Димитър Христов Чорбаджийски с псевдоним Чудомир е български писател-хуморист, краевед и художник. Роден е на 25 март 1890 година. Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. През юношеските си години получава своя прякор „Чудомир“, който по-късно използва и като псевдоним. По думите на автора, той и неговите връстници често попадат на обявления за награда за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев. Между последния и младия Димитър е открита комична прилика от страна на приятелите на бъдещия писател, които му прикачват прякора „Чудомир“.

Участва в Балканската и Първата световна война. През 1921-ва се жени за своята колежка – художничката Мара Нонова.[1] В периода 1920-1933 г. работи като гимназиален учител в Казанлък. През 1929-1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието Народен деятел на културата.

Освен като писател, Чудомир се изявява както като художник (автор е на над 1000 рисунки и акварели). В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той провежда своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника „Зора“, към който работи в продължение на близо тридесет години, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика. Най-известните му произведения в изобразителното изкуство той създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена „Нашенци“ и включва предимно негови акварели, но също и други картини.

Изявява се също така и като изследовател краевед, като има известни приноси за развитието на музейното и читалищното дело. Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник Казанлъшка искра.Умира на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го, по негово желание, в градинката пред къщата му.

Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато негови карикатури и римувани злободневки биват публикувани във вестник Балканска трибуна; после следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията Барабан, Остен, Жило, Червен смях, както и от вестниците Слово, Зора, Искра (Казанлък) и др. Чудомир придобива голяма популярност чрез кратките си хумористични разкази – те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания.

cross-bg