Варненският владика Кирил и Неврокопският Натанаил бяха двамата членове на т-. нар. „Свети синод“ на българската православна църква, които реагираха най-остро срещу подготвяната проверка за принадлежност на висшия клир към репресивния апарат на комунистическия режим в България – бившата „Държавна сигурност“(ДС). Активността на Кирил не би трябвало да изненадва никого. Заедно с колегата си – Неврокопския владика Натанаил той дори подготвял „мотивирано становище за забавяне и евентуално за отмяна на проверката“. Когато през януари 2007г. проф. Калин Янакиев призова владиката Кирил да отговори на въпроса, каква е била причината за официалното му изгонване от Гърция през 1979 г. варненският и великопреславски митрополит свика пресконференция, на която каза, че е бил „преди всичко православен християнин, патриот и привърженик на ЦСКА“ . Това беше и отговорът му на публичните съмнение, че е бил агент на бившата Държавна сигурност ДС.

Според версията на Кирил, намесата на гръцката полиция през 1979г. е била предизвикана от желанието му „да се побратими с монасите в Света гора“. Кирил обясни, че е влязъл в конфликт с монах, който искал да го въвлече в заговор срещу игумена на манастира „Св. Георги Зограф“. „Гърците не искаха в манастира да има учени българи и в крайна сметка съчиниха лъжата за мен“, обясни през 2007г. Кирил. Две от неофициалните версии за изгонването му по онова време обаче гласят, че до крайната мярка се е стигнало тъй като монахът осъществявал шпионска дейност в полза на България.

Повод за публичния скандал около личността на варненския владика станаха и думите на проф. Янакиев, че „дори и един от настоящите владици има близки роднински връзки с генерал от бившата ДС“. Подозренията паднаха именно върху главата на Варненската и Великопреславска митрополия заради роднинските му връзки с покойния генерал ДС Христо Маринчев. Според една от версиите, лансирани след изчезването на оригинала на Паисиевата история от библиотеката на Зографския манастир, именно той е бил човекът, който е взел ценния ръкопис и го е пренесъл в България. „Христо Маринчев искаше да обере всички ръкописи, открадна Историята. Водихме дълга борба с него“, разказа приживе сам библиотекарят на Зографския манастир отец Пахомий.

По време на пресконференцията си на 10 януари 2007г. варненският владика не можа да си спомни дали българските тайни служби са търсили някога контакт с него. Така, независимо че свика пресконференцията, за да разсее съмненията, че е бил агент на ДС, митрополитът не даде категоричен отговор дали е работил за комунистическата политическа полиция. По тази причина поисках лична среща с владиката за интервю.

Ето откъсът от разговора, който касае принадлежността та Кирил към Държавна сигурност и амбициите му да седне в патриаршеския трон като наследник на Максим:

Казахте, че не можете да си спомните дали сте имал отношения с ДС – политическата полиция на комунистическия режим у нас. Това означава ли, че категорично не сте бил агент на репресивния апарат на Тодор Живков?

– Аз казах, нямам какво повече да кажа.

Отговорът ви звучеше малко уклончиво.

– Ама аз просто нямам спомен за това нещо. Така го казах, но абсолютно нито съм подписвал, нито съм написал такива неща.

И никой не би могъл да ги намери?

– Сега може да намерят някои… аз не знам… нещо, но аз лично не съм написал. Не съм се занимавал просто с такива неща.

Имате близка роднинска връзка с покойния генерал от тайните комунистически служби Христо Маринчев. Тежи ли ви тази връзка? Или ви е помагала в кариерата?

– Не. Аз всичко съм постигнал с Божия помощ преди всичко и със собствени усилия. Даже ми беше в някои случаи в ущърб.

Как смятате, ако в процеса на отваряне на досиетата на бившата ДС бъде установена принадлежност на някои от епископите (митрополитите и патриарха) към комунистическите тайни служби, каква трябва да е съдбата им?

– Това ще реши Светият синод.

Уставът на БПЦ гласи недвусмислено: „Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископска власт в църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички, които общуват с него.“ Ако Светият синод реши да не ги наказва, това не е ли нарушение на устава?

– Може да се реши според фактите. Много е важно какви са фактите. Ще се разгледат всички обстоятелства, защото не може така… Трябва много добре да се види всеки случай.

Добре – намират се доноси, писани срещу свещеници, срещу колеги, срещу енориаши… Може ли да оправдае църквата такъв човек?

– Ама не мога да кажа. Светият синод ще си каже, аз не мога да кажа.

Аз питам за вашето лично мнение.

– Предварително не мога да кажа. Ако има достатъчно факти…

Помагайки на Държавна сигурност, такъв човек е помагал на комунистическата власт и на практика е работил срещу църквата?

– Зависи, зависи как е помагал, нали…Нима няма Държавна сигурност да е била недоволна от някой агент? Много е важно как си постъпвал.

Каква е мисията ви?

– Да служа на Бога и на Христовата църква. Никога не съм мислили за нещо друго, да постъпвам така, че да получа някакви облаги. Никога не съм мислил какво да правя, за да ме повишат? И така съм бил спокоен и съм си гледал работата, и съм успявал. Някои мислят, че много бързо съм направил кариера. Но аз съм просто решителен. Много хора така са казвали, че „ти вървиш по ръба“. Като погледне човек, ти вървиш към пропаст и в най-важния момент наклоняваш везните към успеха. Та затова говорят, че може би много съм рискувал понякога.

Да не стане сега така и с кандидатурата ви за патриарх?

– Каквото ще да стане. Мен не ме интересува. Много добре съм си във Варна. Изобщо не ме интересува това нещо. Аз съм го казал на архиереите. Защото има някои, които така опитват да подливат вода. Казвам, моля ви се, престанете, защото вие насила ще ме накарате и ще ме амбицирате аз действително, когато дойде времето, да се кандидатирам.

Ако все пак кандидатурата ви стигне до гласуване, докъде сте готов да стигнете?

– Всяко служение е послушание в църквата. Така че изборът на патриарх също е послушание. Както апостол Павел е казал: „Добро нещо е да се желае епископство!“ Това не е лошо. Лошото е по какъв начин се стреми човек към него. Аз за това няма да събирам пари, няма да правя нищо, няма да правя каквото и да било, за да печеля внимание или подкрепа… Точно обратното.

Спас Спасов

/заглавието е на редакцията/

dnevnik.bg