на този мъник, който се превърна в олигарх от нищото, а сега се е запътил пак към нищото.

Преходът беше Великата Епоха на Разграбването. Но на нашите цигани Саркози им е виновен. Поощряват ги да го казват, макар че едва ли го мислят. Винаги измежду циганите се намират по-цигани, а всъщност някакви мелези, които оглавяват заради тайните си мераци всеки протест. Един от тях рече за изгонените от Франция: “Това не са маргинали, които живеят под моста, това са хора, които работят и се трудят, и си изкарват прехраната. И които, между другото, докарват брутен вътрешен продукт на самата Франция. Ясно е, че те са подбрани по етнически признак и ясно е, че става въпрос на практика за етническо прочистване” (Би Ти Ви, Новините, 17 септември). Човекът се готви да става депутат, което означава може би, че сетне ще попадне в затвора. И от сега нахално говори нелепости на глупавите българи.

Имаше един великолепен репортаж пак по същата телевизия от Враца: там от доста време не могат да се справят с два дръгливи цигански коня, които притесняват градското движение. Не го ли разбирате – ние с два дръгливи цигански коня не можем да се справим, та със саркозитата.Преди 20 години онзи тип щеше да се старае да попадне в университета, да завърши българска филология и да преподава в славната сливенска гимназия “Добри Чинтулов”, където по мое време беше изложена цигулката на поета. Без и през ум да му минава да дрънка за етническо прочистване и за маргинали. Сега обаче мъти главите на саркозитата, иска да стане втори Цветелин Кънчев – техният Кисинджър, както го нарекох по време на бунтовете в “Красна поляна”.

Хитреците знаят, че историята не е тук. Знаят, че всичко е игра на преструвки.Това е срамен цирк, ако думата срам все още означава това, което би трябвало да означава. Нашите нещастници протестират срещу Саркози, вместо да протестират срещу българските политици, срещу действителните си палачи – всички ония, които се лигавят от 20 години в политиката. Има ли измежду тях поне един храбрец, който да им каже кой ги унизи до днешната степен.

Чуха се невероятни неща, докато нашите се разправяха с техния си Саркьози – ако вярваме на някакъв австрийски циганин, професор при това, също наричан Саркьози, те били роднини с онзи, френския, коренът им бил от Унгария и пр. диви истории. При тях всичко е омотано до невъзможност. От миналия вторник до сега мога да посоча само един истински българин и неговото име е Георги Славов, кметът на Ямбол. Той каза право в очите на бунтарите от Блок 20, че лъжат като дърти цигани.

Никой вече не смее да произнесе думата “циганин”. Произведоха ги в роми, дадоха им този статут на измамното, фалшивото приличие, направиха ги нещо друго, но на думи – и сметнаха, че това им е предостатъчно. Проблемът е решен – Млък!, да не си посмял да ги наричаш цигани, макар те самите така да се наричат помежду си. Вече са роми и могат да оскотяват до крайна циганска степен.

През последните 20 години публичният език стана идеално безобразен, в него може да се промъкне всичко. Той е нещо като агне, направено от зеле, ако изобщо можете да си въобразите подобно нещо. Обаче и това го видяхме по една телевизия – в някакъв конкурс за сръчни готвачки. Дежурните оплаквачки и сега хитруват с истината за циганите и като неискано дете я изхвърлят в кофата.Лъжат като дърт циганин – обаче българските политици от прехода им бяха сръчните учители. Вслушайте се в това, което казва поредният им лидер, какво нахалство. Нашите произвеждали брутен продукт във Франция. Те не били маргинали, нищо подобно.

Вгледайте се сега в Иванка.Не са ви нужни минисаркозита от Бакърената фабрика или Филиповци. Въоръжете се с търпение – казвам го на репортерите, попитайте я как е попаднала в този ад, какво е представлявал животът й преди промяната и какво се е случило с нея през последните 20 години. Нека тя да напише българската история на провала. Имайте търпение да се проврете през преувеличенията и оплакванията, през лъжите и възторзите. През всичко, което накрая ще ви доведе до проклетата истина, видяна през очите на една обикновена жена.

У нас всичко е безобразно омотано, затова историята е избягала и се е скрила някъде като уплашено куче с подвита опашка. Ако остане тук, ще се спука по шевовете от недомислията ни. Едно момче, което коментираше репортажа за мача Клуж – Базел (PRO BG, 15 септември) по някое време смотолеви: “Сигурен съм, че който и български отбор да играе в Шампионската лига, стадионът ще се пука по шевовете”. И след секунда колебание се поправи: “По шефовете…” Не смятайте, че проявявам дребнавост. Ние наистина се пукаме по “шефовете” от лицемерие и несръчност. Машината за субпродукти бълва с пълна мощност. Чалгаджии пеят пред храм-паметника “Ал. Невски”. Камелия скоро ще стане лицето на българската журналистика. Първолачката Никол отсега се оплаква от “най-тъпите” училищни правила (Новините, 15 септември). А Филип Димитров ще раздава премъдрости в Грузия като шеф/шев на представителството на Еврокомисията – и това беше представено като извънреден успех, макар друга българка още преди години да оглави мисията в София. Ние се влачим все след поредната нова диря, със затворени очи. Между другото Филип Димитров би бил един от любопитните събеседници днес на саркозитата. След една кратка среща с него те може би ще се сетят да поискат да им се извинят и всички правителства на прехода.

За повечето български медии десетина дни някаква си Мишел Бонев беше явлението на кинофестивала във Венеция. Пък сетне се оказа, че няма нищо общо с него. А още по-сетне благодарение на “Труд” стана ясно, че Алексей Федорченко, български гражданин още от 2003 година, е спечелил пак там две от най-престижните награди, едната на ФИПРЕССИ. (За разсеяните репортери – това, последното, е международната асоциация на филмовите критици; филмов критик е човек, който професионално оценява един филм, не е брокер, който те води в някоя пицария и ти внушава лъжи.) Сега Министерството на културата да наеме един самолет и да изпрати обратно във Венеция двайсетина наемни журналисти, за да напишат истината, ако вече не са забравили как се прави това.

Ние се добираме до истината все от втория опит, дори и той не ни е достатъчен.Няма никаква разлика между Мишел и поредния “ромски” лидер. Същите фантазьори са и посткомунистическите копелета, израсли по коридорите на ЦК, държейки се за пешовете на бащите си номенклатурчици, които днес ни оплитат с новите си лъжи – сега пък за циганите. Но пресметливо забравят за проекта на бащите си, както обича да се изразява моят приятел Карбовски.

Подобни типове също са палачите на историята. Те се раждат наново всяка заран, за тях миналото не съществува сякаш. Те съзнателно ни пречат да се вглеждаме в него и да го проумяваме. На циганите пък това им е абсолютно забранено. Те трябва да забравят времето, когато бяха разбрали смисъла на приличието. Сливен – българският Манчестър, даваше хляб на хиляди от тях в текстилните си фабрики, това се случваше навсякъде из страната, циганите се задържаха дори в земеделските кооперации, по-късно прокълнати от Филип Д. Това бяха други хора. Днес вероятно те са разбрали, че онова време е било по-добро за тях, дори тогава да не им е изглеждало така. И после нещо се случи. Крадците започнаха да строят своя си капитализъм. А сега Саркози им е виновен, това им внушават.

Когато в изкуството светско-коктейлните маниери вземат връх, това е по-скоро комично. Но когато се хитрува с миналото, това вече е пагубно.Навремето също имаше доста нелепи преувеличения в изкуството – доста странни хора бяха фаворизирани, талантливите бяха и мачкани, и поощрявани едновременно, но общо взето никога изкуството не бе подценявано или пренебрегвано. Сега то също просто е натикано в ъгъла, където скимти жалостиво. Мишел, ах Мишел, е звездата.

Да не видиш двете награди на Федорченко и да се лигавиш с Мишел! Волжки или не знам какъв си българин, това не е и толкова важно, но той е български гражданин. Обаче ние сме “граждани на света” – цигани катунари иначе казано, и нашата дива амбиция е да се присламчим към “световния брутен продукт”, да станем чужденци, да станем нещо друго.

***

“На какъв език говори тази лелка?” – попита веднъж дъщеря ми, беше в първи клас.Слушаше приветствието по телевизията на тогавашният министър на образованието по повод 24 май.Харесвам Сергей Игнатов, той е от съвсем друга класа. Но и той каза нещо странно в интервю за първия учебен ден: между приоритетите на образованието той постави общуването на децата с учителите на по-задно място от откриването на клуб ресторанти в училищата и прилични тоалетни.

А вероятно отлично познава фразата на философа, че всички неприятности на човека идват от неспособността му да седи сам в стая – тоест, от неспособността му да общува със самия себе си.А ако се замислим още малко за нашите цигански работи, можем да кажем, че неприятностите ни връхлитат от неспособността ни да се вглеждаме в миналото.

***

С два дръгливи цигански коня не можем да се оправим. Обаче от Европа ни платиха милиони, за да си направим антистрес топки. Стискайте ги, стискайте ги, бурята наближава.

Кеворк Кеворкян

trud.bg