Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 22.11.2017
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.6690
GBPGBP12.2100
CHFCHF11.6801

В категория Интервю

Кметът на Варна Иван Портних: Трябва да спасим красивата ни архитектура от багерите

Ivan-Portnih.jpg-Г-н Портних, на пресконференция съвместно с Консултативния съвет за опазване и защита на културното наследство, създаден към община Варна, бихте тревога, че архитектурните паметници в града са под реална заплаха. Има ли основание искането на експертите от съвета за законодателна промяна и по-динамична работа на НИНКН?
– Варна ясно и категорично застава в защита на своето архитектурно богатство. За съжаление мерките, които предприехме в рамките на законовите правомощия на местната власт, са ограничени и временни и опасността за красивите варненски сгради е реална. Поставени сме в ситуация, при която се налага да се надбягваме с времето и да вървим след събитията, т.е. след багерите, сриващи нашата материална памет и изкуство. Затова заедно с архитекти, краеведи, историци се обърнахме публично с апел към Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за неотложни действия. В момента тече избор на нов титуляр, надяваме се това да доведе до промяна в темповете на работа. Защото всяко забавяне се оказва фатално за културното наследство на града.

– Общината изчерпа ли своите възможности за защита и в кого е “топката”?
– До момента свършихме доста работа – създадохме обществен Консултативен съвет за опазване и съхранение на архитектурното наследство; сформирахме екип към ресорната дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране” (АГУП). Внесохме предложение към общинския съвет за създаване на звено, което ще бъде част от националната система за опазване на културното наследство. Целта е то да изработи регионална стратегия за защита на обектите и да излиза със становища за недвижими културни ценности, които не са от национално или световно значение. Актуализиран и разширен е списъкът със сгради, предложени за статут паметник на културата. Списъкът от 1987 г. включваше около 570 недвижими културни ценности. Добавихме още 157 обекта, които чакат одобрение от НИНКН вече две години! На 70 от тези сгради е извършен оглед, но няма окончателно становище. Ако огледите се правят с такива темпове, ще е нужно твърде много време, за да бъдат обхванати всички обекти от списъка. А докато чакаме, 9 красиви стари къщи бяха съборени.

– Има ли граждани, които изпълняват предписанията за ремонт на фасадите на старите къщи?
– До момента общината е издала 101 указания за укрепване на сгради и 31 заповеди към собствениците с предписания за възстановяване и реставриране. Като добри практики мога да посоча обновяването на три сгради, в които община Варна има съсобственост – ул. „Шипка“ №1 и №2 и на бул. „Княз Борис I“ №46. Искам да припомня, че издадох и строителна забрана на поземлени имоти, които са в „чакащия” списък в НИНКН. Ефектът от заповедта обаче е временен. Затова е изключително важно работата да върви бързо, защото само окончателното одобрение на актуализирания списък ще даде трайна защита на архитектурното наследство на Варна.

– Започна вторият етап на ремонта на Аспаруховия мост и тапите в движението не закъсняха. Може ли да се облекчи трафикът, за което обещаваха от Агенция „Пътна инфраструктура”, още повече че ремонтът ще хване и част от сезона?
– Аспаруховият мост е пътнотранспортно съоръжение със стратегическо значение и основният ремонт е много наложителен, защото не е правен повече от 40 г. Знам, че независимо от неудобствата, които в момента изпитваме, никой не се съмнява в необходимостта от предприетите действия. Полагаме усилия за минимизиране на дискомфорта за пътуващите – работи се лента по лента в посока Аспарухово. Дори вкъщи, когато правим ремонт, има неудобства, какво остава за едно толкова важна пътна артерия. Моля варненци за разбиране и търпение, защото след това общите ползи ще са значително по-големи. Знаете, че ангажиментът за изпълнение на ремонтните дейности е на Агенция „Пътна инфраструктура”, надяваме се сроковете – до края на юни, да бъдат спазени.

– Какви са основанията на оптимистичните очаквания и на общината, и на туристическия бранш за още по-добър сезон? Как тече подготовката на Варна за лято 2017?
– Работим изключително активно с всички институции за обезпечаване на сезон 2017. Радвам се, че усилията ни дават резултат. Участваме много активно на международните туристически борси. Има интерес към Варна – в Баку лично президентът на Азербайджан Илхам Алиев е разгледал щанда на нашия град. Германски туроператори вече съобщиха, че към момента има двуцифрен ръст на ранните записвания за почивка във Варна и курортите. Всичко това ни дава основания за очакване на един изключително успешен туристически сезон.

– Още в началото на годината се забеляза сериозно раздвижване на авиопазара във Варна. Каква е картината в момента?
– Варна се налага като все по-атрактивна туристическа дестинация по въздух. Три нискотарифни авиокомпании обявиха евтини полети до и от Варна. От юли Wizz Air пуска полети до Дортмунд, Мюнхен, Айндховен, Милано, Тел Авив и Ларнака. Компанията увеличава и честотата на полетите си Варна – Лондон от 7 на 10 седмично. Друга нискотарифна авиокомпания – ЕasyJet, започва сезонни полети от Варна до Лондон и Берлин. През октомври пък Ryanair пуска два пъти седмично полети Брюксел – Варна. Успоредно с това “България Ер” увеличава редовните си полети между Москва и Варна. Целогодишните евтини полети гарантират повече туристи, повече приходи в града ни и по-високи доходи! Каква по-добра оценка за морската столица и каква по-добра основа за развитие на дестинация Варна 4 сезона?

– Ще има ли проблеми в курортите, свързани с чистотата на морските води? Започна втората фаза на модернизацията на пречиствателната станция в Златни пясъци – един знаков за туризма проект. Кои са предизвикателствата при изпълнението на проекта?
– Работата по проекта бе голямо предизвикателство. Наследих го в тежко състояние – беше пред провал, защото парите по ОП „Околна среда“ бяха спрени. С много усилия и с подкрепа от правителството изградихме дълбоководното заустване на отпадните води в морето, направихме необходимата координация с Брюксел и успяхме да запазим финансирането за новия програмен период. Така осигурихме възможност за реализиране на втората фаза на стойност 37 млн. лв., която предвижда пълна рехабилитация на ПСОВ “Златни пясъци” и изграждане на канализация на селищното образувание „Ален мак“, на която направихме първа копка преди дни. Предстои да изградим 4 битови канализационни клона с обща дължина от близо 5 км и на 265 отклонения, тъй като до момента на тази територия има едва 20% от необходимата канализационна инфраструктура. Това е сериозна стъпка и за превенция на свлачищните процеси в района. ПСОВ „Златни пясъци“ е строена преди 33 г. с капацитет за около 20 000 души. Предвид ръста на туристическия поток и разрастването на курорта бе абсолютно неотложно да се реконструира. След модернизацията ПСОВ “Златни пясъци” ще обслужва през летния сезон до 72 хил. души. През 2015 г. открихме напълно модернизираната пречиствателна станция „Варна“, в която вложихме над 34 млн. лв. Всичко това е доказателство за усилията и резултатите, които постигаме, за по-чисти морски води край Варна.

– Извън сферата на туризма – къде виждате потенциал за развитие на местната икономика?
– Работим усилено, за да създадем още по-добри условия за бизнес. Заедно с общините Аксаково, Белослав и Девня направихме първи стъпки за създаване на Икономическа зона за иновации и развитие по протежение на Варненското езеро. Това партньорство позволява да обединим своите ресурси, за да привлечем инвеститори. В сътрудничество с държавната фирма “Националната компания индустриални зони“ ЕАД и „Транзитна търговска зона“ АД положихме основите на “Индустриална зона Острова”, която също открива отлични възможности за нови работни места и по-високи доходи. Шестте университета и научните институти гарантират на Варна подготвени кадри. Имаме прекрасни географски дадености, а също и отлична логистика – пристанище, жп инфраструктура, летище. Работи се и за ускореното завършване на автомагистрала „Хемус“, която също има важна роля за разгръщането на икономическия потенциал на региона.

интервю на Кръстина Маринова

trud.bg