Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 29.05.2022
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Колко време ще управлява правителството на Кирил Петков?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Бизнес

Прокопиев вече блажи от Плана за възстановяване

Военно летище се пробва да прилапа енергийният олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев. Плановете му са да го превърне в централа за водород, производство на ток от ВЕИ и батерии за съхранение, като за целта ще бъдат използвани част от предвидените над 2,2 млрд. лева за енергетика в Плана за възстановяване и развитие, пише „Труд“.

В опитите да сложи ръка на поредния златен публичен актив, след като стана милионер за нощ с бандитската приватизация на „Каолин“ и „Дамяница“ по времето на Костов, както и да финансира проекта с публични пари, предназначени за икономиката на страната, пък му помагат настоящият премиер Кирил Петков и кметът от ГЕРБ Димитър Николов.

Абсурдният достлук, облагодетелстващ каолиновия бос, между управляващия премиер и едно от емблематичните лица на опозиционната ГЕРБ, лъсна в Бургас. Бившето военно и настоящо гражданско летище в областта – авиобаза Равнец, без малко да бъде превърнато в поредния ВЕИ терен, разположен на внушителните 2000 дка.

С решение от 7 април тази година, взето по предложение на кмета Димитър Николов, Общинският съвет на Бургас, в който ГЕРБ има мнозинство от 24 души, е дал предварително съгласие за продажба на 2 млн. квадратни метра от терена на летището на фирмата „Бургас Хайдръджън“ – най-новото попълнение в енергийната империя на Прокопиев.

Крайната цел е дружеството да изгради завод за производство на зелен водород чрез използването на енергия от ВЕИ и съхранението й с батерии. При това – с финансиране от българския План за възстановяване и развитие, в който – след две поредни редакции от кабинета „ Петков“, бяха предвидени над 2,2 млрд. лева именно за подобни проекти.

Аферата засега е спряна, след като областният управител на Бургас – Стойко Танков, сложи прът в плановете на олигарха Прокопиев и спря изпълнението на решението, оспорвайки го пред Административния съд в Бургас. Далаверата обаче е блокирана само временно, без да е ясно дали летище Равнец в крайна сметка няма да се превърне в поредния публичен златен актив, попаднал в лапите на Прокопиев чрез задкулисни договорки.

За самата нея пък се разбра именно след решението на областния управител и благодарение на противоборствата в самата управляваща коалиция и по-конкретно на факта, че лидерът на една от партиите-мандатоносителски – СЕК, има собствени планове за летище Равнец. А областният управител е от коалиционния партньор на ПП – БСП (виж карето).

Хронологията на самата афера пък стартира още през лятото на миналата година. На 25 август 2021 г, при изненадващо посещение в Бургас на тогавашния служебен министър и настоящ премиер Кирил Петков, кметът на града Димитър Николов му представя идея авиобазата да бъде превърната в индустриална зона.

Тя е държавна до 2017 г., когато МС я предоставя на общината под условието, че няма да бъде продавана, дарявана или апортирана. Освен ако това не се прави в полза на инвеститор със сертификат клас А или Б от Българската агенция за инвестиции. На това обаче ще се върнем след малко.

По време на посещението тези детайли изобщо не са коментирани публично. За сметка на това Николов информира Петков, че в името на превръщането на Равнец в индустриална зона, вече е изготвен и приет ПУП за цялата територия на имота в размер на 3500 дка, предвиждащ да се запазят пистите му и да се обслужват карго полети.

Любопитното е, че Петков е толкова запленен от идеята, че дори я допълва – предлага за реализирането й да се ползват средства от Плана за възстановяване и развитие. А първата му работа, когато става премиер, е и да гарантира наличието на такива пари. При това – именно в сектора, в който се вихри менторът и акушер на идването му на власт Иво Прокопиев – енергетиката.

Веднага след встъпването в длъжност на кабинета „Петков“ в края на 2021 г., управляващите от т.нар. „промяна“ пренаписват плана в тази част, като финансите, предвидени дотогава за изграждане на парогазови мощности, са пренасочени за ВЕИ, производство на водород и батерии за съхранение на ток.

Вкарана е и идея за построяване на завод за производство на батерии, която изпада при последващото пренаписване на Плана, наложено заради обструкции от страна на ЕК. Така, от крайния вариант на документа, одобрен току що от Европейската комисия, отпада идеята за завод, но остават другите пера. При това – с напомпани цифри.

Предвидени са над 2,2 млрд. лева за ток от възобновяеми източници, 1,5 млрд. от които са за изграждане на национална инфраструктура за съхранение на ток, 68 млн. лева за пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз и 668 млн. лева за подкрепа на изграждането на минимум 1,4 GW ВЕИ и поне 350 MW батерии.

Още докато Планът се пренаписва, Прокопиев задейства своята част от схемата. На 12 януари 2022 г. е създадена фирмата „Бургас Хайдръджън“, учредена като дъщерно дружество на друга, вече скандално позната в публичното пространство компания – „ЕУРА енерджи“.

„ЕУРА енерджи“ се появява в правния мир на България само два месеца по-рано – на 5 ноември 2021 г., но със също толкова летящ старт – само няколко седмици след учредяването си – обявява, че ще строи централа за производство на ток от ВЕИ, която ще има и батерии за съхранението на електроенергията край ямболското село Тенево.

За пред обществото и държавните институции, дружеството е джойнт венчър между български и датски инвеститор, като се акцентира върху втория. Българският инвеститор обаче е Прокопиевата „Реналфа“, а датският – също свързаната с енергийния олигарх Eurowind Energy.

Партньорството между нея и каолиновия бос датира от години, а доказателство за това е и искът на КПКОНПИ за запор на 200 млн. лева престъпно придобито от него имущество. В иска, като свързана с Прокопиев фирма е посочена датската Eniig Renewables, слята през 2018 г. в т.нар. датски инвеститор в „Бургас Хайдръджън“ Eurowind Energy.

В края на ноември 2021 г., малко след като е създадена, „ЕУРА енерджи“ обявява плановете си за построяването на централата край Тенево, като т.нар. „датски инвеститор“ – Йенс Расмусен от Eurowind Energy обяснява, че заводът ще е с мощност 250 мегавата, инвестицията в него – 150-160 млн. евро, а за батериите вероятно ще бъдат използвани субсидии. Такива към онзи момент няма, но енигматично се появяват в Плана за възстановяване малко по-късно – след като Кирил Петков става премиер.

По същата схема като при Тенево, няколко месеца след обявяването на този проект, дъщерната фирма на Прокопиевия джойнт венчър – „Бургас Хайдръджън“, задейства план за осигуряването на площадка за втора централа – на територията на летище Равнец.

Първата стъпка за това е направена на 22 февруари 2022 ., когато – месец и половина след създаването си – дружеството подава документи в Българската агенция за инвестиции (БАИ) за получаване на сертификат за инвеститор от клас А.

По това време шеф на БАИ все още е дългогодишният кадър, приближен до кръга „Капитал“ и бивш адвокат на Кирил Петков, пререгистрирал част от фирмите му – Стамен Янев. Документите за получаване на сертификат са подадени, за да може да се финтира забраната за продажба, наложена от държавата при прехвърлянето на летището на общината.

За да бъде предоставен документът обаче, се оказва, че трябва да има предварително съгласие за продажба на терена от страна на Общинския съвет на Бургас, който е принципал на летището. Така – в помощ на реализацията на схемата, кметът на града Димитър Николов внася предложение местният парламент да даде предварително съгласие за продажба на терена на „Бургас Хайдръджън“.

Предвидено е то да важи само до получаване на сертификата – т.е. докато бъде покрито изискването на БАИ за предоставянето му. Със самото му получаване обаче фирмата ще изпълни условието, нужно, за да даде общинският съвет „зелена светлина“ за фактическата продажба на имота.

Предложението на Николов е прието почти единодушно от присъстващите на заседанието на 7 април 37 от всички 51 общински съветници на Бургас. 35 от тях гласуват „за“ и само 1-„против“ и 1 „въздържал се“. 24 от общинарите в местния парламент на града са от ГЕРБ, като вотът показва, че на местно ниво далаверата цвят няма, тъй като за нея са гласували и съветници от други сили.

„Черният лебед“, както ливанско-американският есеист и икономист Насим Талеб нарича непредвидените външни фактори, влияещи на едно събитие, в случая обаче се оказват противоборствата в рамките на управляващото в национален мащаб коалиционно мнозинство.

Областният управител на Бургас Стайко Танков, който е от квотата на БСП в изпълнителната власт, блокира на 28 април изпълнението на решението на местния парламент и го оспорва пред Административния съд в Бургас. Мотивите са няколко и все сериозни.

Сред тях, освен че не е било съгласувано изобщо с Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, е и че има становище срещу инвестиционното намерение от страна на министъра на отбраната.

Танков подчертава също, че то противоречи на поне 6 регламента – европейски и български. А също – и на приетия до момента ПУП на Равнец. Посочва се също, че плановете са заводът за водород да е в непосредствена близост до двете писти за излитане и кацане. Опасна идея, противоречаща на всякакви норми за безопасност.

Така, благодарение на хода на Танков, към момента поредният опит на Прокопиев да прибара имот, публична собственост, е блокиран. Засега, като зависи от решението на съда.

Дали обаче опитите няма да продължат тепърва и летището в Равнец няма да стане жертва на алчността на олигарха и политическите му проксита във властта по подобие на „Каолин“ и „Дамяница“ предстои да се види. Защото практиката показва, че благодарение на конците, с които командва от гримьорната на властта действията на властимащи политици, вече с години Прокопиев точи безнаказано джобовете ни и държавния бюджет именно с помпащи сметките ни за ток ВЕИ добавки.

А сега явно е твърдо решен да прилапа и лъвски дял от милиардите, предвидени за енергетика, в пробутания от поредното му политическо прокси Кирил Петков План за възстановяване и развитие.

Лидия Шулева в борда на компанията

Допълнителен, но любопитен и симптоматичен момент в аферата е, че в борда на „Бургас Хайдръджън“ е не друг, а бившият вицепремиер и министър първо на труда и социалната политика, а след това и на икономиката в правителството на НДСВ – Лидия Шулева.

Именно във времената, в които тя заемаше тези позиции, Прокопиевият „Булброкърс“ бе избран за консултант и инвестиционен посредник при приватизацията на миноритарните пакети от дружествата от т.нар. пул „Мечта“ – 20% от ДЗИ, 20% от БМФ, 49% от „Проучване и добив на нефт и газ“, 12,8% от „Булгартабак холдинг“ и 20% от БТК. Пак „Булброкърс“ бяха консултанти и при продажбата на ЕРП-тата в страната.

Това, както и наличието на Шулева в борда на свързаната с него фирма за пореден път доказва, че Прокопиев е имал свои подставени лица в почти всяко правителство през последните две десетилетия. И разбива на пух и прах твърденията, които пробутва и у нас, и в чужбина, че нямал позиции във властта. Както стана ясно още преди няколко години, лично Прокопиев е посочил „5-6 министри“ в първия кабинет на Бойко Борисов, по признания на тогавашния премиер и настоящ лидер на ГЕРБ.

Сред въпросните министри бяха финансовият и икономическият Симеон Дянков и Трайчо Трайков, като Прокопиев имаше свои хора и във втория кабинет на Борисов. Очевидно обаче политическите му проксита далеч не се ограничават само до министерските редици, като хора, приближени на кръга „Капитал“ през годините са заемали всякакви шефски постове в агенции и други ключови звена от изпълнителната власт, а в момента в негов интерес играе дори премиерът Кирил Петков. А явно и също толкова ключови лица от местната власт, макар и про форма да се водят опозиционери.

Мандатоносител и областен от БСП скочиха срещу далаверата

Аферата е на път да донесе сериозни главоболия на премиера Кирил Петков, след като срещу нея, освен областния управител Стайко Танков, скочи и лидерът на една от партиите-мандатоносители СЕК – Константин Бачийски.

Бачийски е бивш общински съветник в Бургас и настоящ депутат от ПП, като още през август 2021 г. той лансира друг амбициозен план за авиобазата в Равнец – да стане летище за карго полети, свързващо трафика на товари в целия свят. Тезата на Бачийски е, че ако летището бъде лицензирано, то ще покачи значително рейтинга и на новата индустриална зона „Равнец“.

Идеята за изграждане на централа за водород и ток от ВЕИ обаче е напълно несъвместима с плановете на Бачийски за изграждане на карго летище предвид опасната близост, която подобен завод би имал с пистите на авиобазата. Любопитното е, че освен противопоставянето на плановете за изграждане на ВЕИ централа там, между Бачийски и Танков има и друго общо кратно – президентът Румен Радев.

Танков бе в инициативния комитет, който издигна номинацията на Радев за премиер при първия му мандат. Самият Радев пък, който е бивш командир на ескадрила, а след това и зам.-командир по летателната подготовка на Равнец в периода 1996 – 1999 г. публично подкрепи инициативата на Бачийски авиобазата да стане карго летище.