Гениалният ни карикатурист и художник Илия Бешков има карикатура от 1932 г., в която с безпощаден реализъм е показал образа на българския политик. Тази карикатура е актуална и днес, била е актуална през всичките 90 години, откакто е била нарисувана. На нея е изобразена и последната закуска на аматьорите-политици от Продължаваме промяната.

Илия Бешков пише дневник, известен като Черната тетрадка. Ето откъс от него:

Трудно ми е да разбера защо събраните хора повтарят стотина пъти едно име, пляскайки в такт с ръце и крака – ритмично, равно, без да могат да спрат (освен по даден знак!). Какво правят те, какво подразбира и усеща призоваваният и какво трябва да мисли зрителят, за да не полудее?

Като спра погледа си на когото и да е от тях, не виждам следа от неговата личност в него самия. С всеки звук той изхвърля себе си до пълно изчерпване, кръвта също напуска вътрешността и се напластява в повърхността на тялото. Очите не изразяват нищо. В тях не прониква никаква видимост. Лъчите бият ретината и рефлектират студено и зловещо като от очите на заклано животно. Повтаряният „глас” принадлежи не на човека, а на самия себе си, както безжизненият орнамент няма изходно начало нито заключение, блажен в своето небитие, в нескончаемата си смърт. Не съм видял нито предполагал такава спонтанна, масова и пълна смърт на хора (в името на едно име), но какво става с произнасяната дума. Безспорно тя се умножава безброй пъти върху труповете на нейните жертви, тук, в тези странни и характерни за нашето време прояви, се крие извращението на прославата, почитта и жертвоготовността. Безлюбието няма сила да понесе живота в неговата неповторимост, нито многообразното му слово, волно, изненадващо и живо. И затова го умъртвява и превръща в орнамент, строго подчинен на дадения му ритъм и посока.

barometar.net