Като журналист съм имал възможност да общувам и да взема интервюта от известни личности, политици и мениджъри. Ето впечатленията ми за някои от тях.

/на снимката Николай Недков/

Николай Недков – За него бях чувал какво ли не, основно за работата му в курорта „Златни пясъци“. Но по правило не обърнах внимание на приказките, а заложих на личните си впечатления. Недков се включи в кандидат-кметската надпревара за Варна през 2011 г. и показа, че познава проблемите на града и има решения за тях. Той проведе кампанията си професионално и ако беше подкрепен от по-голяма политическа сила, имаше всички шансове да спечели. В личен план Николай е възпитан и ерудиран мъж, приятен събеседник с критична мисъл и изострени сетива за несправедливостта.

Валентина Софрониева, Дафина Манукян – Уважавам жените, които сами си пробиват път в живота, борят се, изграждат кариера в мъжкия свят на политиката и бизнеса. Такива за мен са Дафина Манукян, Нели Георгиева, Калояна Димитрова, Мира Матеева, Пенка Михова, Анета Недялкова, Меглена Плугчиева и други дами, които са ми споделяли, че за да успее една жена трябва да е много по-качествена от един мъж. Знам през какви трудности и перипетии са преминали Дафина, Калояна, Пенка и другите, за да развият и утвърдят бизнеса си, това се отнася и за Валя Софрониева, но за разлика от тях, тя премина от частната практика на адвокат в света на политиката. Не ми е споделяла, но съм свидетел колко професионализъм, труд и качества са нужни, за да те приемат мъжете в Общинския съвет като равен, да уважават мнението ти и да го искат в решаването на сложни юридически казуси. Валя използва в работата си своята харизма, чар, бърза мисъл – качества, които я отличават от други жени в политиката. Но зад всяка успяла жена стои един мъж и в нейния случай това е съпругът й Данаил, който я подкрепя безрезервно и дава онази сигурност, с която трудностите се преодоляват по-лесно. Дафина Манукян е жена, която се бори много. Сама съгради марката „Дафне“, наложи я на пазара, има фабрика, в която съм я наблюдавал как лично проверява всеки етап от шиенето на дрехата. Бях и споменал да си намери човек, който да върши оперативната работа, а тя да има повече време да моделира, да се среща с клиенти, но после разбрах, че да бъде във фабриката и да вижда как се създават дрехите й харесва. Допада ми позитивната й енергия, лъчезарната усмивка, която не слиза от лицето й и оптимизма, който струи от нея. Дафне също като Валя разчита на подкрепата на своя съпруг, който й помага с разумния си поглед към всеки проблем и я амбицира да успее в начинанията си. Калояна, Мира, Анета, Меглена са казвали, че без мъжете до тях едва ли щяха да имат успешна кариера, здрави семейства, добре възпитани деца и аз им вярвам. Защото еманципацията в България в съзнанието на мъжете е само привидна – присъствал съм на стотици разговори между мъже, в които жените са били подценявани. Българският мъж не може да приеме, че жена му печели повече от него, извоювала си е по-голям престиж в обществото, иска да учи и самоусъвършенства. За мачото с коремчето, ракийката и салатката най-изгодния и безопасен вариант е жена му да гледа децата и да се върти около печката, но много жени отхвърлиха този ярем и извоюваха своята самостоятелност. Някои прекаляват в стремежа си да бъдат, като мъжете, но дамите които ви описах са намерили точния баланс между работа, семейство и това да бъдеш жена.

Александър Евтимов – мениджърът е носител на наградата „Щедро сърце“ и тя му приляга, защото Сашо помага на много хора. Дълги години бе спонсор на мъжкия хандбал във Варна и успя да го възроди като спорт в града. Той ми е споделял, че знае какво може и не вижда смисъл да се доказва в очите на другите. Избира си дадена цел, но когато я приближи вдига високо летвата и се получава, че целите, които си поставя нямат край. Според Сашо самочувствието идва постепенно и не може да се каже – „ето днес направих успешна сделка и станах велик“. Допада ми и подхода му при решаването на трудни ситуации, когато си казва „невъзможното е възможно“ и търси начин да го направи.

Румен Ганчев – бохем, широкоскроен мъж, видял 2 и 200 в живота, който казва за себе си, че е като керпеден – като хване нещо трябва да го направи. Румен е бил шеф на протокол по времето на социализма и от него научих правилото „Никсън“ – след всяка важна среща да си записвам впечатленията от нея. Допада ми неговото сладкодумие, умението да предразположи събеседника и да го накара да се почувства значим. Това е изкуство, което малцина владеят, а Румен е онзи тип изчезващи хора, които те даряват със знанията си по неповторим начин. А това, което е направил в областта на селския туризъм е прекрасно и показва на гостите на страната ни неподправения облик на българското село.

Иво Югов