Правителството беше странна смес –
хашиш от Анадола, царски гъби,
кюмюр и въглен прах от Днепрогес,
във който святкат белите им зъби.
Правителството просто беше спец
да ни измисля нови хоризонти.
Да влиза даже в мислите без шперц
от синия екран – като Висконти.
Правителството пипа с дървен нож.
Правителството пипа с ръкавици.
Обаче всички лудват посред нощ –
сънуват се в килии с белезници.
Правителството всичко знае как –
да действа.
Да осмисля.
Да постига.

Народ ли?… Колективият глупак
е спрял в нивята с мак и комунига.

Правителството знае накъде.
Решено е. На височайша явка.
Правителството – то на власт дойде,
а митингът се люшкаше: – Оставка!
Но то, правителството, си стои.
Не ще това правителство да пада.
Ще го рисувам с маслени бои.
Или невям с кръвта си – на площада.
Правителството – тази страшна гмеж –
кюмюр. И гъби. Мак от Анадола.
Да ти е драго, майко, да умреш.
В бездарна смърт.
От своите –
на Вола.

Валери Станков