Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 18.05.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Анализи

Бунтът на младите не е само криза на държавата

C темата за младежките бунтове лесно може да се спекулира, защото във всяко либерално или либерализиращо се общество младите са онези, които първи протестират. Също така те най-бързо и най-лесно се събират, за да правят нещата заедно.Заради това младите преобладават в протестите в Испания и Берлин, при безредиците в Англия и Гърция, в революциите в Тунис и Египет. Спомняме си, че така бе при вълните на протест в България през 1990-1991 г. и през зимата на 1997 г. Всичките тези младежки протести обаче са много различни. Коректността изисква да не се изкушаваме от бързите и лесни аналогии, а отчетливо даразграничим различни мотиви и социални механизми, които стоят зад тях.

За Европейския съюз и за България младежките протести, белязали зората на демократичните революции в разпадащите се комунистически режими, са история. Те няма как да се случат отново. Затова, макар да ни радват, младежките бунтове в арабските държави могат да ни интересуват единствено от гледна точка на опита и уроците, които може да споделим от нашата история.Социалното недоволство в Испания еднозначно се свързва с кризата на държавата на благоденствието – необходимостта испанското правителство да реши проблемите на икономическата си криза чрез ограничаване на преразпределението.

Много по-различен е проблемът, който поставят пред западните общества протестите в Бирмингам и Лондон, защото разграбването на магазини и хвърлянето на коктейли “Молотов” срещу полицията бе особеност единствено и само на гръцката демокрация. Последната бе единодушно оценявана като стабилна, но с ниско качество, поради безспорното безсилие на профсъюзите да гарантират естествени и безконфликтни механизми на представителство на интересите. Поради съществуването на алтернативна младежка култура, за която “геройството” се измерва именно чрез актовете на провокация и насилие спрямо полицията.

Големият въпрос, пред който е изправено европейското общество, е как и защо в Англия се формира младежка култура, която копира анархистичното отрицание на държавността и съответно на авторитета на полицейската институция.Най-лесният отговор е, че това е криза на държавата на благоденствието. Криза на общоприетите и отдавна използвани модели на преразпределение. Криза на стандартите за справедлив баланс между данъци и помощи.

Другият лесен отговор е, че децата на постоянно безработните, живеещи само от социални помощи, нямат никакъв стимул да търсят работа, нито пък мотив да се съобразяват с нормите на обществения ред и авторитета на полицията.Но тези лесни отговори са очевидно неверни, защото второ поколение безработни в Лондон и Бирмингам има още от времето на Дикенс.Английското общество многократно се е справяло с тяхната социална интеграция. Има ли тогава нещо ново в безредиците, в разграбването на магазини за техника и луксозни облекла?

Всъщност това не е проблем на държавата на благоденствието и системата за социални помощи. Безсмисленият вандализъм показва, че неефективни се оказват най-основните механизми на съвременната държавност, образователната система и медиите.Ако преди 20 г. Фуко можеше да обвинява образователната система на западните демокрации в налагане на дисциплина и наказания, която убива желанието да бъдем различни и ни обрича на стремеж към конвенционален успех, то днес във всички училища основен принцип е толерантността и стимулирането на различието.

Едва ли днес можем да заклеймим английската образователна система като нетолерантна и антилиберална и с това да обясним гнева и недоволството на младите.Освен училищата другите две институции, които гарантират базовата социализация, са армията и вестниците. В Европа националните държави повсеместно преминават към наемна войска, т.е. военната служба престава да бъде граждански дълг. По-голяма част от съвременните медии разчитат не на информираната оценка на текущите събития и дългосрочните тенденции, а на неангажираните и инцидентни реакции на своите зрители, слушатели и читатели. Риалити форматът отдавна е прехвърлил ограниченията на забавните рубрики, като замества и измества проблемните репортажи.

Такива общества са безпомощни. В тях се раждат и съзряват хора, които създават общности, движени само от спонтанни реакции. Не случайно в съвременната мода 12-14-годишни блогъри могат да провалят колекция на общопризнати и общоприети модни корифеи. Изглежда безобидно, когато това се случи с колекция. Също толкова безобидно изглежда, когато в един риалити формат се провокира жестокост или нетолерантност. Но когато подредим елементите на своеобразния английски пъзел, въпросът не е да пишем есета на тема “Как съвременните европейски демокрации са загубили основните механизми, генерирали модерната държавност”.

Винаги при младежките безредици в демокрациите проблемът не е кое ги поражда, а как демокрацията им отговаря. Кризите в демокрациите не се пораждат от протестите, а от реакцията на властта на тези естествени социални процеси. Би Би Си подробно информира как за седмица след безредиците участниците са получили присъди – Мабека Бел, на 23 години, за кражба на високотехнологична електроника в Лондон – 6 месеца, Томас Доуни (48 г.) в Манчестър за кражба на донатс (понички) – 16 месеца, Шонола Смит (22), Алисия Смит (22), които са се признали за виновни за влизане в магазини с цел грабеж – 6 месеца, и др. Най-показателни са наказанията за използване на електронните медии за организиране на безредиците – Джордан Блекшоу (21 г.), и Пери Сатклиф Кийнън (22 г.), за това, че са използвали фейсбук да окуражават безредиците и да организират криминални действия по аналогия със събития, станали на друго място – 4 години. Основните доказателства за тези присъди са от видеокамерите, инсталирани на публични места. Вече се появиха коментари, че бързите присъди са най-ефективна мярка за блокиране на вълната от безредици. Но също така, че на следващата инстанция много от тях ще паднат.

ВАЖНО Е!

За мен е по-интересно дали българското общество ще коментира своите проблеми в контекста на английските събития. Защото вече 20 години, следвайки традициите на исихазма, българският публичен дебат е фокусиран преди всичко в собствения си демократичен пъп. Ние пропуснахме да дебатираме дори войната в бивша Югославия, която се случи в съседство. Дали ще можем да преосмислим проблемите на медийната свобода, ролята на полицията и съдебната система в контекста на събития, които се случват отвъд Ламанша?

Румяна Коларова

24chasa.bg