Реших да ви разкажа за хората, които избират да умират, и за онези, които живеят. Без значение от обстоятелствата. Скоро срещнах свой познат, чието име не мога да спомена, защото е звезда, но историята му е страшна. Животът му бе като приказка, беше красив и чаровен, умен и владееше всеки събеседник. Имаше блестяща кариера в няколко сфери и тълпи от фенове, които го обичаха и гонеха по улиците за автограф. Имаше семейство и няколко прекрасни жени (една след друга, разбира се). Но той имаше и един проблем – предаваше се и падаше след всяко поражение. Когато се сблъскваше с препятствия, та дори и само недостатъчно признание, да не говорим за по-реалните, той си изобретяваше драма, която задълбочаваше в депресия и стрес, поеше с алкохол, бездействие и цигари, докато не го смазваше. А междувременно чакаше някое чудо да го спаси. Или убие. Той бе от хората, които избират да се спъват в препятствията и проблемите, вместо да виждат решенията и възможностите. Вместо да се радват на това, което имат, те се вторачват в онова, което не получават, в неуспехите. И ден след ден познатият ми се превръщаше в призрак, поболя се, давеше се в алкохол и остана сам.

Но има и друг тип хора, като Ник Вуичич например, неочаквано роден без ръце и крака в Австралия. Родителите му били ужасени, че детето им е ненормално и ще бъде лишено от живот и щастие. Че не ще получи никакви възможности. Но били шокирани, когато самият Ник си ги създал. Днес той е най-усмихнатият човек на земята, обикаля света, посрещат го хиляди обичащи го хора, а той ги учи на любов, вяра, вдъхновява ги за живот. За него няма спорт, който да е невъзможен, включително и гмуркане. Има две висши образования, няколко добре платени работи, милиони приятели и менажира успешни инициативи. И едва на 27 г. той е постигнал повече, отколкото мнозина за цял живот. Защото е научил че можеш да постигнеш всичко, стига да осъзнаеш, че то зависи единствено от теб. И да се бориш за него. "Дори да не ти се случи чудо, казва той, ти можеш да си чудо за някой друг." Ник пада всеки ден десетки пъти, но и се изправя толкова. Защото знае, че ако се предаде няма да стане. "Ако падна, ще опитвам да се изправям отново и отново, за да знам, че това не е краят." Той обича живота, забавлява се и показва на хората, че дори той може да се бори за щастието си. Някои отвръщат очи от него, тежи им дори да го гледат, но той е намерил сили у себе си да лети, да се изправя и обича, да обръща проблемите във възможност – мисията му е да учи хората да се изправят. Защото, дори да нямаш ръце и крака, не си паднал, докато не спираш да се изправяш.

Има различни хора – мислещи, че живеят в затвор, и макар свободни, те живеят в затвор. Такива, които мислят, че са в ада, и дори с живот като в приказка те наистина са в ада. Хора, които избират да падат и умират, и хора, които се борят да се изправят. Такива, които мислят, че са изгубили всичко, и го губят, но и такива, които нямат нищо, а вярват, че могат да постигнат всичко. И го постигат. Като Ник.

Разликата между двамата мъже, за които пиша, е, че вторият знае, че спасението не се чака, а е силата у него, вярата и усилието да се изправи. А първият все чака някой да го вади от кризите му. Измислените.

В живота ни се случва хубаво и лошо според представите ни за нещата. И заради отношението ни към случващото се решаваме че едни периоди са добри, а други лоши. Много хора прекарват огромна част от живота си в оплакване и бягане от нещо вместо в научаване да живеят с него. Вместо да превръщат проблемите си във възможност. А какво би се получило, ако сменим гледната точка и живеем в целия си живот? Защото няма добър или лош живот. Има избор да живееш или да умираш. Защото няма проблем без решение, дори ако единственото, което можете да сторите, е да смените гледната си точка. Животът и природата не следват очакванията ни. Но ние можем да настроим очакванията си според действителността. И тази разлика да ни даде цял един живот. Отказът от живота е по-присъщ за хора, които са свикнали да получават, да чакат спасението отвън и то, естествено, не идва. А онези, които избират да се борят са хора, които често мислят да помогнат на другите. Но понякога всеки може да потъне в дупка и да не вижда в мрака й. Тогава наш дълг е да помагаме на хората около нас да прогледнат отново. Но те трябва да се изправят сами.

Животът е път – не спирка, не състояние. А пътят е низ от падания и изправяния. Хората мислят, че падането е лошо, но всъщност то е естествено. Не падат онези, които не живеят.

Людмила Филипова