Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 12.12.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Анализи

За българската журналистика – без сантимент, но с надежда

Ivo_3На всички колеги журналисти е ясно, че професията ни претърпя драстични промени през последните 10 години. С навлизането на социалната мрежа фейсбук, превърнала се в най-голямата медия в света, всеки жител на Земята е потенциален репортер. Професията журналист се присвои и от аматьори, които никога не са работили във вестник, радио или телевизия и не познават същността, принципите и тънкостите на бранша. Но намират отнякъде пари, правят сайт и хоп… за един ден стават журналисти. Тези „журналисти“ не могат да правят интервюта и разследвания, не знаят как се пишат анализи, но живеят със самочувствието на пишещи хора. Ако ги попитате кои са и какво са дали на професията Пулицър, Хърст, Гюнтер Валраф, Ориана Фалачи, Уолтър Кронкайт – те не знаят. Но да копират и манипулират новини от други медии – могат. Това принизяване на журналистиката е „обогатено“ и от сайтове, които бълват фалшиви новини и медии, които въведоха „иновациите“, преди заглавието на дадена новина да се поставят гръмки прилагателни. Професията журналист в България девалвира и новите попълнения от факултетите по журналистика трудно ще вдигнат нивото й. В професията влизат хора, които пишат с правописни грешки, в много медии няма редактори, които да следят работата им, да не говорим за коректори. Няма да забравя, като репортер във вестник „Черноморие“ как обърках първото име на вицепрезидент на САЩ и главният редактор ми вдигна чутовен скандал. Оттогава внимавам много и проверявам всяко име, наименование и факт. Мислите ли, че някой проверява какви дописки излизат в безбройните сайтове? Освен фактологически и правописни грешки в тях гъмжи от жаргони, цинизми и недомислици. Да не говорим за заглавията на новините. Ето едно, което илюстрира дъното, което е достигнато: „Скандален гаф! Георги Любенов „уби“ живия Шумахер пред Антон Тодоров“.
В желанието си да пробудят животинските инстинкти на публиката, да докоснат пошлата част от природата й, много медии използват подобни заглавия. Това умишлено опростачване на нацията има цел: Хората да четат „жълти“ новини, да се активират низките им страсти и да се отвлича вниманието от сериозните проблеми в държавата. Ето какво пише американският издател Джоузеф Пулицър през далечната 1904 г: „Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката.“

Сантиментът по старите времена, когато в журналистиката ни имаше правила, които се спазваха и водещи журналисти, чийто авторитет даваше пример на младите колеги е ненужен. Пазарът диктува печалбите на медиите и щом се четат „жълти“ новини, те публикуват основно такива. На пръсти вече се броят медии, които са запазена територия за сериозни теми и анализи, което е тъжно, но факт.

Наскоро един собственик на сайт оспори информация, която публикувах в медията си. Информация, която получих от сигурен източник. Как да му обясня, че освен официалните прессъобщения и сводки в журналистиката се ползват източници на информация? Написах му да не бърка компютрите с компотите, но и това му беше много. Читателите не са толкова наивни и вече разпознават аматьорските медии и тези, които бълват фалшиви новини. Надеждата ми е, че интелигентността на българите ще победи, те ще отсеят истинските от фалшивите медии и няма да вярват на сензационните им, измислени новини. Но за всяка промяна е нужно време. За 28 години див капитализъм, маскиран като демокрация, се отсяха много неща. Вече са ясни голяма част от мутрите на прехода, произведените в олигарси послушковци, поръчковите политици, платените социолози, корумпираните съдии и прокурори. Трябва още време да се отмие мръсната пяна, която е задръстила обществото ни. И отдолу да избие чистата вода.

Иво Югов

www.barometar.net