– Какви качества трябва да притежават актьорите?

– Да умеят да присъстват естествено, истински, да не играят, а това, което правят да им се случва. Да са убедителни, не само да имат очарование и дадености, които дължат на майка си и баща си, а да притежават рефлексия. Но рефлексите не се учат, те са част от дарбата.

– Какво оценявате в участниците на „Кастинг“?

– Най-вече способностите им да присъстват естествено, автентично. Не толкова да се изгражда образът, те са под влияние на епизода, в който правят римейк. Най-вече гледам качествата, които притежават. За мен особено важно е да проявяват вътрешна пластичност, да преминават бързо от едно състояние в друго, което за киното е особено важно предвид фрагментарността.

– А и става въпрос за най-подходящия за ролята. Нали те това искат, да влязат в „Под прикритие“?

– Те искат роля, която не знаят каква е точно. Просто искат да участват във филма. Но мисля, че впечатленията им за тази професия са доста погрешни, че да си актьор е нещо приятно, забавно и неособено трудно. Сега след като участват в предаването, се убедиха, че е трудно. Възхищавам им се, защото проявата на конкурентноспособността в една такава ситуация е нещо важно и възпитателно. А и те гледат на участието си като на игра, един печели, друг губи. Мисля, че между тях има много интересни и ще останат като някаква банка за млади и неексплоатирани кадри.

– Предаването е положително, идеята е позитивна.

– Смислено е, позитивно, конкретно, не предлага някаква награда, а се стремят да получат роля в сериал, който харесват. Тези конкретности много ги мотивират.

– Давате ли им съвети?

– Не, те си имат ментори. Аз само ги оценявам.

– В разговорите участниците казаха, че искат от журито конкретни оценки за поведението си?

– Те са объркани, искат съвети, бележки, да бъдат напътствани, насърчавани. Но това е телевизионен формат, в който трябва да има време за всичко. Не е като урок по актьорско майсторство. Те са работили, репетирали, дадено им е време, да работят, да бъдат напътствани и после да заснемат кадрите. Ние само ги оценяваме, казваме къде е добре, къде не е. Вече усещат, че един на друг са си конкуренция, която им придава друга енергия на присъствието, която е много приятна. В същото време са една общност, симпатично обединена около ситуацията.

– Имаше моменти, в които ви е трудно да изберете кой от двамата, попаднали на елиминации, да си тръгне?

– Трудно е защото форматът си има правила, но след като се намеси публиката и гласува, те се класирани така или иначе. Зрителят е поставил някого на последно място. На първо място да са поставени двама се е случвало. Но на последно място винаги единият е по-последен от предпоследния. Ако се осланят на вота на зрителите, тогава трябва по-дълго да се обяснявам и мотивирам защо аз го приемам или съм на друго мнение. Но за мен вотът на зрителите е закон. Дали го налучквам като изразявам своите предпочитания в последния момент, също е неизвестно за мен. Работя съвършено субективно, според своите си преценки и по сравнителна система спрямо другите участници. Но получаваме доста изненади, защото отпадат хора, които са били предпочитани.

– Такъв е животът, понякога отпадаш от играта неочаквано.

– Животът е борба, справяне. Биха могли да съществуват и по-обективни правила. Като например, ако се определи критерий, че решава публиката, нека да е само тя.

– Тогава да пожелаем предаването да има втори сезон и да се поправят някои несъвършенства?

– Това означава, че и сериалът „Под прикритие“ ще има още един сезон (смее се). Гледам по-стратегически, защото касае и мен.

– Хубаво е, че младите хора искат да стават актьори, а не чалга звезди, както беше доскоро.

– Всички искат сериозно да се занимават с кино. Не сме вече на фолк вълна. Всяко нещо минава с времето си. Просто човек трябва да има търпение, да изчака. А не да мислим, че само нанася поражения. В края на краищата това е предпочитание на хората. Дори и новият английски посланик прояви любопитство да види какъв е нашият фолк. В това няма нищо лошо. На който не му харесва, или сменя канала, или не ходи на такъв концерт. Не може да се налага стил и вкус. В демокрацията най-скъпото трябва да ни бъде свободата на избора и да го защитаваме. Правенето на избор е най-трудното нещо в живота.

dariknews.bg