Трите филма са Akadimia Platonos (Гърция, Германия, режисьор Filippos Tsitos), Die Fremde (Германия, режисьор Feo Aladag) и Illégal (Белгия, Франция, Люксембург, с режисьор Olivier Masset-Depasse). Както и предишните кандидатури за наградата на ЕП за кино LUX, тези ленти говорят за чувствата и идентичността на европейците и ни карат да се замислим за културните и семейните ни връзки и за правилата, по които живеем. 

Трите филма са определени на „Дните на Венеция“, в раздела „ден на авторите“ на международния филмов фестивал във Венеция. Те ще бъдат показани на „Дните на Венеция“ на 10—11 септември 2010 г., както и в сградата на Европейския  парламент от 26 октомври до 19 ноември т.г. Членовете на ЕП ще гласуват за победител. Наградата на ЕП за кино LUX 2010 ще бъде връчена на 24 ноември 2010 г. от Председателя на ЕП, в Страсбург.
 

Akadimia Platonos (Академията на Платон)

Всяка сутрин Ставрос вдига металните щори на своя магазин за цигари и изважда отпред вестниците и няколко стола, на които той и неговите приятели седят по цял ден, гледайки прашния кръстопът и сивите здания наоколо. Всички те са много горди от това, че тяхното куче, Патриот, лае по всеки албанец, който мине по отсрещния тротоар. Ставрос и приятелите му не обичат чужденците, макар че те са съгласни да вършат работата, която не се нрави на гърците; не обичат и китайците, които започнаха да пристигат неотдавна. До входа на магазина майката на Ставрос, все по-сенилна, седи безучастно в кресло, безчувствена към нежните грижи, с които я обсипва преданият ѝ син. Един ден внезапно тя се хвърля към един албански работник, като го прегръща и го нарича „синко“ на албански. Какво знае действително Ставрос за своите родители? Майка му винаги му е казвала, че след като баща му е умрял, когато са живеели на север, тя се е преселила в Атина, когато той е бил на около една година. И сега приятелите започват да гледат изпитателно Ставрос: грък ли е той или албанец? Има ли наистина право да пее расистката песничка: „Албанецо, албанецо, никога няма да станеш грък…“
 

Die Fremde (Чужбина)

Какво бихте пожертвали за щастието на семейството си? Ценностите си? Свободата си? Родената в Германия Умай бяга от угнетяващия си брак в Истанбул, заедно с малкия си син Чем. Надява се да намери по-добър живот със семейството си в Берлин, но неочакваното ѝ пристигане предизвиква силен конфликт. Семейството ѝ е в плен на обичаите си, разкъсвано между любовта си към нея и ценностите на тяхната общност. В крайна сметка те решават да върнат Чем на баща му в Турция. За да запази сина си, Умай е принудена да се пресели отново. Тя намира вътрешна сила, за да изгради нов живот за себе си и за Чем, но нуждата ѝ от любовта на семейството ѝ я води към поредица от неудачни опити за сдобряване. Това, което Умай не разбира, е просто колко дълбоки са раните и колко опасна е станала борбата ѝ за самоопределение. 

Illégal (Незаконно)

Таня и 14-годишният ѝ син са незаконни имигранти от Русия, които живеят в Белгия от 8 години. Постоянно нащрек, Таня живее в постоянен страх, че полицията ще ѝ направи проверка — до деня, в който наистина я арестуват. Майката и синът биват разделени. Таня е настанена в приют. Тя прави всичко възможно да открие сина си, въпреки постоянната заплаха от изселване, която продължава да виси над главата ѝ.
 

Режисьорите за Европа

Режисьорът на Akadimia Platonos (Академията на Платон) Филипос Цитос казва: „Всеки е съгласен, че Европейският съюз е добра идея. Неприятностите започват, когато човек трябва да решава кой има право да влезе в съюза, кой има право да остане в него, кой ще получи помощ от него и кои от членовете му ще имат повече привилегии в сравнение с други. Около тези решения витае дискриминацията. Търпимостта е началото на решението. И как човек може да търпи самия себе си е темата на филма „Akadimia Platonos“ („Академията на Платон“). Спечелването на Наградата LUX би било признание, което филмът заслужава — но ще бъда честен: в тези много трудни времена за филмовите къщи, и в още по-трудните времена, които Гърция преживява, всяка помощ е добре дошла! Правенето на малки, независими филми на език, различен от английски, в днешно време може да се сравни с това да плуваш в непознат океан нощем. Постоянно се чувстваш така, сякаш всеки момент ще се удавиш. Така че си благодарен за всяко нещо, което ти помага да се задържиш над водата.“
 

Според режисьора на Die Fremde (Чужбина) Фео Аладаг „ние живеем в мултикултурно общество, което вече не може просто да проповядва идеята за консенсус, а трябва да намери нови начини за справяне с нарастващото раздалечаване. Това ще стане само ако продължим диалога и ако се оставяме да бъдем водени от приликите си, а не от различията си. Мисля, че хармонично съвместно съществуване е възможно, ако ние излезем от сенките на нашите принципи и убеждения в името на емпатията. Тази тема е всеобща, тъй като засяга всички нас, независимо дали става дума за хора, които се обичат или за хора, които живеят заедно в едно общество, в една страна или на една планета и които поради това представляват общност. Бихме желали да отправим специалната си благодарност към Европейския парламент за това, че подкрепя европейски филми и им помага да преминават границите и да пътуват из Европа чрез наградата ЛУКС, да достигнат до по-широка публика и да разпространяват идеите за уважение към различията, солидарност и надежда в нашите общества.“
 

Режисьорът на Illégal (Незаконно) Оливие Масе-Дьопас казва: „За мен наградата LUX е чудесна инициатива, насърчаваща движението на филми в европейски мащаб. Какво е филм, който не може да бъде видян? Поради това е ясно, че наградата е действителна възможност за филма „Illégal“ („Незаконно“), защото мисля, че това, което показвам в този филм, е широко приложимо за много европейски страни. Надявам се да предизвикам възможно най-широко обсъждане в цяла Европа. Наградата LUX би била прекрасно начало за възможно най-широко разпространение на този филм.“
 

Подкрепата, която Европейския парламент оказва на културата

Наградата LUX бе учредена през 2007 година като осезаем символ на подкрепата, която Европейският парламент оказва за филмовата индустрия и нейните творчески намерения. Оттогава насам наградата LUX ежегодно хвърля светлината на прожектора върху филми, които навлизат в сърцевината на европейския публичен дебат. Отвъд историите, които разказват, тези филми поставят важни въпроси пред европейците: за ценностите, които те споделят, за проекта за изграждане на Европа, за начина, по който те се справят с общи презгранични проблеми като имиграцията, справедливостта, солидарността, публичните свободи и основните права. Независимо какъв обществен проблем представя, всеки филм ни разкрива душевността на  европейците, техния живот, убеждения и съмнения, тяхното търсене на идентичност. 

Както и предишните победители — Auf der anderen Seite (2007 г.), Le silence de Lorna (2008 г.) и Welcome (2009 г.), — филмът, който ще спечели наградата LUX за 2010 г., ще получи финансова подкрепа за субтитриране на 23-те официални езици на ЕС, за адаптирането на оригиналната му версия за хора с увреждания на зрението и слуха и за производството на 35-мм версия за всяка държава членка.Трите филма — претенденти за тазгодишната награда бяха избрани от същата комисия, която извърши официалната селекция за наградата LUX на 28 юни т.г.

barometar.net