Поколението на 20 годишните в България е на път да се превърне в поредното, което ще загуби шанса си да промени нещо в държавата. След като 60-годишните бавно си отиват, а 50 годишните  управляват, зад гърба им наднича поколението на 40 годишните, което изгуби своите илюзии в несъстоялия се преход. Да, поколението на Любен Дилов-син успя да се реализира, но не успя да промени статуквото. Продажни политици, кукловоди от Държавна сигурност, мутри си остават основен пейзаж у нас. Какво правят 20-25 годишните? С изключение на спорадичните изяви, като природозащитници – нищо. Израстнали без морални ценности, объркани, завладяни от стремежа да забогатеят бързо или да отидат в чужбина, те пропиляват шанса си да променят държавата. От години не се е появил студентски лидер от калибъра на Емил Кошлуков и няма изгледи да се появи. Младите не намират кауза да се борят или по-точно каузите бягат от тях. Да защитиш орязания бюджет на университета си не е достатъчно да останеш в историята. Да трупаш приятели във Фейсбук и нарцистично да показваш  личния си свят не е кауза, а задоволяване на егото. Желанието да успееш в чужбина е похвално, но не всички имат капацитета да отговорят на високите критерии на западните държави. Какво остава за поредното несъстояло се поколение? Да се превърне в мрънкащо и да пропусне ентусиазма и енергията на младостта. Този факт е подтискащ, но е най-близо до реалността. Навиците от социализма не са напуснали 40 и 50 годишните и те ги предават на младите хора. "Нищо няма да промениш" – е най-често срещаната фраза, която убива в зародиш първия полъх за справедливост у младите. А този полъх е толкова слаб, че дори не се усеща.

Иво Югов

barometar.net