Пет от десетте най-високи сгради в света към момента са в процес на изграждане в Китай. „Внимавайте!“, казва Викрам Маншарамани, ветеран от сектора на финансовите услуги и университетски преподавател, който е разработил мултидисциплинарна рамка за ранно разпознаване на балони, пише Yahoo! Finance.Маншарамани е автор на нова книга – „BoomBustology: Spotting Financial Bubbles Before they Burst“ (Разпознаване на финансовите балони, преди да се пръснат – бел. ред.). Книгата се базира на курс, който Маншарамани води в Йейлския университет. Докато много анализатори се фокусират върху една причина за балонизиране, той е разработил серия от индикатори, чрез които да се разглежда пазарното поведение. Системното проучване на проявите на мания от холандската лудост по лалета през 30-години на 17-ти век до пазара на имоти във Флорида през 20-те години на миналия век може да помогне за ранното разпознаване на балоните.

Ако се използват неговите индикатори, изглежда ясно, че в Китай има балон. Високите сгради не са символ само на безразсъдна амбиция. „Небостъргачите са проява на лесни пари, самонадеяност и надменност“, казва Маншарамани. Освен това са отличен индикатор за достигнат връх.„В Ню Йорк през 1929 г. имаше три сгради в надпревара да станат най-високия небостъргач в света“, отбелязва той. През 1997 г. в Малайзия бяха завършени Petronas Towers – точно навреме за азиатската финансова криза. През 2007 г. Burj Dubai превзе титлата „най-висока сграда в света“, малко преди финансовата криза да връхлети Персийския залив.Извън темата за небостъргачите Маншарамани отбелязва: „Китай днес показва доста от признаците, които характеризираха много от спекулативните мании в човешката история“. Те включват: лесни пари, свръхувереност и високи нива на ливъридж. Нарастването на моралния риск е друг индикатор. „В Китай имаме държавни банки, които отпускат кредити на държавни компании да купят земя от държавата”, пише той. (Какво би могло да се обърка?).

В допълнение, винаги е признак за опасност, когато икономическите системи започнат да възприемат това, което би трябвало да е резултат, като начало. Местните власти в Китай имат мания за постигане на заложените цели за БВП. Фокусирането върху това, което би трябвало да е краен резултат, като върху първоначална цел „кара хората да правят неща, които може да нямат икономически смисъл”. Маншарамани дава пример с местен лидер в Китай, който в стремежа си да постигне таргета за БВП, взривил наскоро построен мост. „Той получи кредит за необходимите експлозиви, за стоманата и цимента и за строителните работници, които ангажира.”

Според системата на Маншарамани може да се стигне и до извода, че днешният пазар на злато показва доста признаци на балонизиране. Той се съгласява до известна степен. Ключово развитие при всяка инвестиционна мания е моментът, в който тя излиза извън сферата на професионалистите и става масово явление. Това се случи със златото.

Друг притеснителен признак е начинът, по който един инвестиционен бум започва да се захранва от само себе си чрез ливъридж и финансови иновации. Например, жилищните цени растат, защото банките отпускат кредити срещу обезпечение под формата на жилища, а растящата стойност на обезпечението стимулира хората да заемат повече срещу имотите си.

investor.bg