Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 21.07.2018
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.6759
GBPGBP12.1866
CHFCHF11.6812

Анкета

Могат ли да се справят МВР и местната власт с мотористите, които тормозят варненци?

Резултати

Loading ... Loading ...

В категория Европа

Могат ли децата да направят компютрите по-умни?

Често се чудим могат ли компютрите да направят децата по-умни. Учени от Калифорнийския университет Бъркли си задават противоположния въпрос и му отговарят положително, пише „Сайънс Дейли”.Децата са най-добре усвояващите машини във Вселената. Представете си какво щеше да е, ако компютрите можеха да учат толкова бързо – казва Алисън Гопник, специалист по психология на развитието в Бъркли и автор на книгите „Ученият в яслата” и „Философското бебе”.В разнообразен набор изследвания, включващи светещи играчки, различно оцветени близалки и други обекти, изследователите от Бъркли откриват, че децата – и то най-малките – изпробват хипотези, откриват статистически схеми и извличат заключения, като непрекъснато се адаптират към промените.„Малките деца решават проблеми, които все още представляват предизвикателство пред компютрите, като ученето на езици и откриването на причинно-следствени връзки – твърди Том Грифитс, директор на Лабораторията за изчислителна когнитивна наука в Бъркли. „Надяваме се да направим компютрите по-умни, като ги накараме да заприличат малко повече на децата.” Един такъв компютър „ще може да открива причинно-следствени връзки: от прости случаи (например да открие, че работите по-бавно, когато не сте пили кафе), до доста по-сложни – например да идентифицира кои гени причиняват по-голяма податливост на заболявания” – казва Грифитс. Той прилага статистическия метод, известен като Бейсова вероятност, за да превърне в изчислителни модели познавателните стъпки, които децата правят, докато решават дадените им задачи.

Ето и пример за това какви задачи се дават на децата: Пред едно бебе се поставят два буркана с два цвята близалки – розови и черни. В единия има повече черни, в другия – повече розови. След като бебето види съотношението на близалките в бурканите, от всеки буркан се изважда по една, така че детето да не види цвета й. Близалката се поставя в затворена кутия до съответния буркан. Когато бебето е поканено да си вземе близалка, то пропълзява към тази кутия, която е до буркана с повече розови близалки. Излиза, че бебето „изчислява” какви са вероятностите да получи искания цвят.

От всички примати – казва Алисън Гопник – човекът има най-дълго детство и този удължен период на отглеждане, учене и откривателство е ключов за човешкото оцеляване. Мозъкът на едно здраво новородено съдържа достатъчен за целия живот резерв от около 100 милиарда неврони, които с развитието на детето изграждат обширна мрежа от нервни връзки (синапси) – около 15 000 на две-тригодишна възраст. Това му позволява да учи езици, да се социализира и да се адаптира към средата, в която живее.

Междувременно възрастните спират да използват възможностите на въображението и хипотетичното си мислене, като се фокусират върху това, което е необходимо за осъществяване на целите им. Комбинацията от ориентираното към целта мислене на възрастните и свободното детско мислене е точно това, на което трябва да научим компютрите. Тази пролет във връзка с растящия брой изследвания върху познавателните процеси при бебета и деца в предучилищна възраст Гопник, Грифитс и други психолози, компютърни учени и философи от Бъркли ще основат в кампуса на Института за човешко развитие мултидисциплинарен център, който да продължи тази линия на проучвания.

http://www.obekti.bg