Морският геолог проф. Петко Димитров от Института по океанология разказва историята за намесата на политиката в науката и за спирането на една велика идея по конюнктурни причини:

„Ние доведохме д-р Робърт Балард да работи с нас по проекта „Ной” и той помогна да спасим кораба, който беше пред рязане“ – каза в интервю за www.barometar.net  професор Петко Димитров. Както знаете, той е ръководител на приключилата експедиция с научноизследователския кораб “Академик” по нашия шелф. Според заключенията му Черно море е било арена на библейския потоп. Оттогава са изминали почти 8 хилядолетия. Събрани са нови геологически доказателства и археологически факти, които са на път да покажат, че това не само хипотези и митове, а истина.

На въпрос какво се случи с именития откривател на „Титаник” Робърт Балард, проф. Димитров обясни: „През 2001 г. правихме сонарна снимка, а в  2002 г. намерихме четири корабокрушения, едното – на 82 метра дълбочина – срещу нос Калиакра. След това започнаха да излизат още потънали кораби, но в България беше създадена нетърпима обстановка заради пребиваването на проф. Балард. Пресата раздуваше официалното становище на правителството, че американският учен е тук, за да проучва залежите на нефт. Притесняваше ги силното му оборудване. С тази техника намерихме повече от 100 кораба на дъното на Черно море. Обстановката обаче се усложни, родните „разбирачи” започнаха да наричат учения „престъпник”, „търсач на зелени човечета” – все думи на проф. Божидар Димитров и проф.Балард, обиден си тръгна от България. През 2007 г.  започна да работи усилено в района на Кримския полуостров в Украйна  и сега от втората половина на юли, 2011 г. започна отново проучвания в същия район със свой  ултрамодерен кораб.

Какво изгуби България в негово лице?

„Експедициите на проф. Балард са финансирани от военноморските сили на САЩ, Океанската асоциация, National geographic. Балард се занимаваше дълги години с диагностика на военноморски американски подводни лодки. Той разработваше най-точните подводни уреди за откриване на такива обекти. Не е лесно да намериш на 4000 метра дълбочина „Титаник” – допълни още проф. Димитров.

Малко предистория: Проф. Робърт Балард е направил много подводни открития, преди да удари часът на световната му слава – през 1985 г., когато открива и заснема “Титаник”. В Тихия океан е намерил много военни кораби, в Средиземно море излезе богата историческа колекция от древни римски и финикийски кораби. Всичките находки на д-р Балард намират своето място на страниците на National Geographic или стават документални филми по едноименния телевизионен канал.
Проектът на Боб Балард в България имаше за цел да открие следи от човешки живот на дъното на Черно море – свидетелство, което би дало обяснение за произхода на легендата за потопа. Вдъхновението за тази експедиция е дошло от книга, наречена “Ноевият потоп”, на двама геолози от Колумбийския университет, излязла през 1997. В нея е развита теорията, че Черно море е било сладководно езеро, когато преди около 7000 години е наводнено до размерите на катаклизъм от топящ се ледник, повишил нивото на Средиземно море. Авторите предполагат, че това е потопът, залегнал в историята на Ной от Стария завет. Експедицията на Балард не бе оставена на мира да открие археологически доказателства за човешки живот, предшествал потопа, а това щеше означава пренаписване на историята на културите в ключовия район между Европа, Азия и древния Близък изток. Американският изследовател бе дошъл да търси доказателства, че потопът е започнал от Черно море и Ноевият ковчег наистина е съществувал.

Огромен принос в тази българо-американска даде морският геолог проф. Петко Димитров. Същата година, когато Балард попада на “Титаник”, професорът от БАН извади от Черно море каменна чиния, изящна и със странни надписи. Съдът е известен като „Чинията на Ной“. “Впечатлението ми беше, че тази чиния не е паднала от кораб, а е на място, където хората са я ползвали”, каза тогава Петко Димитров. Чинията е спомената и в книгата на Райън и Питман, отключила интереса на Боб Балард към Черно море. Д-р Балард обичал да казва, че на морското дъно се пази повече история, отколкото във всички музеи на земята, взети заедно. Черно море в този смисъл е като формалин – заради сероводородното заразяване, потъналите в него останки са като хербаризирани – абсолютно запазени.

За съжаление Робърт Балард не беше оценен, заради анти американските настроения на политическата ни конюнктура през 2001, 2002 г., изгубихме като съмишленик за една голяма идея брилянтен учен с финансови възможности за дълбоководно проучване, авторитет и връзки в цял свят.

Ели Маринова

http://www.barometar.net/

Очаквайте интервю с проф. Петко Димитров