„Моите приятели и колеги имат необходимост от уважението и любовта на публиката и затова ги събирам с желание да напомня, че българската песен я има, че българската песен диша, че ако не друго, ще накара хората да забравят за няколко часа какво става навън и да помислят по-романтично“, казва Михаил Белчев в интервю за предаването „Под лупа“ на ТВ „Европа“.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– На 10 ноември в 19 часа в зала 1 на НДК ще се състои грандиозният ви концерт „Младостта се завръща”, в който ще участват и много известни български изпълнители.

Няма случайни хора в този странен занаят. Тези мои приятели и колеги имат необходимост от уважението и любовта на публиката и затова ги събирам с желание да напомня, че българската песен я има, че българската песен диша, че ако не друго, ще накара хората да забравят за няколко часа какво става навън и да помислят по-романтично.

– Имате много хитове…

– И аз съм на доста години – през август навърших 65 години, а над 45 години съм в този бранш… уж лек занаят. Всички тези хора, които идват на концерта, ние се обичаме, обичаме и публиката и затова ще стане една човешка и хубава среща.

По телефона с Маргарита Хранова:

– Г-жо Хранова, как се работи с Михаил Белчев?

– С Мишо се запознахме в Студентския дом през 1970 г. и направихме един дует за един конкурс и тогава взехме награда. Беше страхотно и като че ли беше вчера. С Мишо се работи прекрасно. Много го обичам и се надявам, че концертът ще бъде грандиозен.

– Сигурна съм в това.

– Искрено ти пожелавам това!

– С толкова много хора сте работили, г-н Белчев.

– Аз си спомням с много любов всичките тези години, защото тези песни, за да се родят, имат някаква причина. Всяка си има легенда. Нищо не е поръчково.

– Всичко ли е изживяно?

– 90% е изживяно. На Маргарита съм написал много неща.

– Написали сте едни от най-големите хитове на българските изпълнители.

– Много се радвам. Ето хората пеят „пак ще се срещнем след 10 години” и по сватби, и по изпращания…

– Сега се сещам за „По първи петлета”.

– Да… абе оцеляха тези песни.

– А коя песен има най-интересна история, която сте изживели или ви е било трудно да напишете поради някаква причина. Аз се сещам за една такава балада, която е написана наскоро… тази за Андрей Баташов.

– Да, ние бяхме близки приятели и ще бъдем може би пак някъде. Бяхме с моята съпруга кумове на неговата сватба с Боряна, много любов ни свързваше и ето, момчето си отиде много рано. Но тази песен е хубава и аз започвам вече да я пея на концертите и на този концерт ще я изпея, за да напомня за него.

– Откога започва вашата кариера?

– През 1968 г. бях на Световния младежки фестивал. През 1969 г. с Мария Нейкова спечелихме първа награда на „Златният Орфей”. И така, вижте колко години се изтъркаляха.

– Има ли носталгия към изминалото?

– Не, аз съм мъж и не съжалявам за физическата промяна с годините. Дано да си запазя спомените, които са така, както трябва да бъдат. Някои неща се позабравят и се деформират.

– Имате девет награди от „Златният Орфей”. Липсва ли ви този фестивал?

– Да, той беше международен, всепризнат форум. Много загуби България.

– Имате ли любими песни?

– Не, не мога да кажа, всяка си има история.

– Кога срещате голямата си любов?

– Преди 28 години.

– Кой е най-незабравимият човек в живота ви?

– Синът ни.

tvevropa.bg